Фридрих Карл Лудвиг (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Карл Лудвиг
херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек
Friedrich Karl Ludwig Schleswig-Holstein.jpg
Фридрих Карл Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек, портрет от Йохан Фридрих Август Тишбайн, ок. 1800
Лични данни
Роден
Починал
25 март 1816 г. (58 г.)
чифлик Велингсбютел при Хамбург
Семейство
Баща Карл Антон Август фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек
Майка Шарлота фон Дона-Шлобитен-Лайстенау
Брак Фридерика Амалия фон Шлибен
Потомци Фридерика, Луиза, Фридрих Вилхелм
Фридрих Карл Лудвиг в Общомедия
Господарската къща във Велингсбютел (2006)

Фридрих Карл Лудвиг фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек (на немски: Friedrich Karl Ludwig von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Beck; * 20 август 1757 в Кьонигсберг, Прусия; † 25 март 1816 в чифлик Велингсбютел при Хамбург) е от 1775 до 1816 г. последният херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек, също пруски, руски и датски генерал-лейтенант. Дядо е на датския крал Кристиан IX.[1]

Той е единственият син на херцог Карл Антон Август фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек (1727 – 1759), и съпругата му бургграфиня и графиня Шарлота фон Дона-Шлобитен-Лайстенау (1738 – 1786). [2][3]

След ранната смърт на баща му той расте при баба си Дона, родена принцеса от Холщайн-Бек в Кьонигсберг.

През 1775 г. той иска да посети дядо си Петер Август фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек (1697 – 1775), който е губернатор на Естония и има най-добри контакти с руския двор. Там той иска да започне военна служба. Дядо му обаче умира през февруари 1775 г. По заповед на пруския крал Фридрих II той отива от 10 юни 1775 г. във френската военна академия в Мец. През 1777 г. той става майор на пруската войска в Стендал, участва в Баварската наследствена война. След това е най-младият щабен офицер.

На 14 септември 1781 г. той е полковник-лейтенант и иска да управлява имотите си. Новият пруски крал Фридрих Вилхелм II го взема на 30 декември 1786 г. като полковник обратно и през 1789 г. става генерал-майор. През 1795 г. той е командир на Кракау и генерал-лейтенант. През 1797 г. той напуска отново и става генерал-лейтенант и командир на Павловския гренадирски полк на руска служба. През 1798 г. той напуска и започва да следва в Лайпциг физика, математика и химия. От 1800 г. той отново е в имението си Гут Линденау в Източна Прусия. През 1808 г. той е депутат на източнопруските съсловия.

През 1810 г. той посещава син си в Копенхаген, който е на датска служба, където кралят го номинира на генерал-лейтенант и му дава имението Гут Велингсбутел при Хамбург. Там той живее през последните си години. Той умира на 25 март 1816 г. на 58 г. във Велингсбутел. Наследен е от син му Фридрих Вилхелм.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Карл Лудвиг се жени в Кьонигсберг на 9 март 1780 г. за графиня Фридерика Амалия фон Шлибен (* 28 февруари 1757 в Кьонигсберг; † 17 декември 1827 в Шлезвиг), дъщеря на граф Карл Леополд фон Шлибен (1723 – 1788), пруски военен министър (1769 – 1772), и съпругата му графиня Мария Елеонора фон Лендорф (1723 – 1788), дъщеря на граф Ернст Ахасвер фон Лендорф (1688 – 1727), господар на Щайнорт, и Мария Луиза Хенриета фон Валенродт (1697 – 1773). Те имат децата:[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum. Band 2, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, S. 298 – 299
  • Anton Balthasar König: Biographisches Lexikon aller Helden und Militärpersonen. Band 2: G–L. 1789, S. 171, Digitalisat
  • Paul Theroff: Schleswig-Holstein, Paul Theroff's Royal Genealogy Site, angelfire.com

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]