Фусо (линеен кораб, 1914)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Фусо“
扶桑
Fuso trial.jpg
Линейният кораб „Фусо“
Флаг Япония Япония
Клас и тип Линеен кораб от типа „Фусо“
Производител Арсенал на ВМС в Куре в Куре, Япония.
Служба
Заложен 11 март 1912 г.
Спуснат на вода 28 март 1914 г.
Влиза в строй 8 ноември 1915 г.
Изведен от
експлоатация
потопен на 25 октомври 1944 г.
Състояние извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост 29 800 (стандартна);
35 900 t (пълна)
След модернизацията:
34 700 (стандартна);
39 154 t (пълна)
Дължина 202,7 m
(по ВКЛ)
205,1 m (максимална)
След модернизацията:
210,0 m
(по ВКЛ)
212,8 m (максимална)
Ширина 28,7 m (максимална)
След модернизацията:
33,1 m (максимална)
Газене 8,7 m
След модернизацията:
9,69 m
Броня главен пояс: 102 – 305 mm;
горен пояс: 203 mm;
траверси: 102 – 305 mm;
палуба: 76 – 30 mm
(след модернизацията: 51 – 152 mm);
барбети: 305 mm;
кули ГК: 351 mm;
каземати:
152 mm;
бойна рубка: 351 mm
Задвижване 4 парни турбини Brown-Curtis;
24 парни водотръбни котли Miyabara;
4 гребни винта;
40 000 к.с.
След модернизацията:
4 парни турбини Kampon;
6 парни водотръбни котли Kampon;
4 гребни винта;
75 000 к.с.
Скорост 23 възела
(43 km/h)
След модернизацията:
24,7 възела
(45,4 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 14 възела ход
След модернизацията:
8000 морски мили при 16 възела ход
Екипаж 1198 души (1915 г.)
1396 души (1935 г.)
1800 – 1900 души
(1941 – 1944 г.)
Радиолокационни
станции (РЛС)
1 × радар Type 21 за въздушно наблюдение;
2 × радара Type 13 за ранно предупреждение;
2 × радара Type 22 за контрoл на повърхността
Въоръжение
Артилерия 6x2 356 mm;
16x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
5x1 76/40 mm
След модернизацията:
6x2 356 mm;
14x1 152 mm;
Зенитна артилерия:
4x2 127 mm;
8x3 6x2 и 23x1 25 mm
Торпедно
въоръжение
3x2 533 mm ТА
(свалени при модернизацията)
Самолети След модернизацията:
1 катапулт;
3 хидросамолета[1]
„Фусо“ в Общомедия

Фусо (на японски: 扶桑, на английски: Fuso) е линеен кораб на ВМС на Япония. Главен кораб на едноименния проект. Корабът е кръстен в чест на старинно име на Япония[2].

Линкор е заложен на 11 март 1912 г. в Морския арсенал в Куре, спуснат е на вода на 28 март 1914 г. и е въведен в експлоатация през ноември 1915 г. В началото на службата си линкорът е използван първоначално за патрулиране край бреговете на Китай. Не взема участие през Първата световна война. През 1923 г. участва в ликвидацията на последствията от земетресението в Канто. През 1930 – 1935 и 1937 – 1941 години преминава дълбока модернизация за усилване на бронирането и преустройство на горните надстройки. През Втората световна война „Фусо“, в състава на Южната група на вицеадмирал Шоджи Нишимура, взема участие в сражението в залива Лейте. В нощта на 25 октомври 1944 г. „Фусо“, заедно с еднотипния кораб „Ямаширо“, са потопени в бой с шест американски линкора в пролива Суригао. Линкорът „Фусо“ е уцелен от две торпеда от американски разрушител, след което корабът се взривява. В съобщенията от биткате се твърди, че „Фусо“ се разчупва посредата, и двете му половини остават на вода в продължение на час. От целият му екипаж се спасяват само 10 души.

Модернизация[редактиране | редактиране на кода]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1923 – 1924 г. линкора преминава през първата си модернизация. Размерите на носовата надстройка е увеличена, последната, със своите очертания, започва да прилича на главната кула на японски замък. На самия ѝ връх е разположен КДП с 8 м далекомер, всички кули на главния калибър също са снабдени с 6 м далекомери.

В хода на модернизацията от 1930 – 1933 г. надстройката на линкора е увеличена, поставена е фокмачта. Задната надстройка е преустроена за разполагане на 127-милиметрови зенитни оръдия и са поставени допълнителни постове за управлението на огъня. На „Фусо“ е преустроена и подводната част – увеличени са противоторпедните були за подобряване на подводната защита и за компенсиране на теглото на допълнителното оборудване и снаряжение. От април 1930 до май 1933 г. „Фусо“ преминава втора, по-обширна модернизация. Тя преминава на два етапа: отначало в Йокосука, а от септември 1932 г. – в Куре. Старата силова установка е заменена с много по-мощна (четири турбозъбчати агрегата, шест парни котли „Kampon“, 75 000 к.с.). Тя се оказва почти с 2000 т по-лека и заема по-малко място, което позволява да се премахне първия комин. Ъгълът на възвишение на оръдията на главния калибър е увеличен до 43°, а на противоминния калибър до 30°. Числото на 152-мм оръдия е съкратено до 14. 76-мм зенитки са заменени с четири сдвоени 127-мм/40 установки и няколко 13,2 мм картечници. На покрива на третата кула е монтиран катапулт за пуск на хидросамолети.

В хода на втория етап от реконструкцията през 1934 – 1935 г. подводната част е разширена, а кърмата е удължена със 7,62 м. Тези изменения увеличават общата дължина на кораба до 212,75 метра, а ширината до 33,1 м. Водоизместимостта на линкорите в процеса на модернизациите се увеличава почти с 4000 тона и съставя 39 154 дълги тона (39 782 т) при пълно натоварване.

Бронева защита[редактиране | редактиране на кода]

По време на своята първа реконструкция бронята на „Фусо“ е съществено усилена. Палубната броня е увеличена до максималната дебелина 114 мм. Надлъжни прегради от високоякостна стомана с дебелина 76 мм са добавени за подобряване на подводната защита. Противоторпедната защита е подобрена за сметка на оборудването на нова противоторпедна преграда с дебелина 37 – 63 мм и поставяне на бордови були, които увеличават ширината на корпуса по водолинията от 28,7 до 30,6 м. Заради поставените були всички подводни торпедни апарати са демонтирани.

Авиационно въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

„Фусо“ получава площадка за излитане на самолети, монтирана върху кула №2 през 1924 г. В хода на първия етап от модернизацията на линкора площадката е преместена на покрива на кула №3. Предполага се базирането на 3 самолета, макар корабите да нямат самолетен хангар.

Изначално на корабите са базирани бипланите Накаджима E4N2, през 1938 г. те са заменени с Накаджима E8N2. В хода на втория етап на модернизацията от 1940 – 1941 г. на кърмата на кораба е поставен нов катапулт и са подобрени условията за базиране на самолетите. От 1942 г. линкорът „Фусо“ получава новия биплан Mitsubishi F1M вместо Накаджима E8N2.

История на службата[редактиране | редактиране на кода]

Довоенен период[редактиране | редактиране на кода]

„Фусо“ е заложен във военноморската корабостроителница в Куре на 11 март 1912 г. и е спуснат на вода на 28 март 1914 г. Корабът е даден за експлоатация на 8 ноември 1915 г. На 13 декември е зачислен в 1-а дивизия на 1-и Флот. Корабът не взема участие в бойни действия по време на Първата световна война, тъй като в Азия вече няма сили на централните държави. До края на войната линкорът се занимава с патрулиране около бреговете на Китай. През 1917 и 1918 г. „Фусо“ служи като флагмански кораб на 1-а дивизия. Линкорът е изваден в резерва. През 1918 г. на кораба са поставени пет 76,2-мм зенитни оръдия. От 9 до 22 септември 1923 г. „Фусо“ участва в спасяването на пострадалите при великото земетресение в Канто. От 1 юли 1924 г. до 1 ноември корабът се командва от капитан Мицумаса Йонаи, бъдещият премиер-министър на Япония. От 1 ноември командването на кораба приема капитан Санкичи Такахаши (на английски: Sankichi Takahashi). През 1920-е години „Фусо“ провежда бойна подготовка край бреговете на Китай и често е изваждан в резерва.

Първият етап на първата му модернизация започва на 12 април 1930 г. в корабостроителницата на Йокосука (на английски: Yokosuka Naval Arsenal). В хода на модернизацията са заменени машините, усилена е бронята, и противоторпедните були. На 26 септември 1932 г. „Фусо“ пристига в Куре, където е обновено въоръжението и са демонтирани торпедните апарати. На 12 май 1933 г. започват ходовите му изпитания. Вторият етап на модернизацията на кораба е проведен след година, в хода на която линкорът е удължен. През март 1935 г. реконструкцията му е завършена. В периода 1936 – 1937 г. „Фусо“ изпълнява ролята на учебен кораб.

На 26 февруари 1937 г. започва втората модернизация на кораба. На 1 декември капитан Хироаки Абе (на английски: Hiroaki Abe) приема командването на линкора. На 1 април 1938 г. реконструкцията му е завършена. На 15 ноември корабът отново е назначен в 1-а дивизия на 1-и Флот. Тя, за кратко, действа в китайски води в началото на 1939 г. На 12 декември 1940 г. започва вторият етап на втората му модернизация. Към 10 април 1941 г. всички модернизационни работи по „Фусо“ са завършени. Обновеният кораб влиза във 2-а дивизия на 1-и Флот. На 15 септември командването на на линкора „Фусо“ приема капитан Мицуо Киношита. По това време 2-а дивизия се състои от двата линкора на типа „Фусо“ и двата линейни кораба от типа „Исе“.

Последний поход[редактиране | редактиране на кода]

Фусо и Могами под въздушен обстрел по време на сражението в пролива Суригао
Сражението в залива Суригао (Схема)

Под командването на контраадмирал Масами Бана „Фусо“ напуска Бруней 22 октомври 1944 г. и в състава на Южната група се насочва на изток към морето Сулу, а след това на североизток към морето Минданао, с намерение да се присъедини към силите на вицеадмирал Такео Курита в залива Лейте. Корабите преминават западно от остров Минданао в пролива Суригао, където се срещат с голямо американско съединение. Сражението в пролива Суригао става най-важното събитие в битката в залива Лейте.

На 24 октомври в 9:08 „Фусо“, „Ямаширо“ и тежкият крайцерМогами“ забелязват група от 27 самолета, сред които има торпедоносци TBF Avenger и пикиращи бомбардировачи SB2C Helldiver в съпровождение на палубни изтребители F6F Hellcat. Бомба на един от самолетите, паднала на „Фусо“, унищожава катапулта и двата хидросамолета. Друга бомба пада на кораба около кула №2 и пробива палубата, загиват много от матросите, които са на постовете си при спомагателната артилерия.

В ранното утро на следващия ден, в 1:05, „Фусо“ открива огън по левия борд и уцелва крайцера „Могами“. „Приятелският огън“ на линкора убива трима моряка в лазарета на „Могами“.

В 2:00 започват атаки на американските разрушители, те изстрелват 27 торпеда и в 2:07 едно или две торпеда удрят десния борд на „Фусо“. Корабът започва да се накренява по десния борд, забавя ход и излиза от строя. Очевидци по-късно твърдят, че „Фусо“ се разчупва на две, и че двете половини остават над водата и горят в течение на час. Но свидетелите биха могли да видят само огъня по водата, а не и каквито и да били фрагменти от кораба. Историкът Джон Толанд, през 1970 г., утвърждава, че „Фусо“ се е счупил по средата. Съгласно изследванията на историка Антъни Тали, публикувани през 2009 г. и основани на записите на бордовия дневник на кораба „Хатчинс“, където се описва потопяването на „Фусо“ – „огромен взрив в 03:38 се издига над кораба, така че изглежда, сякаш той се разцепва наполовина…“

Потвърдено като истина е, че линкорът е торпилиран и в резултат на интензивното наводняване се преобръща и потъва в течение на четиридесет минути. „Фусо“ отива на дъното между 3:38 и 3:50, от неговия екипаж оцеляват само няколко десетки души. Има свидетелство, че някои от тях са спасени от разрушителя „Асагумо“, самият който потъва след известно време. Десет члена от екипажа на линкора успяват да се върнат в Япония.

На 31 август 1945 г. „Фусо“ е изключен от списъците на флота.

Откриване на останките[редактиране | редактиране на кода]

Останките на потъналия линкор „Фусо“ са открити на 25 ноември 2017 г. от експедиция, базираща се на научно-изследователския кораб Petrel. Останките се намират на дълбочина 185 метра и представляват лежаща нагоре с кила основна част на корпуса и напълно отделената от нея, по-малка по размери, носова част. Надстройката-пагода също лежи отделно. Всички останки са силно корозирали и са покрити с гъст слой живи организми, използващи ги като своеобразна среда на обитание[3][4][5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Данни към декември 1941 г.
  2. „Страната на божествените черници“ – старинно название на Япония. Виж: Апалков Ю. В. С. 99.
  3. IJN Fuso. // R/V Petrel. Посетен на 2019-10-02. (на английски)[неработеща препратка]
  4. Japanese battleship blew up under water, footage suggests (Update). // phys.org. Посетен на 2019-10-02. (на английски)
  5. Roel Catoto. 5 WWII Japanese warships sunk in Surigao Strait found. // MindaNews, 2017-12-08. Посетен на 2019-10-02. (на английски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Апальков Ю. В. Боевые корабли японского флота: Линкоры и авианосцы. – СПб.: Дидактика, 1997.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Skulski J.. The Battleship Fuso.. London, Conway Maritime Press, 1998. ISBN 0-85177-665-5.
  • Campbell, John. Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1985. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway's All the World's Fighting Ships 1922 – 1946. Greenwich, UK, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
  • Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1984. ISBN 0-85177-245-5.
  • Hackett, Bob. IJN FUSO: Tabular Record of Movement. // Combinedfleet.com, 2003. Посетен на 2013-02-16.
  • Jentschura, Hansgeorg; Jung, Dieter; Mickel, Peter. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Annapolis, Maryland, United States Naval Institute, 1977. ISBN 0-87021-893-X.
  • Parshall, Jonathan; Tully, Anthony. Shattered Sword: The Untold Story of the Battle of Midway. Washington, DC, Potomac Books Inc, 2007. ISBN 1-57488-924-9.
  • Preston, Antony. Battleships of World War I: An Illustrated Encyclopedia of the Battleships of All Nations 1914 – 1918. New York, Galahad Books, 1972. ISBN 0-88365-300-1.
  • Rohwer, Jurgen. Chronology of the War at Sea, 1939 – 1945: The Naval History of World War Two. Annapolis, Maryland, US Naval Institute Press, 2005. ISBN 1-59114-119-2.
  • Silverstone, Paul H.. Directory of the World's Capital Ships. New York, Hippocrene Books, 1984. ISBN 0-88254-979-0.
  • Skulski, Janusz. The Battleship Fuso. London, Conway Maritime Press, 1998. ISBN 0-85177-665-5.
  • Stille, Mark. Imperial Japanese Navy Battleships 1941 – 45. Т. 146. Botley, Oxford, UK, Osprey Publishing, 2008. ISBN 1-84603-280-6.
  • Toland, John. The Rising Sun. New York, Random House, 1970. OCLC 944111.
  • Tully, Anthony P.. Battle of Surigao Strait. Bloomington, Indiana, Indiana University Press, 2009. ISBN 978-0-253-35242-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фусо (линейный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.