Фридрих Карл фон Шьонборн
| Фридрих Карл фон Шьонборн | |
| княжески епископ на Бамберг и Вюрцбург | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Вюрцбург, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Парижки университет[2] Вюрцбургски университет[2] Римски университет „Сапиенца“[2] Виенски университет[2] |
| Управление | |
| Период | 1729 – 1746 |
| Семейство | |
| Баща | Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм |
| Братя/сестри | Йохан Филип Франц фон Шьонборн Рудолф Франц Ервайн фон Шьонборн Франц Георг фон Шьонборн Анселм Франц фон Шьонборн Дамиан Хуго Филип фон Шьонборн Марквард Вилхелм фон Шьонборн |
| Фридрих Карл фон Шьонборн в Общомедия | |
Фридрих Карл фон Шьонборн-Буххайм (на немски: Friedrich Carl von Schönborn-Buchheim; * 3 март 1674, Майнц; † 25 юли 1746, Вюрцбург) от благородническата фамилия Шьонборн, е княжески епископ на Бамберг и Вюрцбург (1729 – 1746) и от 1705 до 1734 г. имперски вице-канцлер (Reichsvizekanzler) на Свещената Римска империя на императорите Йозеф I и Карл VI. До 1701 г. той е имперски фрайхер, след това имперски граф.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на граф Мелхиор Фридрих фон Шьонборн-Буххайм (1644 – 1717), държавен министър на Курфюрство Майнц, и съпругата му фрайин Мария Анна София фон Бойнебург (1652 – 1726), дъщеря на фрайхер Йохан Кристиан фон Бойнебург-Ленгсфелд († 1672) и Анна Кристина Шютц фон Холцхаузен.[3][4] Брат е на Йохан Филип Франц († 1724), епископ на Вюрцбург, кардинал Дамиан Хуго Филип († 1743), епископ на Шпайер и Констанц, Франц Георг († 1756), архиепископ на Трир, и Рудолф Франц Ервайн († 1754), дипломат и композитор.
Племенник е на Йохан Филип фон Шьонборн († 1673), курфюрст и архиепископ на Майнц, княжески епископ на Вюрцбург, епископ на Вормс, Лотар Франц фон Шьонборн († 1729), княжески епископ на Бамберг (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729), и на Георг Фридрих фон Грайфенклау († 1629), архиепископ на Майнц, епископ на Вормс.
От 1681 г. Фридрих Карл посещава, както брат му Йохан Филип Франц, Йезуитската гимназия в Ашафенбург.
През 1701 г. е помазан и 1704 г. е приет в катедралния капител във Вюрцбург и след една година също от капитела на Бамберг.
След следването му във Вюрцбург, Майнц и Рим, чичо му Лотар Франц фон Шьонборн го праща на дипломатически мисии в Полша, Швеция, Прусия и Саксония. Като негов посланик на Курфюрство Майнц той отива във Виена. Като имперски вицеканцлер от 1705 г. Фридрих Карл през Войната за испанското наследство (1701 – 1714) има успехи при преговорите между императора и папа Климент XI.
През 1706 г. той става императорски таен съветник. Фридрих Карл построява от 1706 г. като вице-канцлер, заради голямата си библиотека, Палат Шьонборн до Виена.
От 13 декември 1708 г. Фридрих Карл е коадютор на епископа на Бамберг, на 19 май 1710 г. е титулар епископ на Аркадиополис в Азия, на 18 май 1728 г. става дякон, на 10 юни 1728 г. свещеник, на 30 януари 1729 г. е избран за епископ на Бамберг. На 18 май 1729 г. е избран за епископ на Вюрцбург. Той остава още дълги години на службата си във Виена. На 3 август 1729 г. той е апостолски администратор на Бамберг.[5]
Той продължава строежа на скъпата резиденция във Вюрцбург, започната от брат му епископ Йохан Филип Франц фон Шьонборн.[6]
През 1727 г. Фридрих Карл наследява унгарските собствености и други дворци от чичо му курфюрста и архиепископа на Майнц Лотар Франц фон Шьонборн.
Умира на 72-годишна възраст и е погребан в „капелата на Шьонборните“ в катедралата на Вюрцбург.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Christof Dahm: Friedrich Karl von Schönborn-Buchheim. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 9, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-058-1, Sp. 627 – 633.
- Theodor Henner: Friedrich Karl, Graf v. Schönborn. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 32, Duncker & Humblot, Leipzig 1891, S. 268 – 274.
- Alfred Wendehorst: Friedrich Carl, Graf von Schönborn. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 492 f.
- Constantin von Wurzbach: Schönborn, Friedrich Karl Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich (BLKÖ). 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 135 f.
- Carolo Pisani und Franz Joseph von Oberkamp: Historia morbi et mortis. 1746 (Google Books).
- Carolus Pisani mit Franz Joseph von Oberkamp, Georg Christoph Stand, Johann Heinrich Schmitz, Johann Heinrich Hilterman, Nicolaus Göpffert und Michael Simon: Unterthänig-gehorsamster Bericht der höchst-betrübten Exenteration und Balsamation des in GOtt seeligst entschlaffenen Hochwürdigsten des Heil. Römis. Reichs Fürsten und Herrn Herrn Friderich Carln, Bischoffen zu Bamberg und Wirtzburg, Herzogen zu Francken, Unsers Gnädigsten Fürsten Herrn Herrn. Würzburg 1746 (Google Books).
- Constantin von Wurzbach: Schönborn, die Herren und Grafen, Genealogie. In: BLKÖ, Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 131 – 136
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ schof // Посетен на 14 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г doi.org
- ↑ Schönborn 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Friedrich Carl v.Schönborn Bischof v.Bamberg und Würzburg, ww-person.com
- ↑ Bishop Friedrich Karl von Schönborn, catholic-hierarchy.org
- ↑ Max H. von Freeden: Würzburgs Residenz und Fürstenhof zur Schönbornzeit. Amorbach 1961, S. 5.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Friedrich Karl, Bamberg, Bischof, Katalog der Deutschen Nationalbibliothek
- Palais Schönborn-Batthyany in Wien
- Count of Schönborn, schoenborn.de
|
