Фулхенсио Батиста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фулхенсио Батиста
президент на Куба
Мандат 10 октомври 1940 – 10 октомври 1944
Вицепрезидент
Густаво Куерво Рубио
Предшественик Федерико Ларедо Бру
Наследник Рамон Грау Сан Мартин

Втори мандат 10 март 1952 – 1 януари 1959
Предшественик Карлос Прио Сокарас
Наследник Алселмо Алиегро
Лични данни
Роден
16 януари 1901 г.(1901-01-16)
Починал
6 август 1973 г. (на 72 г.)
Религия католицизъм
Съпруга Елиса Годинес Гомес (1926 – 1946)
Марта Фернандес Миранда де Батиста (1946 – 1973)
Деца 7
Полит. партия Пария на обединените действия
Партия на прогресивните действия
Фулхенсио Батиста в Общомедия

Фулхенсио Батиста (на испански: Fulgencio Batista y Zaldívar МФА: [fulˈxensjo βaˈtista i salˈdiβar]) е кубински военен лидер, генерал, политик и президент.

Става законен президент (с избори) в периода 1940 – 1944 г. и диктатор (става президент в резултат на преврат) през 1952 – 1959 г.). Организатор е на държавни преврати през 1933 и 1952 г. В резултат на Кубинската революция и навлизането на партизаните, водени от Фидел Кастро, Раул Кастро, Че Гевара, Камило Сиенфуегос и Движението 26 юли, е принуден да избяга зад граница на 1 януари 1959 година. Той е мулат.

Батиста се издига на власт по време на сержантски бунт през 1933 г., който сваля временното правителство на Карлос Мануел де Сеспредес и Кесада. След това се самоназначава за главнокомандващ въоръжените сили с ранг полковник и на практика контролира 5-членната пентархия, функционираща като колективен държавен глава. Той поддържа властта си чрез низ от марионетни президенти до 1940 г., когато самият той е избран за президент на Куба чрез популистка платформа.[1][2] През 1940 г. въвежда нова конституция[3] и служи мандата си до 1944 г. Тогава заживява във Флорида и се завръща в Куба през 1952 г., за да се кандидатира отново за президент. Изправен пред сигурна загуба на изборите, той предприема военен преврат срещу текущия президент Карлос Прио Сокарас, което прекъсва изборите.[4]

Върнал се на власт и получаващ финансова, военна и логистична подкрепа от правителството на САЩ,[5] Батиста отменя конституцията от 1940 г. и премахва повечето от политически свободи, включително и правото за стачкуване. След това привлича богатите земевладелци, притежаващи най-големите захарни плантации, и управлява на фона на застояваща икономика, която увеличава дупката между богатите и бедните кубинци.[6] В крайна сметка, това довежда до положение, при което по-голямата част от захарната промишленост се притежава от американски компании, а чуждестранни граждани са собственици на 70% от обработваемата земя. Репресивното правителство на Батиста започва систематично да се възползва от експлоатирането на търговските интереси на Куба, договаряйки си доходоносни отношения както с американската мафия, която контролира бизнеса с наркотици, хазарт и проституция в Хавана, така и с големите американски мултинационални компании.[7] За да потуши нарастващото недоволство сред населението, което се изразява чрез чести студентски протести и демонстрации, Батиста установява по-строга цензура върху медиите, като в същото време използва антикомунистическата си тайна полиция за широкомащабно насилие, изтезания и публични екзекуции. Убийствата достигат връх през 1957 г., когато Фидел Кастро вече е набрал голямо влияние и публичност. Броят на убитите е оценен на между стотици и 20 000 души.[8][9][10][11][12][13]

Комунистите и бунтовниците срещу режима водят партизанска война в селските и градски райони срещу правителствените сили на Батиста, която кулминира в победа под командването на Че Гевара след битката за Санта Клара в навечерието на Нова Година през 1958/1959 г. Батиста незабавно напуска острова с личните си натрупани богатства за Доминиканската република, където тамошният диктатор и военен съюзник Рафаел Трухильо е на власт. Накрая, Батиста намира политическо убежище на португалския остров Мадейра под покровителството на диктатора Оливейра Саласар, а по-късно се премества в Ещорил, близо до Лисабон. Той води бизнес дейност в Испания (управлявана от Франсиско Франко по това време) и е отседнал в Марбея, когато на 6 август 1973 г. получава инфаркт и умира.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elections and Events 1935 – 1951 – The Library. // Libraries.ucsd.edu. Архивиран от оригинала на 12 януари 2014. Посетен на 18 август 2014.
  2. Argote-Freyre, Frank. Fulgencio Batista. Т. 1. New Brunswick, N.J., Rutgers University Press, 2006. ISBN 978-0-8135-3701-6. с. 50.
  3. Our Place in the Sun: Canada and Cuba in the Castro Era. University of Toronto Press, 2009. ISBN 978-0-8020-9666-1. с. 8. Посетен на 6 юли 2013.
  4. Cavendish, Richard. General Batista Returns to Power in Cuba. // History Today 52 (3). London, History Today Ltd.
  5. Guerra, Lillian. Beyond Paradox. Durham, NC, Duke University Press, 2010. ISBN 978-0-8223-4737-8. с. 199 – 238.
  6. Historical Dictionary of the 1950s, by James Stuart Olson, Greenwood Publishing Group, 2000, ISBN 0-313-30619-2, p. 67 – 68.
  7. Havana Nocturne: How the Mob Owned Cuba and Then Lost It to the Revolution, by T. J. English, William Morrow, 2008, ISBN 0-06-114771-0.
  8. CIA (1963). Political Murders in Cuba -- Batista Era Compared with Castro Regime
  9. Wickham-Crowley, Timothy P. (1990). Exploring Revolution: Essays on Latin American Insurgency and Revolutionary Theory. Armonk and London: M.E. Sharpe. P. 63 „Estimates of hundreds or perhaps about a thousand deaths due to Batista's terror are also supported by comments made by Fidel Castro and other Batista critics during the war itself.“
  10. Guerra, Lillian (2012). Visions of Power in Cuba: Revolution, Redemption, and Resistance, 1959 – 1971. Chapel Hill: University of North Carolina Press. p. 42 „The likely total was probably closer to three to four thousand.“
  11. Conflict, Order, and Peace in the Americas, by the Lyndon B. Johnson School of Public Affairs, 1978, p. 121. „The US-supported Batista regime killed 20,000 Cubans“
  12. The World Guide 1997/98: A View from the South, by University of Texas, 1997, ISBN 1-869847-43-1, pg 209. „Batista engineered yet another coup, establishing a dictatorial regime, which was responsible for the death of 20,000 Cubans.“
  13. The Third World in Perspective, by H. A. Reitsma & J. M. G. Kleinpenning, ISBN 0-8476-7450-9, p. 344. „Under Batista at least 20,000 people were put to death.“
  14. Batista Dies in Spain at 72. // New York Times. 7 август 1973.
Федерико Ларедо Бру президент на Куба (10 октомври 1940 – 10 октомври 1944) Рамон Грау Сан Мартин
Карлос Прио Сокарас президент на Куба (10 март 1952 – 1 януари 1959) Алселмо Алиегро