Направо към съдържанието

Фридрих Волф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих Волф
Friedrich Wolf
немски писател, драматург, общественик и политик
Роден
Починал
5 октомври 1953 г. (64 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Учил вБонски университет
ПартияКомунистическа партия на Германия (1928 г.)
Германска единна социалистическа партия
Литература
ПсевдонимChristian Baetz,[1] Hans Rüedi,[1] Dr. Isegrimm[1]
Периодот 1917 г.
НаградиЧервена звезда
Национална награда на ГДР
Семейство
ДецаМаркус Волф
Конрад Волф

Уебсайт
Фридрих Волф в Общомедия

Фридрих Волф (на немски: Friedrich Wolf; Нойвид, 23 декември 1888 г. – Лениц, 5 октомври 1953 г.) е немски лекар и писател. Между 1949 и 1951 г. е първият посланик на Германската демократична република в Полша.[2]

Волф е роден в Нойвид (Рейнланд), син на еврейски търговец. От 1907 до 1912 г. учи медицина, философия и история на изкуството в Мюнхен, Тюбинген, Бон и Берлин и става лекар през 1913 г. През 1914 г. работи като лекар на кораб, плаващ между Канада, Гренландия и Съединените щати, и в армията на Западния фронт по време на Първата световна война; неговият житейски опит го прави пацифист. През 1917 г. публикува първата си проза.

През 1918 г. става член на Дрезденския работнически съвет и се присъединява към Независимата социалдемократическа партия на Германия (USPD). След войната работи като лекар в Ремшайд и Хехинген, където практикува обща медицина и предписва натуропатични лечения. Синовете му, Маркус и Конрад, са родени през 1923 и 1925 г. През 1928 г. се присъединява към Комунистическата партия и Пролетарско-революционната писателска група. През 1929 г. пиесата му „Цианкалий“ предизвиква разгорещен дебат за предизвиканите аборти и той е за кратко арестуван и обвинен в извършване на аборти.

В началото на 1932 г. той основава Spieltrupp Südwest в Щутгарт, комунистическа агитационна група от светски актьори, които изпълняват противоречиви пиеси по актуални въпроси.

Когато нацистите идват на власт, Волф емигрира със семейството си в Москва. През 1938 г. заминава за Испания, за да работи като лекар за Интернационалните бригади, но е арестуван на път за там във Франция и е интерниран в концентрационния лагер „Верне“. През 1941 г. получава съветско гражданство и се завръща в Москва, където основава Nationalkomitee Freies Deutschland (Национален комитет за свободна Германия).

През 1945 г. се завръща в Германия и продължава да бъде активен в литературата, както и в политическите и културните дела. От 1949 до 1951 г. е първият посланик на ГДР в Полша. На 5 октомври 1953 г. умира в кабинета си в Лехниц.

  • Волф, Фридрих. Завръщане на синовете. София, Народно кооперативно издателство, 1945. с. 466.
  • Волф, Фридрих. Менетекел или летящите чинии. София, Народна култура, 1953. с. 176.
  • Волф, Фридрих. Ленокс. София, Отечество, 1989. с. 120.
  1. а б в jn20000605639 // Посетен на 30 август 2020 г.
  2. Wolf, Friedrich // bundesstiftung-aufarbeitung.de. Посетен на 1 август 2025.