Направо към съдържанието

Фридрих V (Цолерн)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих V.

Фридрих V
граф на Цолерн
Роден
Починал
Герб
Семейство
РодХоенцолерн
БащаФридрих IV
СъпругаУдилхилд фон Дилинген
ДецаФридрих VI
Фридрих I
Фридрих V в Общомедия

Фридрих V (на немски: Friedrich V von Zollern, „der Erlauchte“; † 24 май 1289, замък Хоенцолерн) е от 1255 до 1289 г. граф на Цолерн (швабска линия).

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на граф Фридрих IV фон Цолерн (1188 – 1255) и Елизабет фон Абенсберг.

През 1255 г. Фридрих V последва баща си. Той получава фогтай над манастир Бойрон и през 1259 г. основава манастир Щетен в Гнадентал, който през 1267 г. е определен за фамилна гробница на Хоенцолерните.[1][2]

Фридрих има конфликти до 1286 г. с роднините му швабските графове на Хоенберг.

Фридрих V се жени пр. 13 януари 1258 г. за Удилхилд фон Дилинген († сл. 12 май 1289, Щетен), дъщеря на последния граф на Дилинген Хартман IV фон Дилинген († 1258) и Вилибирг фон Труендинген († 1246). Тя е сестра на Хартман V († 1286), епископ на Аугсбург (1248 – 1286). Удилхилд става след смъртта му монахиня в Щетен, където умира. Двамата имат децата:

  • Фридрих VI († 1298), граф на Цолерн, основател на линията Цолерн-Цолерн
∞ 1281 принцеса Кунигунда фон Баден (1265 – 1310), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден
  • Фридрих († 1304), каноник в Аугсбург
  • Аделхайд († 1296/1308)
∞ Хайнрих II фон Геролдсек († 1300)
∞ 1282 Удилхилд фон Меркенберг († 1305)
  • Вилбург († сл. 1300), монахиня в Щетен
  1. Wilhelm Binder: Allgemeine Realencyclopädie oder Conversationslexicon für das katholische Deutschland, Band 5, Verlag von Georg Joseph Manz, 1847, S. 442
  2. Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen, F. Fleischer, 1843, p. 145
  • E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
  • Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book
  • Ottmar F. Schönhuth: Die Burgen, Klöster, Kirchen und Kapellen Württembergs und der Preui︣sch-Hohenzollern'schen Landestheile mit ihren Geschichten, Sagen und Mährchen, Fischhaber, 1860, S. 291
  • Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: Hohenzollerische Forschungen, C. Reimarus, 1847, S. 124 ff.