Фридрих Моос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Моос
Carl Friedrich Christian Mohs
германски минералог
Литография от 1832 г.
Литография от 1832 г.

Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Минералогия
Образование Минна академия Фрайберг
Работил в Виенски университет
Известен с Скала на Моос
Фридрих Моос в Общомедия

Карл Фридрих Кристиан Моос (на немски: Carl Friedrich Christian Mohs, 29 януари 1773, Гернроде, Германия – 29 август 1839, Агордо, Италия) е германски геолог и минералог. Създател на таблица за относителна твърдост на минералите (1812), наречена в негова чест Скала на Моос.

Следва химия, математика и физика в Университета „Мартин Лутер“ в Хале и минно дело в Минната академия във Фрайберг, Саксония. За кратко работи като ръководител в мина, след което през 1802 г. е поканен в Австрия да класифицира и опише частна колекция от минерали. От 1812 г. е професор по минералогия в Грац и през този период създава сравнителната таблица за твърдост. От 1818 преподава в своята алма матер във Фрайберг, като оглавява катедрата на своя учител проф. Вернер, а от 1826 е професор във Виена.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

При съставянето на таблицата за относителната твърдост на минералите Фридрих Моос изхожда от физическите им характеристики (форма, твърдост, крехкост, специфично тегло). Този подход се е отличавал от преобладаващите по това време опити минералите да се систематизират по химичния им състав. Подходът на Моос обаче съвсем не е нов – методът за определяне на твърдостта чрез надраскване е описан още в древността от Теофраст в трактата си „За камъните“ (ок. 300 г.пр.н.е.) и от Плиний Стари в „Естествена история“ (ок. 77 г. н.е.), които сравнявали твърдостта на известните им минерали, сред които кварц и диамант. Методът за оценка на относителната твърдост на минералите се използва и до днес и е особено полезен при полеви условия.

През 1822 г. Моос публикува „Концепция за кристалните системи“, която разработва едновременно, но независимо от Кристиан Самуел Вайс.

През 1812 г. е избран за член-кореспондент на Пруската академия на науките, а през 1822 г. е избран за член на академия „Леополдина“.

Моос умира в градчето Агордо, по време на пътуването си до Италия през 1839 г. и по-късно е погребан на Централните виенски гробища.

В негова чест на наречени улици във Виена и в Грац. В родния му град Гернроде му е издигнат паметник.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Versuch einer Elementar-Methode zur naturhistorischen Bestimmung und Erkennung von Fossilien (1812);
  • Grundriß der Mineralogie, 2 Teile, Dresden (1822-24);
  • Leichtfaßliche Anfangsgründe der Naturgeschichte des Mineralreiches (1832).