Фримартинизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фримартинизъм (нарича се още и Лъжлив хермафродитизъм[1][2]) е състояние на недоразвитие на половата система на женското животно, родено като разнополов близнак. Представлява един от факторите причиняващ вроденото безплодие при животните[2]. Характеризира се с маскулинизация на поведението и промяна на функцията на яйчниците[3]. В генетично отношение и външно животното е от женски пол, но то бива стерилизирано в утробата от хормоните, отделени при развитието на мъжкия близнак. Така женските индивиди (наречени Фримартини) остават безплодни, частично интерсексуални. Фримартинизмът се среща при всички бозайници, но най-често се проявява при селскостопанските животни и е резултат най-вече от близкородствено кръстосване. Сред селскостопанските животни е често проявление при говедата и козите и по-рядко при овцете и свинете.

Исторически сведения[редактиране | edit source]

През 18-ти век изследователят Джон Хънтър открива, че фримартини се раждат с случаите, когато близнакът е от мъжки пол.[4]

През 20-ти век се развива хипотезата, че факторите определящи маскулинизацията при женския близнак преминават при бременност в резултат на анастомози между кръвоносните съдове в плацентата.[5]

Последващи изследвания установяват, че раждането на фримартини се дължи на анастомози в кръвоносните съдове между плодните обвивки на близнаците по време на бременност. Резултатите от изследванията са публикувани за пръв път през 1916г. от Tandler and Keller.[6] Независимо от това проучване през същата година американския биолог Frank R. Lillie публикува своето откритие, което съвпада с това на предходните изследователи.[7] И двете публикации днес се приемат за откривателски.[8]

Механизъм[редактиране | edit source]

Най-характерен е механизмът на създаването на фримартини при говедата. Независимо дали близнаците се развиват в двата или в единия рог на матката, плодните обвивки нарастват и достигат една до друга. На мястото на допиране не се образуват въси върху алантохориона, а при около 90% от случаите алантохорионите се срастват истински. При това се образуват връзки (анастомози) между техните кръвоносни съдове. Освен алантохорионите при близнаците в утробата е възможно да сраснат и алантоисите. Образуваните анастомози между плодните обвивки на близнаците позволява между тях да се извършва обмяна на кръв, а от там и всички вещества в нея - хормони, белтъци, въглехидрати, антитела. В случаите, когато двата близнака са разнополови половата система при мъжките ембрионално се развива по-бързо и същевремено отделя по-рано мъжки полови хормони. Така се потиска ембрионалното развитие на женската полова система и женските телета се раждат с недоразвита полова система.[9]

При овцете и козите също се наблюдава срастване между алантохорионите, но анастомозите, които се образуват са по-тесни. Това е и причината фримартини да се срещат по-рядко при тези два вида като по-честите случаи на близнене при козите е причина фримартини сред яретата да се наблюдават по-често.[9]

Свинете са многоплодни животни и нормалното развитие на 5 до 12-14 прасенца при бременност е често срещано. Установено е обаче, че анастомозите на кръвоносните съдове между алантохорионите са рядко явление и връзката между тях е тясна. Не се наблюдават и случаи на свързване на алантоисите. Това е и причината при свинете фримартини да се наблюдава рядко.[9]

При еднокопитните (коне и магарета) износването на близнаци е изключителна рядкост, а плодовете се развиват в отделни рога на матката. При разрастването на плодните обвивки се допират само в областта на маточното тяло. При всички случаи обаче не се наблюдава срастване на алантохорионите, а от там и не се образуват анастомози между кръвоносните съдове. Това е и причината фримартини да не се раждат при еднокопитните животни.[9]

Поради особености на матката и плацентата при човека и приматите при многоплодна бременност не се наблюдава срастване на алатнохорионите и образуване на анастомози. Това е и причина фримартини да не се наблюдават при човека и приматите.[9][1]

Признаци и диагноза[редактиране | edit source]

При настъпване на половата зрялост при животни с подобно увреждане се установява, че външните женски полови органи са непълно развити. Срещат се следните варианти[2]:

  • Външно животните изглеждат нормално, но не се разгонват въпреки напредналата възраст. Възможно е клиторът да е силно развит. Те са добре охранени, космената покривка е блестяща, но остават безплодни. В първия случай най-важния признак е че влагалището е много късо, под 5 cm при козата.
  • Във втория случай влагалището е добре развито, но липсва матка. Най-често яйчниците са недоразвити. При ценните животни за диагностициране на това състояние може да се използва лапароскопията. Ако единият от яйчниците функционира като мъжка полова жлеза, тогава клитора е много голям и се показва от външния полов орган.

При говедото около 95% от случаите на фримартинизъм се наблюдава безплодие[2].

Литература[редактиране | edit source]

  • Кръстев Х., Витанов С. Ембриология. Земиздат, София, 1994, ISBN 954-05-0203-9
  • Хубенов М., Пранджев И. Ветеринарно акушерство и гинекология. Земиздат, 1976

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Кръстев 1994, стр. 221.
  2. а б в г Хубенов 1976, стр. 447.
  3. National Library of Medicine - Medical Subject Headings, Freemartinism
  4. description needed
  5. (Nelson, Randy. An introduction to behavioral endocrinology. Sinauer Associates: Massachusetts. 2005: pg 145)
  6. Keller, K. and Tandler, J.: Wiener Tieraztl. Wochensch., 3, 513-526 (1916).
  7. http://www.sciencemag.org/cgi/content/citation/43/1113/611
  8. Explaining the freemartin: Tandler and Keller vs. Lillie and the question of priority. // Journal of experimental zoology. Part B, Molecular and developmental evolution 308 (2). 2007. DOI:10.1002/jez.b.21151. с. 105–12.
  9. а б в г д Кръстев 1994, стр. 90-91.