Фридрих Лудвиг фон Вицлебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Лудвиг фон Вицлебен
лесничей, министър, писател
Friedrich Ludwig von Witzleben (ок. 1845)
Friedrich Ludwig von Witzleben (ок. 1845)

Роден
Починал

Образование Йенски университет
Фридрих Лудвиг фон Вицлебен в Общомедия
Рицарското имение дворец Волмирщет ок. 1860

Фридрих Лудвиг фон Вицлебен (на немски: Friedrich Ludwig von Witzleben; * 9 май 1755 във Волмирщет, част от Кайзерпфалц в Саксония-Анхалт; † 16 март 1830 в Касел) от стария благороднически род фон Вицлебен от Тюрингия е господар на Волмирщет в Саксония-Анхалт, др. юрист, лесничей, министър, писател, държавен съветник, генерален директор на водите и горите в Хесен и Кралство Вестфалия.

Той е големият син на дворцовия майстер Фридрих Вилхелм фон Вицлебен (1714 – 1791) и втората му съпруга графиня Кристина Амалия фон дер Шуленбург (1732 – 1781) от род Волфсбург, дъщеря на генерал-лейтенант граф Адолф Фридрих фон дер Шуленбург (1685 – 1741) и Анна Аделхайд Катарина фон Бартенслебен (1699 – 1756). Брат е на Георг Хартман фон Вицлебен (1766 – 1841), пруски таен съветник и др.-юрист.

На 14 г. Фридрих Лудвиг фон Вицлебен е изпратен да учи стари езици като латински в градското училище в Наумбург. Той се мести след една година да учи в Хале. През 1774 г. той започва да следва право в Йенския университет, през 1776 г. става „доктор по право“ и завършва следването си през 1778 г. Той не успява да намери работа в различни саксонски дворове. През началото на 1779 г., по препоръка на роднините му, той отива в Диленбург. През декември 1779 г. той може да започне работа като горски служител.

Той има успехи в управлението и на 1 септември 1782 г. е повишен на „форст-майстер“. Малко след това той поема управлението на горите и лова в Насау-Зиген. През 1785 г. той става главен ловен майстер и 1795 г. също президиума на „берг-комисията“.

След окупацията от Наполеон той запазва поста си 1807 г. Той става държавен съветник и генерален директор на горите и водите до 1814 г.

След окупацията той става таен държавен министър. От 1821 до 1826 г, той е финансов министър на Курфюрство Хесен. От 1823 до 1830 г. той ръководи цялото държавно министерство.

През 1798 г. той основава лесничейско училище във Валдау, което заради военното положение е затворено през 1815 г..

Фридрих Лудвиг фон Вицлебен е погребан в старото гробище в Касел до „църквата Лутер“.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Лудвиг фон Вицлебен се жени на 31 декември 1782 г. в Диленбург за фрайин София Маргарета Луиза фон Пройшен фон и цу Либенщайн (1761 – 1863), дъщеря на фрайхер Георг Ернст Лудвиг он Пройшен фон и цу Либенщайн (1727 – 1794), президент в Диленбург, и Маргарета Луиза Бютнер.

Те имат децата:[1]

  • Анета фон Вицлебен (1783 – 1857), омъжена 1808 г. в Касел с политика и поет Антон фон Харденберг (1780 – 1825), по-малък брат на Новалис
  • Ернестина фон Вицлебен (1784 – 1863), омъжена 1804 г. с юриста Карл Хартвиг Грегор фон Мойзебах († 1847)
  • Каролина фон Вицлебен (1787 – 1860), омъжена 1820 г. в Обервидерщет за чичо си Георг Хартман фон Вицлебен (1766 – 1841)
  • Фридрих фон Вицлебен (1790 – 1858), госпорад на Вайделсхоф, хесенски „обер-форстмайстер“, женен с Шарлота фон Баумбах (1788 – 1847)
  • Карл фон Вицлебен (1794 – 1825), камерхер и главен съдебен съветник, женен с фрайин София Шенк цу Швайнсберг (1796 – 1873)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Direction des Forstwesens setzt staatswissenschaftliche Kenntnisse und gehörige Landeskunde voraus; aus der Siegen'schen Köhlerei-Verfassung erläutert. In: Moser'sches Forstarchiv, Band 7, 1791.
  • Ueber die rechte Behandlung der Rothbuchen-Hoch-oder Saamen-Waldung, vorzüglich über die Bewirthschaftung pfleglich erzogner, gut und geschlossen stehender, vormals bereits regelmäßig behandelter Buchwaldungen, 1795, 1805.
  • Ueber Baumschulen und Pflanzungen, 1796.
  • Beiträge zur Holzcultur, 1797, 2. Auflage 1800.
  • Abhandlung über einige noch nicht genug erkannte und beherzigte Ursachen des Holzmangels, 1800.
  • Aufsätze, die schwerpunktmäßig das praktische Forstwesen betreffen. Diese wurden in den Jahrgängen 1794 – 1806 des Taschenbuchs für Forst-und Jagdfreunde von Ludwig von Wildungen abgedruckt.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Wilhelm Strieder: Grundlage zu einer Hessischen Gelehrten-und Schriftsteller-Geschichte. Hrsg. von Karl Wilhelm Justi, 17. Band, 1819, S. 197.
  • Allgemeine Forst-und Jagd-Zeitung, 1847, S. 195 (Biographie).
  • Carl Fraas: Geschichte der Landbau-und Forstwissenschaft, Cotta, München 1865, S. 557 und 566.
  • August Bernhardt: Geschichte des Waldeigenthums, der Waldwirthschaft und Forstwissenschaft in Deutschland, Springer, Berlin 1872 – 1875, Band 2, S. 271, Bemerkung 70, S. 292, 295, 330, 386, 397; Band 3, S. 89, Bemerkung 112.
  • Adolf Tilmann: Statistische Beschreibung des Regierungsbezirks Wiesbaden, 2. Heft, Wiesbaden 1876, S. 18.
  • Karl Friedrich Roth: Geschichte des Forst-und Jagdwesens in Deutschland, Wiegandt, Hempel & Parey, Berlin 1879, S. 620.
  • Richard Heß (Forstwissenschaftler): Lebensbilder hervorragender Forstmänner und um das Forstwesen verdienter Mathematiker, Naturforscher und Nationalökonomen, Parey, Berlin 1885, S. 417.
  • Richard Heß: Witzleben, Friedrich Ludwig Freiherr von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 671 – 675.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gothaisches genealogisches Taschenbuch der adeligen Häuser, Gotha 1903, S. 927.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]