Фридрих Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Фридрих Улрих (на немски: Friedrich Ulrich, * 5 април 1591 във Волфенбютел, † 11 август 1634 в Брауншвайг) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, княз на Брауншвайг-Волфенбютел и княз на Каленберг от 1613 до 1634 г.

Той е най-голямият син на херцог Хайнрих Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел (1564 – 1613) и втората му съпруга принцеса Елизабет Датска (1573 – 1626), дъщеря на крал Фридрих II от Дания.

Фридрих Улрих следва в университетите в Тюбинген и Хелмщет и след това прави кавалерски тур в Англия и Франция. Неговият баща оставя на ненавършелият 23 години задължения от 1,2 милиона талери.

Фридрих Улрих се жени на 4 септември 1614 г. във Волфенбютел за принцеса Анна София фон Бранденбург (* 18 март 1598, † 19 декември 1659), дъщеря на курфюрст Йохан Зигизмунд от Бранденбург. Михаел Преториус пише сватбената музика.[1] Бракът му е нещастен и остава бездетен.

Фридрих Улрих има конфликти с град Брауншвайг и го обсажда три месеца през 1615 г. Той подписва всеки даден му документ без да го чете и така през 1616 г. назначава Антон фон Щрайтхорст за щатхалтер. [2] Майка му и нейният брат, датският крал Кристиан IV имат голямо влияние в управлението. През Тридесетгодишната война той се опитва да остане неутрален. По-късно той се съгласява да участва в поход с имперските войски, който завършва със загуба.[3]

Фридрих Улрих умира на 43 години след счупване на бедрата и е погребан в църквата Св. Мария във Волфенбютел.

Фридрих Улрих е един от най-слабите и неспособни владетели от род Дом Брауншвайг. Той се интересувал повече от трапезата и загубва голяма част от страната си. С неговата смърт изчезва Волфенбютелската линия на Дом Брауншвайг, и Волфенбютел попада обратно на Брауншвайгската главна линия под Август II Младия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jörg Jochen Berns: Höfische Festkultur in Braunschweig-Wolfenbüttel, 1590 – 1666, Rodopi, 1982, S. 25
  2. Wilhelm Havemann: Geschichte der Lande Braunschweig und Lüneburg. Band 2, Göttingen 1855, S. 582ff.
  3. Jürgen Schrader: Der Flecken Calvörde – Eine 1200-jährige Geschichte. Verlag Die Werkstatt, Göttingen 2011, S. 97.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]