Фридрих Георг Юнгер

Фридрих Георг Юнгер
Friedrich Georg Jünger
	Фридрих Георг Юнгер Friedrich Georg Jünger
	Домът на Юнгер в Юберлинген
Роден	1 септември 1898 г. Хановер, Германска империя
Починал	20 юли 1977 г. (78 г.) Юберлинген, Баден-Вюртемберг, Германия
Професия	писател
Националност	Германия
Жанр	стихотворение, роман, разказ, есе
Дебютни творби	„Възходът на национализма“ (1926)
Известни творби	„ Перфектността на техниката“ (1946)
Награди	„Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1950); „Федерален орден за заслуги“ (1963)
	Фридрих Георг Юнгер в Общомедия

Фридрих Георг Юнгер (на немски: Friedrich Georg Jünger) е германски писател, автор на стихотворения, романи, разкази и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Георг Юнгер е роден на 1 септември 1898 г. в Хановер. Той е по-малък брат на писателя Ернст Юнгер. През 1916 г. се записва доброволец в Първата световна война и е тежко ранен в Западна Фландрия.

След края на войната Юнгер следва право и камералистика в Лайпциг и Хале. Завършва през 1923 г. и се дипломира.

През 1928 г. отива при брат си в Берлин и заедно с него се включва в „националистичното бохемство“, към което принадлежат Арнолт Бронен и Александер Мичерлих. Този кръг поддържа връзки с творци от интелектуалната „левица“, сред които и Бертолт Брехт.

През 1933 г. Юнгер отхвърля дошлия на власт националсоциализъм преди всичко като ликвидиране на демокрацията, но и като твърде буржоазен и провинциален. Идеологическата му ненавист към новия политически ред е свързана с вдъхновеното от Ницше съзнание за елит, който националистическият глайхшалтунг като техника за овладяване на масите отрича. В публикувана през 1934 г. елегия „Макът“ Юнгер развенчава дивия крясък на тълпата, който официално се приема за възторг. Това и други негови стихотворения многократно – и в Германия, и сред емиграцията – се възприемат като критика на нацисткия режим. По тази причина службата на Гестапо в Берлин съставя досие на Юнгер, но поради популярността му не го преследва.

С оглед на обществената практика на националсоциалистическата система Юнгер ревизира своята позиция за „национална революция“ и стига до идеята за културна и цивилизационна критика, определяна като „консервативна революция“.

От тази позиция още преди Втората световна война Юнгер разглежда националсоциализма като представител на един радикален, технологичен и рационалистичен модернизъм, който компенсира загубата на трансцендентен смисъл с „илюзията на техниката“. Едноименната студия, завършена през есента на 1939 г., излиза едва след войната под ново заглавие – „Перфектността на техниката“ (1946).

Това съчинение на Юнгер – възникнало още преди трудовете на Макс Хоркхаймер, „Диалектика на просвещението“ на Адорно и „Въпросът за техниката“ на Хайдегер – се смята за важен документ за създаването на съвременната консервативна критика на техниката.

В епохата след войната Фридрих Георг Юнгер е виден автор, който получава множество почести. След 1990 г. негови трудове са преведени на италиански, руски и полски език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Der Aufmarsch des Nationalismus (1926, 2010)
Krieg und Krieger (1930)
Der verkleidete Theseus, Lustspiel in fünf Aufzügen (1934)
Gedichte (1934, 1935)
Der Krieg, Gedichte (1936)
Über das Komische (1936, 1948)
Der Taurus, Gedichte (1937, 1943)
Der Missouri, Gedichte (1940)
Briefe aus Mondello (1943)
Wanderungen auf Rhodos (1943)
Griechische Götter (1943)
Die Titanen (1944)
Der Westwind. Ein Gedichtband (1946)
Perfektion der Technik (1946, 1949, 1953, 1993, 2010)
Die Silberdistelklause, Gedichte (1947)
Das Weinberghaus, Gedichte (1947)
Die Perlenschnur, Gedichte (1947)
Griechische Mythen (1947, 1957, 2001)
Orient und Okzident, Essays (1948, 1966)
Gespräche (1948)
Nietzsche (1949, 1999, 2000)
Maschine und Eigentum (1949, 1953)
Gedichte (1949)
Gedanken und Merkzeichen, Aphorismen (1949)
Dalmatinische Nacht, Erzählungen (1950)
Grüne Zweige. Ein Erinnerungsbuch (1951)
Iris im Wind, Gedichte (1952)
Rhythmus und Sprache im deutschen Gedicht (1952, 1966)
Die Pfauen und andere Erzählungen (1952)
Die morgenländische Stadt, Gedichte (1952)
Die Spiele. Ein Schlüssel zu ihrer Bedeutung (1953)
Sprache und Kalkül (1953)
Gedanken und Merkzeichen. Zweite Sammlung Aphorismen (1954)
Der erste Gang, Roman (1954)
Der weiße Hase, Erzählungen (1955)
Schwarzer Fluß und windweißer Wald, Gedichte (1955)
Zwei Schwestern, Roman (1956)
Gedächtnis und Erinnerung (1957)
Spiegel der Jahre. Erinnerungen (1958)
Kreuzwege, Erzählungen (1961)
Sprache und Denken (1962)
Wiederkehr, Erzählungen (1965)
Es pocht an der Tür, Gedichte (1968)
Die vollkommene Schöpfung. Natur oder Naturwissenschaft? (1969)
Laura und andere Erzählungen (1970)
Der Arzt und seine Zeit (1970)
Heinrich March, Roman (1970, 1979)
Homers Odyssee (1979)
Im tiefen Granit. Nachgelassene Gedichte (1983)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1950: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
1952: „Награда Имерман“ на град Дюселдорф
1955: „Награда Бодензе“ на град Юберлинген
1956: Ehrengabe des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im Bundesverband der Deutschen Industrie
1957: „Награда Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг
1958: Почетен доктор на Университета на Фрайбург
1960: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“
1963: „Федерален орден за заслуги“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]