Фридрих III (Саксония)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.
| Фридрих III Мъдри | |
|---|---|
| 9-и курфюрст на Саксония | |
 худ. Лукас Кранах Стари 1532 г. |
|
| Управление | 1486 - 1525 |
| Наследил | Ернст от Саксония |
| Наследник | Йохан Твърди |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Ернестинските Ветини |
| Баща | Ернст от Саксония |
| Майка | Елизабет Баварска |
| Герб |
 |
| Фридрих III Мъдри в Общомедия | |
Фридрих III Мъдри“ (на немски: Friedrich III; Friedrich der Weise, * 17 януари 1463 в дворец Хартенфелс в Торгау, † 5 май 1525 в Лохау) от род Ернестински Ветини е от 1486 година до смъртта си 1525 г. 9-и курфюрст на Саксония. Той помага на Мартин Лутер.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Фридрих е най-големият син на курфюрст Ернст от Саксония (1441–1486) и съпругата му Елизабет Баварска (1443–1484), дъщеря на баварския херцог Албрехт III.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Той наследява на 23 години през 1486 г. баща си и управлява херцогство Саксония-Витенберг и Курфюрство Саксония заедно с брат си Йохан Твърди. Има доходи от саксонските железни и сребърни мини и от множество места за сечене на монети.
- През 1493 г. Фридрих става в Йерусалим рицар на ордена на Светия гроб. Той има за своето време третата най-голяма сбирка от реликви от Светите земи.
- През 1502 г. основава университет Витенберг.
- През 1519 г. след смъртта на Максимилиян курфюрстите предлагат на Фридрих императорската корона, но той не се чувства достатъчно силен за това и отказва. Това допринася за избирането на внука на Максимилиан, Карл Испански, който му се отплаща с неблагодарност.
- През 1521 г. дава убежище в замък Вартбург на осъдения Мартин Лутер от Вормския едикт, но през управлението си нито веднъж не го приема лично.
Фридрих не е женен, но има с неаристократичната Анна Велер няколко деца. Той защитава селяните. Едва на смъртното си легло взема последното си причастие по протестантски начин.
Той е наследен от брат му Йохан Твърди.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Georg Spalatin, Christian Gotthold Neudecker, Ludwig Preller, Historischer nachlass und briefe, 1851, S. 89 f.
- Johannes Hofsommer: Friedrich der Weise und die Reformation. Norderstedt 2008, ISBN 978-3-640-12620-0.
- Klaus Kühnel: Friedrich der Weise, Kurfürst von Sachsen. Eine Biographie. Wittenberg 2004, ISBN 3-933028-81-7.
- Heinrich Theodor Flathe, Friedrich III. der Weise. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 7. Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 779–781.
- Friedrich Wilhelm Bautz, Friedrich der Weise, Kurfürst von Sachsen. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). 2, Bautz, Hamm 1990, ISBN 3-88309-032-8, Sp. 128–129.