Фъстък

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за вида растения. За рода вижте Фъстък (род).

фъстък
Arachis hypogaea - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-163.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Fabales
семейство: Fabaceae Бобови
род: Arachis Фъстък
вид: A. hypogaea Фъстък
Научно наименование
Уикивидове Arachis hypogaea
Linnaeus, 1753
фъстък в Общомедия
Фъстък
(Peanuts, all types, raw)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
  Основни
Енергия 2374 kJ (570 kcal)
Въглехидрати 16.13 g
      Захари 3.97 g
   Влакна 8.5 g
Мазнини 49.24 g
   Наситени 6.834 g
   Мононенаситени 24.429 g
   Полиненаситени 15.559 g
   Холестерол 0 mg
Белтъчини 25.8 g
Вода 6.5 g
Пепел 2.33 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.64 mg (53%)
Рибофлавин (B2) 0.135 mg (10%)
Ниацин (B3) 12.066 mg (75%)
Пантотенова к-на (B5) 1.767 mg (35%)
Пиридоксин (B6) 0.348 mg (27%)
Фолиева к-на (B9) 240 μg (60%)
Кобаламин (B12) 0 μg (0%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 0 μg (0%)
Витамин Е 8.33 mg (56%)
Витамин K 0 μg (0%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 92 mg (9%)
Желязо, Fe 4.58 mg (57%)
Магнезий, Mg 168 mg (42%)
Фосфор, P 376 mg (54%)
Калий, K 705 mg (15%)
Натрий, Na 18 mg (1%)
Цинк, Zn 3.27 mg (30%)
Мед, Cu 1.144 mg (127%)
Манган, Mn 1.934 mg (84%)
Селен, Se 7.2 μg (13%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Фъстъкът (Arachis hypogaea; от турски: fıstık) е вид едногодишно тревисто растение от едноименния род Фъстък (Arachis) от семейство Бобови. Фъстъци се наричат и ядливите семена на растението.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Фъстъците са ценна маслодайна култура. В семената се акумулират 47 – 54 % мазнини с много високо качество, белтъчини (20 – 37 %) и въглехидрати. Те са богати на витамин В1, В3, Е и цинк.

Витамин В3 влияе позитивно върху нервната система. Като мощен антиоксидант Витамин Е спомага за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак. Цинкът има ключова роля в изграждането на протеините и за обновяване на тъканите.

Шушулки на фъстъци

Маслото от фъстъци се приближава по качество до маслиновото и в консервната промишленост се предпочита пред слънчогледовото. При редица народи фъстъченото масло се явява основно при храненето.

Фъстъците са отлична храна и като ядки. Препоръчва се да се консумират след тежки заболявания и при силна анемия. Нормализира дейността на жлезите с вътрешна секреция. Печени, осолени или подсладени, ядките от фъстъци са предпочитано лакомство.

Кюспето от фъстъци, получено след екстрахиране на маслото, е ценен концентриран фураж. Стъблата и листата след прибирането се приемат с охота от животните и по хранителна стойност се изравняват с люцерновото сено.

Като бобово растение, фъстъците имат важно агротехническо значение – те обогатяват почвата с азот и са отличен предшественик за зърнено-житните и окопните култури.

Произход и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Фъстъците произхождат от Южна Америка. Като естествен център на възникването на вида се счита региона между 10 и 28 ° на изток от Андите (Бразилия, Уругвай, Парагвай, Боливия). Преди повече от 3500 години инките са ги използвали при погребения. Те са слагали фъстъци при мъртвите като храна, която да вземат в отвъдния свят.

В Европа са пренесени от Азия, откъдето произлиза и първоначалното им наименование „китайски орех“. Някои източници смятат, че в Европа са пренесени директно от Америка и че главна заслуга за това имат португалските мореплаватели.

Общата площ на фъстъците нараства значително (3-кратно) през периода от 1939 г. до 80-те години на 20 век – от 70 млн. декара на над 200 млн. декара. 50 % от площта им е в Азия (най-вече Индия и Китай), следвана от Африка, а Европа е на последно място с около 100 хил. декара – съсредоточени във Франция, Португалия, Испания и Италия. Рекордьор по отношение на добива е Испания (средно 300 kg на декар), на следващо място е Мароко (260 kg на декар), а на трето Египет (180 kg на декар).

Фъстъците са нова култура за българското земеделие. Първите сведения се отнасят към 1896 г. През 1926 г. фъстъците за пръв път са регистрирани като култура в статистиката, но практическо значение културата има от 1930 г. От началото на Втората световна война до края на 80-те площта им е доста постоянна – 30 – 40 хил. декара, но през 1991 г. достига своя пик от 150 хил. декара, което нарежда маслодайната култура на второ място след слънчогледа.

В момента в цялата страна има не повече от 15 хил. декара, като основните площи са в областта на гр. Садово. Като цяло производството е съсредоточено главно в 2 региона – Пловдивски и Благоевградски. Добивите в България са пряко свързани с условията на годината и варират между 100 и 150 kg на декар. А площите не надхвърлят 30 – 40 хил. декара.

От 2004 г. се чества Ден на фъстъка в гр. Садово. Всяка последна събота на м. март се провежда национален конкурс за Най-добър производител на фъстъци и се организират празненства.

Систематика[редактиране | редактиране на кода]

Културният вид фъстък Arachis hipogeae се дели на 3 подвида: ssp. australiamericana (южноамерикански фъстък), ssp. asiatica (азиатски фъстък) и ssp. vulgaris (обикновен фъстък). Първите два подвида са разпространени в Бразилия, Перу, Боливия, Колумбия, Индия, Китай, Индонезия и африканските страни. Те са с много дълъг вегетационен период. Последният подвид е разпространен най-вече в европейските страни и се характеризира с по-къс вегетационен период и по-малки изисквания.

При отделните подвидове са известни десетки сортове фъстъци. Повечето отглеждани в България сортове фъстъци спадат към типа Валенсия.

В страната има Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“, гр. Садово, където се създават различни сортове фъстъци. Сред най-използваните в местното земеделие са „Кремена“, „Калина“, „Росица“, „Орфей“ и „Садово 2609“. Те зреят рано, устойчиви са на гъбни болести и карбонатна хлороза и имат добри вкусови качества. Държавния университет в Ню Мексико, САЩ, е направил проучване на генетичното разнообразие в световната колекция от тип Валенция, което е установило, че българските сортове и линии представляват отделна самостоятелна група.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Коренова система: Съставена е от главен корен и множество странични разклонения. Главният корен прониква на дълбочина 1,5 m, но основната коренова маса е съсредоточена в слоя 0 – 30 cm. По корените се образуват грудки, в които живеят строго специализираните за културата грудкови бактерии.
  • Стъбло: Височината му за отглежданите в България сортове е 50 – 80 сm,. То обикновено е закръглено, с възли и междувъзлия. То се разклонява в основата, има зелена или антоцианова окраска и окосмена повърхност.
  • Листа: Листата са чифтоперести, прикрепени към дръжки. Дължината на листа е 4 – 7 cm, има елипсовидна или обратно сърцевидна форма. Горната страна на листа е гладка, а долната е грапава и покрита с власинки.
  • Цвят: Цветовете са разположени в групи по 2 – 7 бр., излизат от пазвите на листата и са на къси дръжки. Устройството е характерното за бобовите култури. Венчето е жълто-оранжево.
  • Плод: Той е цилиндрична чушка – по-слабо или по-силно прищипната, без вътрешни прегради. Плодната обвивка е черупка, отвън прошарена с мрежа от проводящи тъкани, от отвътре е покрита с нежна бяла кожица. Най-често съдържа 3 – 4 семена.
  • Семе: Има продълговато овална или бъбрековидна форма. Покрито е с бледорозова до червена семенна обвивка. Абсолютната маса варира от 300 до 700 г.

Биологични изисквания[редактиране | редактиране на кода]

  • Към топлината: Предявява високи изисквания. Биологичен минимум 15 °С, а оптимимът за поникване е 20 °С. Оптималната температура за развитие е 22 – 28 °С. Изискват обща температурна сума до узряването 3500 °, което ограничава отглеждането на културата да става само в най-топлите райони на страната.
  • Към влагата: За да покълнат семената поглъщат вода, равна на 120 % от теглото им, а за развитието си културата се нуждае от оптимално овлажняване на почвата. Ето защо, фъстъците в България се отглеждат обикновено при поливни условия.
  • Към светлината: Фъстъците са растения на късия ден. Те не понасят засенчване. Ето защо борбата с плевелите е важен елемент от правилната агротехника.
  • Към почвата: Фъстъците изискват рохкави, топли, наносни и светли почви. Богатите и тежки почви засилват вегетационния растеж и причиняват намаляване на добивите и деформиране на плодовете. Фъстъците не понасят вкисляване, засоляване и заблатяване на почвата.

Особености в растежа и развитието[редактиране | редактиране на кода]

  • Фъстъците са култура с дълъг вегетационен период (за България 150 – 160 дни). След поникване до бутонизация те се развиват бавно, след бутонизация настъпва ускорен растеж – 1,5 – 2 cm дневно, а максимумът е по време на цъфтежа.
  • Най-специфична особеност от развитието е периода на цъфтежа и след него.
    • Цъфтежът започва 30 – 40 дни след поникването и продължава до момента на прибирането. Цветовете се отварят рано сутрин и до вечерта прецъфтяват.
    • Опрашването е собствено и много често се извършва преди разтваряне на цветовете. Установява се и малък процент чуждо опрашване.
    • След прецъфтяването, намиращото се между цвета и цветната дръжка образувание, наречено гинофор, силно се удължава, извива се надолу и се забива в почвата. На върха си това образование носи оплодената семепъпка, от която започва образуването на плода и семената. Ако гинофорът не се забие в почвата, плод не се образува. Това налага особени грижи (загърляне на растенията за издигане на терена).

Съхранение[редактиране | редактиране на кода]

Полезните качества и свойства на фъстъците са изключително многообразни, но само ако са правилно съхранени. Поради съдържанието на мазнини, те трябва да се държат на прохладно и сухо място. Ако са опаковани, то не трябва да се допуска проникването на светлина и топлина, т.к. фъстъците се нагряват и са предразположени към гранясване. Гъбичките, които се образуват, се наричат Aspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те от своя страна причиняват рак на черния дроб и потискат имунната система.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.