Фридрих II (Прусия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за краля на Прусия. За други значения вижте Фридрих II.

Фридрих II
Friedrich II. der Große
крал на Прусия
Роден
Починал
17 август 1786 г. (74 г.)
ПогребанСансуси, Потсдам, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Управление
Период1740 – 1786
ПредшественикФридрих Вилхелм I
НаследникФридрих Вилхелм II
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих Вилхелм I
МайкаСофия-Доротея фон Брауншвайг-Люнебург
Братя/сестриСофия Доротея Мария Пруска
Филипина Шарлота Пруска
Луиза Улрика Пруска
Вилхелмина Пруска (1709–1758)
Амалия Пруска
Фридерика Луиза Пруска
Август Фердинанд Пруски
Хайнрих Пруски (1726 – 1802)
Август Вилхелм Пруски (1722 – 1758)
СъпругаЕлизабет-Кристина фон Брауншвайг-Беферн (10 март 1732 – 17 август 1786)
Децаняма
Подпис
Фридрих II в Общомедия

Фридрих II (на немски: Friedrich II), наричан още Фридрих Велики (Friedrich der Große), е крал на Прусия от 1740 до 1786 г.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на Анти-Макиавели (1740)

Роден е на 24 януари 1712 г. Син и наследник е на крал Фридрих Вилхелм I и София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург, принцеса на Хановер.

Грубият и тираничен крал Фридрих Вилхелм I презира принца заради интереса му към френската литература и изкуство (Фридрих Вилхелм I е изпитвал силна нетърпимост към чужденците и по-специално към французите) и незаинтересоваността му към войната и лова[1]. На 18 години, многократно малтретиран и унижаван, Фридрих планира бягство във Великобритания. Той е задържан, затворен и принуден да свидетелства срещу съучастника си – лейтенант Кат, който е обезглавен. Принц Фридрих е освободен и предаден на баща си.

През 1733 г. по заповед на баща си се жени за Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Беферн, с която се разделя скоро и до края на живота си не проявява интерес към жени. Смята се, че е бил хомосексуален и че връзката му с Ханс Херман фон Кате е била романтична[2].

Принц Фридрих прекарва следващите няколко години в Райнсберг, където написва своя труд Антимакиавели – идеалистично опровержение на Николо Макиавели – и започва кореспонденция с Франсоа Волтер. Периодът на неговото относително бездействие приключва през 1740 г., когато Фридрих Вилхелм I умира и принц Фридрих се възкачва на трона. Той незабавно показва качествата на водач и решителен мъж, които символизират царуването му.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Във Войната за австрийското наследство срещу австрийската императрица Мария Тереза (1740 – 1748), Фридрих завладява Силезия без предупреждение, като предлага на императрицата помощ да запази трона си, в замяна на което да отстъпи част от Силезия на Прусия. Блестящ военачалник, Фридрих е безцеремонен със съюзниците си, особено Франция, и на два пъти сключва примирия с Австрия (1742 и 1745), които осигуряват Горна и Долна Силезия на Прусия.

В Седемгодишната война (1756 – 1763) отново има спор върху контрола над Силезия. Мария Тереза иска да си върне богатата провинция и Фридрих се изправя срещу силна коалиция – Австрия, Русия и Франция. Единственият му силен съюзник е Великобритания. След като постига победи при Росбах и Лойтен (1757), той е разбит при Кюнерсдорф (1759) от австро-руските сили, които окупират Берлин. В този труден момент Фридрих е на границата на самоубийството. С възкачването на престола в Русия на неговия почитател Петър III (1762), Русия излиза от войната и открива пътя на Фридрих към победата.

Мирният договор от Хюбертсбург (1763) оставя на Фридрих предишните му завоевания и прави Прусия най-силната във военно отношение страна в Европа. Брилянтно му асистират генералите – Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц, Джеймс Кийт, Фердинанд Брунсвик, Ханс-Йоаким фон Цайтен и други. Фридрих е признат за най-добрия военен стратег на 18 век. Неговите тактики се изучават от Наполеон Бонапарт, който се възхищава от тях, и оказват голямо влияние върху военната наука.

След мира от 1763 г. Фридрих залага на съюз с Русия, която почти го е победила в Седемгодишната война. Създаването на Пруско-руския съюз открива пътя за разделяне на Полша. До първото разделяне на Полското кралство през 1772 г. Фридрих на няколко пъти разширява територията на Прусия. Съперничеството му с Австрия в Германия остава. Той се противопоставя на всеки опит на Австрия да разшири влиянието си в Свещената римска империя на германската нация и провокира Войната за баварското наследство (1778 – 1779), за да предотврати австрийска анексия на Бавария. През 1785 г. Фридрих създава Фюрстенбунд (Лигата на принцовете), за да опонира на австрийските планове.

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

В областта на вътрешната политика Фридрих продължава линията на баща си. Първата му грижа са редът и дисциплината в армията. Просветен деспот, Фридрих извършва важни юридически реформи, създава търговски монополи и нови индустриални предприятия, подпомага напредъка на образованието и подобрява инфраструктурата на Прусия. Въпреки че подобрява живота на крепостните си селяни, аристокрацията получава по-голям контрол над тях отколкото преди царуването му.

Наследник[редактиране | редактиране на кода]

След като умира на 17 август 1786 г., Фридрих II е наследен на трона от племенника си Фридрих Вилхелм II.

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Крал Фридрих II изпълнява концерт за флейта в замъка Сансуси, а на клавесина е К.Ф.Е. Бах; маслено платно от Адолф фон Менцел, 1852 г.
Калиопа брои делата на Фридрих II на Бернхард Роде, ок. 1781.

Фридрих е толерантен в религията и най-вече към атеизма на личните си приятели. Студен и сериозен, той се отпуска само в прочутите си вечери с приятели до полунощ в Сансуси – резиденцията му в Потсдам. Обграден е от група образовани люде, главно френски философи и писатели, сред които Волтер (той се скарва с Фридрих през 1743 и по-късно, живеейки във Франция, от безопасно разстояние подновява приятелството си с него), Жан Лерон Д'Аламбер, Ла Метри, Пиер Луис Моро дьо Мопертю.

Хуморът на Фридрих е остър и понякога груб. Той пише поезия и проза, отнасящи се до политика, история, философия, право, литература, военна наука. Почти всичките му книги са на френски. Не успява да оцени хора като Йохан Гьоте и Готхолд Лесинг, които са негови горещи почитатели. Ученик на Йохан Йоаким Кванц, той свири отлично на флейта, композира концерти за флейта, маршове и други музикални творби. Грубият му външен вид е част от легендата за „Стария Фриц“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Leopold von Ranke: Friedrich der Große. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 656 – 685.
  • Josef Johannes Schmid: Friedrich II., Kurfürst von Brandenburg, König in (ab 1777: von) Preußen. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 18, Bautz, Herzberg 2001, ISBN 3-88309-086-7, Sp. 475 – 492.
  • Otto Graf zu Stolberg-Wernigerode: Friedrich II. der Große. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 545 – 560

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nancy Mitford, Frederick the Great, Vintage Classics (2011), ISBN 0-09-952886-X. Точен цитат: стр.5: Frederick William loathed foreigners so much that Berlin was said to be the purgatory of ambassadors; стр. 11 – 12: Frederick William's favourite pastime was hunting, which Frederick disliked all his life. He loved riding − a day never went by without several gallops − but thought that hunting was cruel and dull. He was forced to ride to hounds by his father, but infuriated him, but infuriated him by disappearing, to be found talking to his mother in her carriage or playing the flute in the forest glade. Worse still, he hated or pretended to hate anything to do with the army.
  2. Nancy Mitford, Frederick the Great, Vintage Classics (2011), ISBN 0-09-952886-X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за