Фриц Рудолф Фриз
| Фриц Рудолф Фриз Fritz Rudolf Fries | |
| Роден | 19 май 1935 г. |
|---|---|
| Починал | 17 декември 2014 г. |
| Професия | писател, преводач |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, автобиография, есе, пътепис |
| Награди | „Награда Хайнрих Ман“ (1979) „Награда Мари Луизе Кашниц“ (1988) „Бременска литературна награда“ (1991) „Бранденбургска литературна награда“ (1991) |
| Уебсайт | |
Фриц Рудолф Фриз (на немски: Fritz Rudolf Fries) е немски писател и преводач, автор на романи, разкази, автобиография, есета и пътеписи.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Фриц Рудолф Фриз е роден през 1935 г. в Билбао, Испания. Баща му е търговец и като войник във Втората световна война е застрелян от италиански партизани. Майка му е с испанско потекло. През 1942 г. семейството се мести от Билбао в Лайпциг, където Фриз преживява бомбардировките на града.[1]
Следва англистика, романистика и испанистика в Лайпцигския университет и става литературен преводач от английски, френски и испански (Калдерон, Сервантес, Неруда и др.), конферентен преводач (между другото в Прага и Москва) и писател на свободна практика. Освен това си създава име с издаването на четиритомен сборник с творби на Борхес.
От 1960 до 1966 г. работи като асистент на Вернер Краус в Академията на науките на ГДР в Берлин. През 1964 г. пътува за Куба.
Първият роман на Фриз „Пътят за Ооблиадоо“ („Der Weg nach Oobliadooh“) не получава в ГДР разрешително за печат и през 1966 г. излиза с посредничеството на Уве Йонзон във ФРГ.
Кариерата на Фриз като писател в ГДР не протича безпроблемно. След като първият му роман е публикуван на Запад, през 1966 г. той загубва работата си в източноберлинската Академия на изкуствата.[2] И по-късно Фриз се отклонява от предписания от държавната партия ГЕСП социалистически реализъм. Но понеже произведенията му не съдържат открита критика към ГДР, той може да работи като автор на книги и радиопиеси и като преводач.
През 1972 г. Фриз става член на ПЕН клуба на ГДР и скоро след това е избран в неговото ръководство. През същата година Министерството на държавната сигурност го вербува за сътрудник. Агентурната му дейност продължава до 1985 г.[3]
През 1996 г. писателят сам разкрива дейността си като доносник и в резултат е изключен от всички сдружения, в които членува – ПЕН клуба, Академията на изкуствата в Берлин, Баварската академия на изящните изкуства и Немската академия да език и литература.
За Фриз е трудно да се справи с тази част от своето минало, което личи от публикувания през 2010 г. роман „Всичко за безумието на една игра“ („Alles eines Irrsinns Spiel“). Тук Фриз се потапя във фамилните митове и във времето на своето детство. С тази творба се затваря кръг към първия му роман, който също носи биографични черти и описва любовта му към джаза и излетите в Западен Берлин за концертни представления.[1] Романите на Фриз се разгръщат под знака на пикареската, фантастиката и хумора.
Писателят умира през 2014 г. край Берлин на 79-годишна възраст.[4][5]
Библиография (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- Der Weg nach Oobliadooh, 1966, 2012
- Der Fernsehkrieg, Erzählungen, 1969, 1970, 1975
- Seestücke, 1973[6]
- Das Luftschiff, 1974, 1983
- Lope de Vega, 1977, 1979
- Erlebte Landschaft – Bilder aus Mecklenburg, 1979
- Alexanders neue Welten, 1982
- Verlegung eines mittleren Reiches, 1984
- Die Väter im Kino, 1989
- Der Seeweg nach Indien, Gesammelte Erzählungen, 1991
- Die Nonnen von Bratislava, 1994
- Leutzsch als geistige Lebensform ? Zur Topographie einer Vorstadt In: Leutzsch. Ein Foto-Lesebuch von Falk Brunner und Fritz Rudolf Fries, 1995
- Don Quixote flieht die Frauen oder die apokryphen Abenteuer des Ritters von der traurigen Gestalt, 1995
- Im Jahr des Hahns, Tagebücher, 1996
- Septembersong, 1997
- Der Roncalli-Effekt, 1999
- Diogenes auf der Parkbank, Erinnerungen, 2002
- Hesekiels Maschine oder Gesang der Engel am Magnetberg, 2004
- Blaubarts Besitz, 2005
- Dienstmädchen und Direktricen, 2006
- Alles eines Irrsinns Spiel, 2010
- Last Exit to El Paso, Roman, 2013
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1979: „Награда Хайнрих Ман“
- 1987: Orden de Isabel la Católica
- 1988: „Награда Мари Луизе Кашниц“
- 1991: „Бременска литературна награда“
- 1991: „Бранденбургска литературна награда“
- 1996: Hörspielpreis der Kriegsblinden
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б „Die Mythen einer Familie“ Fritz Rudolf Fries: „Alles eines Irrsinns Spiel“. Rezension, Deutschlandradio Kultur vom 26. Oktober 2010
- ↑ Andreas Platthaus: Zum Tod von Fritz Rudolf Fries – Aus der Isolation fand er nur einen Ausweg In: Frankfurter Allgemeine Zeitung, 19. Dezember 2014
- ↑ Michael Bauer: Der Teufelspakt In: Focus, 24. Februar 1996 // Архивиран от оригинала на 2019-01-26. Посетен на 2019-01-26.
- ↑ Roman Bucheli: Dichter in zwei Welten In: Neue Zürcher Zeitung vom 19. Dezember 2014
- ↑ Steffen Richter: Zum Tode von Fritz Rudolf Fries, Der unbekannte Große In: Der Tagesspiegel Online vom 20. Dezember 2014
- ↑ Alles Übel kommt vom Reisen – Familie Fries am Friedensmeer In: Die Zeit, 5. Oktober 1973, Besprechung von Dominik lost
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Биографични данни за Фриц Рудолф Фриз в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Фриц Рудолф Фриз в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Фриц Рудолф Фриз в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Фриц Рудолф Фриз в библиотеката на FU-Berlin
- ((de)) Фриц Рудолф Фриз в Perlentaucher
- ((de)) Фриц Рудолф Фриз в Die LYRIKwelt
- ((de)) Фриц Рудолф Фриз в Personensuche
- ((en)) Фриц Рудолф Фриз в
Internet Movie Database
|
