Фу Си

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фу Си

Фу Си (на китайски: 伏羲; пинин: fúxī), известен също като Паоси (традиционен китайски: 庖犧, опростен китайски: 庖牺, пинин: páoxī), е митологична фигура в китайската митология, от средата на 29 в. пр.Хр. Той е първият от Тримата повелители (三皇 sānhuáng) на Древен Китай. Той е културен герой смятан за създател на писмеността и откривател на лова и риболова.

Според легендата, земята била пометена от огромен потоп и оцелели само Фуси и сестра му Ню'уа. Те се оттеглили в митичната планина Кунлун, където се молили за знак от Небесния Император. Божеството одобрило съюза им и те се заели със създаването на човечеството. За да ускорят процеса, Фуси и Ню'уа използвали глина за направа на човешките фигури и с дарената им божествена сила им вдъхнали живот. Фуси управлявал наследниците си около 115-116 години (2852–2737/2836 пр. Хр.).