Фридрих Георг Юнгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Георг Юнгер
Friedrich Georg Jünger
Домът на Юнгер в Юберлинген
Домът на Юнгер в Юберлинген
Роден 1 септември 1898[1][2]
Починал 20 юли 1977[1][2] (78 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение, роман, разказ, есе
Дебютни творби „Възходът на национализма“ (1926)
Известни творби „ Перфектността на техниката“ (1946)
Награди Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства (1950)
Федерален орден за заслуги (1963)
Фридрих Георг Юнгер в Общомедия

Фридрих Георг Юнгер (на немски: Friedrich Georg Jünger) е немски писател, автор на стихотворения, романи, разкази и есета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Георг Юнгер е роден на 1 септември 1898 г. в Хановер. Той е по-малък брат на писателя Ернст Юнгер. През 1916 г. се записва доброволец в Първата световна война и е тежко ранен в Западна Фландрия.

След края на войната Юнгер следва право и камералистика в Лайпциг и Хале. Завършва през 1923 г. и се дипломира.

През 1928 г. отива при брат си в Берлин и заедно с него се включва в „националистичното бохемство“, към което принадлежат Арнолт Бронен и Александер Мичерлих. Този кръг поддържа връзки с творци от интелектуалната „левица“, сред които и Бертолт Брехт.

През 1933 г. Юнгер отхвърля дошлият на власт националсоциализъм преди всичко като ликвидиране на демокрацията, но и като твърде буржоазен и провинциален. Идеологическата му ненавист към новия политически ред е свързана с вдъхновеното от Ницше съзнание за елит, който националистическият глайхшалтунг като техника за овладяване на масите отрича. В публикувана през 1934 г. елегия „Макът“ Юнгер развенчава дивия крясък на тълпата, който офциално се приема за възторг. Това и други негови стихотворения многократно – и в Германия, и сред емиграцията - се възприемат като критика на нацисткия режим. По тази причина службата на Гестапо в Берлин съставя досие на Юнгер, но поради популярността му не го преследва.

С оглед на обществената практика на националсоциалистическата система Юнгер ревизира своята позиция за „национална революция“ и стига до идеята за културна и цивилизационна критика, определяна като „консервативна революция“.

От тази позиция още преди Втората световна война Юнгер разглежда националсоциализма като представител на един радикален, технологичен и рационалистичен модернизъм, който компенсира загубата на трансцендентен смисъл с „илюзията на техниката“. Едноименната студия, завършена през есента на 1939 г., излиза едва след войната под ново заглавие „Перфектността на техниката“ (1946).

Това съчинение на Юнгер – възникнало още преди трудовете на Макс Хоркхаймер, „Диалектика на просвещението“ на Адорно и „Въпросът за техниката“ на Хайдегер – се смята за важен документ за създаването на съвременната консервативна критика на техниката.

В епохата след войната Фридрих Георг Юнгер е виден автор, който получава множество почести. След 1990 г. негови трудове са преведени на италиански, руски и полски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Aufmarsch des Nationalismus (1926, 2010)
  • Krieg und Krieger (1930)
  • Der verkleidete Theseus, Lustspiel in fünf Aufzügen (1934)
  • Gedichte (1934, 1935)
  • Der Krieg, Gedichte (1936)
  • Über das Komische (1936, 1948)
  • Der Taurus, Gedichte (1937, 1943)
  • Der Missouri, Gedichte (1940)
  • Briefe aus Mondello (1943)
  • Wanderungen auf Rhodos (1943)
  • Griechische Götter (1943)
  • Die Titanen (1944)
  • Der Westwind. Ein Gedichtband (1946)
  • Perfektion der Technik (1946, 1949, 1953, 1993, 2010)
  • Die Silberdistelklause, Gedichte (1947)
  • Das Weinberghaus, Gedichte (1947)
  • Die Perlenschnur, Gedichte (1947)
  • Griechische Mythen (1947, 1957, 2001)
  • Orient und Okzident, Essays (1948, 1966)
  • Gespräche (1948)
  • Nietzsche (1949, 1999, 2000)
  • Maschine und Eigentum (1949, 1953)
  • Gedichte (1949)
  • Gedanken und Merkzeichen, Aphorismen (1949)
  • Dalmatinische Nacht, Erzählungen (1950)
  • Grüne Zweige. Ein Erinnerungsbuch (1951)
  • Iris im Wind, Gedichte (1952)
  • Rhythmus und Sprache im deutschen Gedicht (1952, 1966)
  • Die Pfauen und andere Erzählungen (1952)
  • Die morgenländische Stadt, Gedichte (1952)
  • Die Spiele. Ein Schlüssel zu ihrer Bedeutung (1953)
  • Sprache und Kalkül (1953)
  • Gedanken und Merkzeichen. Zweite Sammlung Aphorismen (1954)
  • Der erste Gang, Roman (1954)
  • Der weiße Hase, Erzählungen (1955)
  • Schwarzer Fluß und windweißer Wald, Gedichte (1955)
  • Zwei Schwestern, Roman (1956)
  • Gedächtnis und Erinnerung (1957)
  • Spiegel der Jahre. Erinnerungen (1958)
  • Kreuzwege, Erzählungen (1961)
  • Sprache und Denken (1962)
  • Wiederkehr, Erzählungen (1965)
  • Es pocht an der Tür, Gedichte (1968)
  • Die vollkommene Schöpfung. Natur oder Naturwissenschaft? (1969)
  • Laura und andere Erzählungen (1970)
  • Der Arzt und seine Zeit (1970)
  • Heinrich March, Roman (1970, 1979)
  • Homers Odyssee (1979)
  • Im tiefen Granit. Nachgelassene Gedichte (1983)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015.