Фридрих (Хоенцолерн-Хехинген)

Фридрих Friedrich von Hohenzollern-Hechingen
Роден	22 юли 1776 г. Намюр
Починал	13 септември 1838 г. Хехинген, Федерална република Германия
Погребан	Хехинген, Федерална република Германия
Семейство
Род	Хоенцолерн-Хехинген
Баща	Херман (Хоенцолерн-Хехинген)
Деца	Константин (Хоенцолерн-Хехинген)
Фридрих в Общомедия

Дворецът Линдих при Хехинген

Фридрих Херман Ото фон Хоенцолерн-Хехинген (на немски: Friedrich Hermann Otto von Hohenzollern-Hechingen; * 22 юли 1776 в Намюр; † 13 септември 1838 в дворец Линдих при Хехинген, погребан в Хехинген) е предпоследният имперски княз на Хоенцолерн-Хехинген (1810 – 1838). Като офицер на Наполеон Бонапарт той получава тежки наранявания при руския поход 1812 г. Той помага на „швабския поетически кръг“ и въвежда основни промени в княжеството си.

Той е син на княз Херман фон Хоенцолерн-Хехинген (1751 – 1810) и втората му съпруга принцеса Максимилиана Албертина Жана де Гавре (1753 – 1778, Брюксел), дъщеря на принц Франц Йозеф Расе ван Гавре († 1797) и Мари Амур Дезире де Рувероат (1729/1730 - 1804). Баща му Херман фон Хоенцолерн-Хехинген наследява от втората си съпруга един милион франка и се жени трети път на 26 юли 1779 г. в Дагщул/Соетерн за графиня Мария Антония Моника фон Валдбург-Цайл-Вурцах (1753 – 1814).

През 1790 г. той е изпратен да учи в Hohe Karlsschule (Висшето училище на Карл) в Щутгарт и след това в множество университети. Още като млад той е изпращан на важни дипломатически преговори. През 1801 г. баща му го праща в Париж, за да преговаря за получаване на територии заради загубените такива в Нидерландия. Там е запознат с тогавашния консул Наполеон Бонапарт, с неговата съпруга Жозефин дьо Боарне и с външния министър Талейран. През 1803 г. той наистина получава територии.

През 1805 г. съпругата му Паулина се разделя от него, без да се стига до развод. След присъединяването на княжеството в Рейнския съюз 1806 г. Фридрих се бие като офицер за Наполеон. Той първо е адютант на брата на Наполеон Жером Бонапарт. През 1806 г. той завладява крепостта Глогау, по-късно и родния град на съпругата му Заган. През 1809 г. той става адютант на краля на Неапол Жоашен Мюра, който е женен за сестрата на Наполеон Каролина Бонапарт. През похода в Русия 1812 г. той получава тежки наранявания, от които никога не оздравява.

Фамилия

Фридрих фон Хоенцолерн-Хехинген се жени на 26 февруари 1800 г. в Прага за принцеса Луиза Паулина Мария Бирон фон Курландия, принцеса фон Шлезия-Саган (* 19 февруари 1782, Митау; † 8 януари 1845, Виена), дъщеря на херцог Петер фон Бирон (1724 – 1800) и Доротея фон Медем (1761 – 1821). Те имат един син:

• Фридрих Вилхелм Константин (* 16 февруари 1801 в дворец Заган; † 3 септември 1869 в дворец Полниш Неткау при Грюнберг), последният (девети) и третият суверен княз на Хоенцолерн-Хехинген (1838 – 1849), женен I. на 22 май 1826 г. в Айхщет за принцеса Евгения дьо Боарне (1808 – 1847), дъщеря на Йожен дьо Боарне и принцеса Августа-Амалия Баварска, II. на 13 ноември 1850 г. морганатически брак (развод 1863) за Амалия Шенк фон Гейерн (1832 – 1897).

Литература

• E. G. Johler: Geschichte, Land-und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern, Hechingen und Sigmaringen, 1824, S. 60 f.
• Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen, F. Fleischer, 1843, S. 249 ff.
• Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 154
• ~L'Allemagne dynastique, Huberty, Giraud, Magdelaine. vol V page 167.