Футуна
| Футуна Futuna | |
 | |
| Местоположение | Южен Тихи океан |
|---|---|
| Страна |  Вануату |
| Адм. единица | Тафеа |
| Акватория | Тихи океан |
| Площ | 11 km² |
| Население | 526 души (2009) 47,8 души/km² |
| Най-висока точка | 643 m н.в. |
  Местоположение във Вануату | |
| Футуна в Общомедия | |
Футуна (на английски: Futuna) е малък остров в Тихи океан в архипелага Нови Хебриди, част от територията на Република Вануату, а по административен показател попада в провинция Тафеа. Островът се намира в близост до островите Тана, Анива, и Анейтюм.
География[редактиране | редактиране на кода]
Островът се намира в архипелага Нови Хебриди в Тихия океан. На запад е остров Тана, на северозапад е остров Анива, на югозапад е остров Анеитум. Футуна е най-източният остров на Вануату. Той има вулканичен произход и представлява вулканичен конус, заобиколен от коралов риф. Бреговете на Футуна са стръмни. В центъра на острова е платото Татаву. Вулканът, съставляващ основата на Футуна, за последно е бил активен в Плейстоцена, поне преди 11 000 години. Най-високата точка на острова достига 643 m. Климатът на Футуна е тропичен. Средните годишни валежи надвишават 1500 мм. Островът е предразположен към циклони и земетресения.
История[редактиране | редактиране на кода]
Остров Футуна, подобно на Анива, е бил обитаван от полинезийци от островите Тонга и Футуна (западно от Самоа), които се смесили с имигранти от съседния остров Тана. Островът е открит на 20 август 1774 г. от английския пътешественик Джеймс Кук, който го нарича „Имер Айлънд“.[1] През март 1906 г. Футуна, подобно на другите острови на Нови Хебриди, се превръща в съвместно владение на Франция и Великобритания, като така архипелагът получава статут на англо-френски кондоминиум.[2]. На 30 юни 1980 г. Нови Хебриди придобиват независимост от Великобритания и Франция, а Футуна става територия на Република Вануату.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Понякога островът се нарича „Западна Футуна“, за да се разграничава от остров Футуна, който е част от Уолис и Футуна. Въпреки факта, че островът е географски разположен в рамките на Меланезия, според културните характеристики на населението, той се причислява към Полинезия. През 2009 г. населението на Футуна е 526 души.[3] Основното занимание на местните жители е селското стопанство. На острова има изградено летище. Островът е разделен на десет области: Ираро, Итапапа, Итапасеси, Матанги, Матовеи, Набао, Нариари, Ракаороа, Серинао и Чинароа. Жителите на острова в специален стил изпълняват християнски химни, въведени от мисионери от XIX век. Местното население говори езика на Футуна Анива (Западна Футуна), свързана с футунските езици, които от своя страна принадлежат на ядрено-полинезийските.[4].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ A. Kippis. Второе путешествие Джеймса Кука Архив на оригинала от 2019-01-17 в Wayback Machine..(англ.)
- ↑ Tufala Gavman. Reminisces from the Anglo-French Condominium of the New Hebrides / Brian J. Bresnihan, Keith Woodward, editors. – Suva, Fiji: Institute of Pacific Studies, University of the South Pacific, 2002. – Стр. 23.
- ↑ 2009National Population and Housing Census // 2009. с. 12. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2012. Архив на оригинала от 2012-10-17 в WebCite
- ↑ Etnologue. Языки Вануату.(англ.)
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Футуна (Вануату)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |