Фридрих Франц фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фридрих Франц фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст
австро-унгарски благородник, принц от Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст
Роден
Починал
24 май 1958 г. (79 г.)
Семейство
РодХоенлое
БащаХлодвиг фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст

Фридрих Франц Августин Мария фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (на немски: Friedrich Franz Augustin Maria Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst; * 15 февруари 1879, Будапеща; † 24 май 1958, Куритиба, Бразилия) е австро-унгарски благородник, принц от Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Той е вторият син на принц Хлодвиг Карл Йозеф Мария фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1848 – 1929) и първата му съпруга графиня Мария Франциска Анна Терезия Хедвиг Естерхази де Галанта (1856 – 1884). Внук е на 5. княз Фридрих Карл I Йозеф фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1814 – 1884) и принцеса Тереза Амалия Юдита фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1816 – 1891), дъщеря на княз Франц Йозеф фон Хоенлое-Шилингсфюрст (1787 – 1841) и принцеса Каролина Фридерика Констанца фон Хоенлое-Лангенбург (1792 – 1847). Баща му се жени втори път на 2 март 1890 г. в Будапеща за графиня Саролта Майлат де Сзекхели (1856 – 1928).

Фидрих Франц фон Хоенлое става военно аташе в Австро-унгарското посолство в Санкт Петербург. Той е през Първата световна война шеф на немската пропаганда и директор на немския шпионаж в Швейцария. Там той се запознава с бъдещата си съпруга Стефани Мария Вероника Юлиана Рихтер, която е унгарска еврейка и живее във Виена, и след три седмици ѝ предлага брак. Тя е шпионка на Хитлер.[2]

През последните дни на Втората световна война Фидрих Франц и втората му съпруга се местят в Куритиба в Бразилия. Там той умира на 24 май 1958 г. на 79-годишна възраст.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: (морг.) на 12 май 1914 г. в Лондон със Стефани Мария Вероника Юлиана Рихтер (* 16 септември 1891, Виена; † 13 юни 1972, Женева), дъщеря на др. Йохан Себастиан Рихтер, адвокат, съдия († 1909), и съпругата му Лудмила Куранда.[3][4]

Стефани има връзка от март 1914 г. с ерцхерцог Франц Салватор Австрийски-Тоскана (1866 – 1939) и има от него един син принц Франц Йозеф Рудолф Ханс Верианд Макс Стефан Антон фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (* 5 декември 1914, Виена). Фидрих Франц фон Хоенлое признава детето за свое и му дава фамилното си име.[5] Те се развеждат на 29 юли 1920 г. Стефани има афера и с Фриц Видеман (* 16 август 1891, Аугсбург).

Втори брак: на 6 декември 1920 г. в Будапеща с графиня Емануела Каталин Борбала Илона Батхиани фон Немет-Ужвар (* 11 април 1883, Икервар; † 13 декември 1964, Куритиба, Бразилия), разведена през 1920 г. от граф Емил Десеви де Кзернек ет Таркейо (1873 – 1933), дъщеря на Лудвиг/Лайос Истван Ласцло Антал Геца (1860 – 1951) и графиня Илона Андрази де Кзик-Зцент-Кирали Кирали ет Крацкна Хорка (1858 – 1952).[6] Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jim Wilson: Nazi Princess. Hitler, Lord Rothermere and Princess Stephanie von Hohenlohe. The History Press, 2011, ISBN 0-7524-6114-1.
  • Martha Schad: Hitlers Spionin. Das Leben der Stephanie von Hohenlohe. Heyne, München 2002, ISBN 978-3-453-21165-0.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1983 38

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Franz, Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, geneall.net
  2. Martha Schad: Hitlers Spionin. Das Leben der Stephanie von Hohenlohe. S. 12 – 14.
  3. Hohenlohe 8, genealogy.euweb.cz
  4. Friedrich Franz Augustin Maria Prinz zu Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfürst, thepeerage.com
  5. Habsburg 5, genealogy.euweb.cz
  6. Batthyány 3

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]