Фридрих I (Анхалт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Херцог Фридрих I фон Анхалт
Херцог Фридрих I фон Анхалт

Леополд Фридрих I Франц Николаус фон Анхалт (на немски: Leopold Friedrich I Franz Nikolaus von Anhalt; * 2 април 1831 в Десау; † 24 януари 1904 в Баленщет) от род Аскани е от 1871 до 1904 г. като Фридрих I херцог на обединеното херцогство Анхалт. Той има титлата княз фон Анхалт-Десау.

Той е син на херцог Леополд IV фон Анхалт-Десау (1794 – 1871) и съпругата му принцеса Фридерика Пруска (1796 – 1850), дъщеря на наследствения принц Фридрих Лудвиг Карл фон Прусия и Фридерика фон Мекленбург-Щрелиц. Майка му Фридерика е племенница на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Брат е на Агнес (1824 – 1897), омъжена 1853 г. за херцог Ернст I фон Саксония-Алтенбург (1826 – 1908), и на Мария Анна (1837 – 1906), омъжена 1854 г. за принц Фридрих Карл Пруски (1828 – 1885), племенник на император Вилхелм I.

Фридрих следва в Бон и Женева, през 1851 г. е премиер-лейтенант в „1. Гвардейски пехотен полк“ в пруската войска в Потсдам и от 1853 г. е в Десау. През 1864 г. Фридрих е в щаба на своя зет, принц Фридрих Карл Пруски, в похода до Шлезвиг. През 1867 г. той става генерал-лейтенант „à la suite“ на войската и участва през 1870/71 г. във Френско-пруската война. Там Фридрих участва при обсадата на Тул, в битките при Бомон и Седан. Той получа Железния кръст II. класа.[1]

Той замества баща си при императорската прокламация във Версай на 18 януари 1871 г.[2][3]

След смъртта на баща му на 22 май 1871 г. Фридрих поема управлението на херцогство Анхалт, обединените бивши княжества Анхалт-Десау, Анхалт-Кьотен и Анхалт-Бернбург. Император Вилхелм I номинира Фридрих на 16 август 1876 г. за шеф на „Пехотен полк № 93“. Той има също ордените рицар на Ордена Черен орел и на червения Адлер орден I. класа и големия кръст на белгийския Леополд-орден.

Фридрих I фон Анхалт умира на 24 януари 1904 г. в Баленщет на 72 години. Той е наследен от син му Фридрих II.[4]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Антоанета фон Саксония-Алтенбург, херцогиня на Анхалт

Фридрих I фон Анхалт се жени на 22 април 1854 г. в Алтенбург за принцеса Антоанета фон Саксония-Алтенбург (* 17 април 1838 в Бамберг; † 13 октомври 1908 в Берхтесгаден), дъщеря на принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (1804 – 1852) и Амалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1815 – 1841). Te имат децата:[5][6]

  • Леополд (1855 – 1886), наследствен принц на Анхалт
⚭ 1884 принцеса Елизабет фон Хесен-Касел (1861 – 1955)
⚭ 1889 принцеса Мария фон Баден (1865 – 1939)
⚭ 1877 велик херцог Адолф Фридрих V фон Мекленбург-Щрелиц (1848 – 1914)
  • Едуард (1861 – 1918), херцог на Анхалт
⚭ 1895 (разв. 1918) принцеса Луиза фон Саксония-Алтенбург (1873 – 1953)
⚭ 1891 (разв. 1900) принцеса Мария Луиза фон Шлезвиг-Холщайн (1872 – 1956)
⚭ 1897 княз Зицо фон Шварцбург (1860 – 1926)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Gustav von Glasenapp: Militärische Biographien des Offizier-Corps der Preussischen Armee. Berlin 1868, S. 123.
  • Kurt von Priesdorff: Soldatisches Führertum, Band 7, Hanseatische Verlagsanstalt Hamburg, o. J., S. 284 – 285.
  • Ralf Regener: Ein vergessener Herrscher – Biographische Studien zu Herzog Friedrich I. von Anhalt (1831 – 1904), in: Mitteilungen des Vereins für Anhaltische Landeskunde 24 (2015), S. 113 – 132.
  • Thomas Gehrlein: Das Haus Anhalt. Über 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Deutsche Fürstenhäuser Heft 34, Börde-Verlag, Werl 2011, ​ISBN 978-3-9814458-1-7​, S. 29
  • Ralf Regene: Der Sturz der Askanier 1918 in Anhalt. Bedingungen, Verlauf und Nachwirkungen des Untergangs einer kleinstaatlichen deutschen Monarchie. Funk, Dessau-Roßlau 2013, ​ISBN 978-3-939197-79-9​.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ralf Regener: Ein vergessener Herrscher – Biographische Studien zu Herzog Friedrich I. von Anhalt (1831 – 1904), in: Mitteilungen des Vereins für Anhaltische Landeskunde 24 (2015), S. 113 – 132, hier S. 117 – 121.
  2. Dr. Theodor Toeche-Mittler: Die Kaiserproklamation in Versailles am 18. Januar 1871 mit einem Verzeichniß der Festtheilnehmer, Ernst Siegfried Mittler und Sohn, Berlin 1896
  3. H. Schnaebeli: Fotoaufnahmen der Kaiserproklamation in Versailles, Berlin 1871
  4. Ralf Regener: Der Sturz der Askanier 1918 in Anhalt. Bedingungen, Verlauf und Nachwirkungen des Untergangs einer kleinstaatlichen deutschen Monarchie, Dessau-Roßlau 2013, S. 31 – 36
  5. Ascania 7, genealogy.euweb.cz
  6. Leopold Friedrich I Franz Nikolaus Fürst von Anhalt-Dessau, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]