Фьодор Матисен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фьодор Матисен
Фёдор Матисен
руски офицер и хидрограф
Фёдор Андреевич Матисен.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Хидрография

Фьодор Андреевич Матисен (на руски: Фёдор Андреевич Матисен) е руски военноморски офицер, хидрограф, изследовател на Арктика. Член на Руското географско дружество и Руската академия на науките.

Ранни години (1872 – 1898)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 юни 1872 година в Санкт Петербург, Русия. През 1897 завършва Морския кадетски корпус, където учи заедно с Александър Колчак. В периода 1892 – 1894 г., с чин старшина, служи в Балтийския флот. През април 1895 завършва клас за навигационен офицер и става младши навигатор на крайцера „Рюрикови“, който през 1896 става част от Тихоокеанската ескадрила. В Тихия океан работи до 1898 г.

Експедиционна дейност (1899 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

Корабът „Заря“ в ледовете, 1901

През 1899 г. участва в Шпицбергенската полярна експедиция и в руската полярна експедиция на АН (1900 – 1902) под ръководството на Едуард Василиевич Тол, като командир на кораба „Заря“. В началото на експедицията Матисен е старши офицер на „Заря“, а командир е лейтенант Николай Николаевич Коломейцев. По време на първото зимуване на кораба между Матисен и Коломейцев възникват разногласия и ръководителят на експедицията Тол, за да ги потуши, изпраща Коломейцев в пътуване по суша с шейни, за да осигури складове с въглища за кораба, а Матисен е назначен за капитан. В плаването като трети офицер участва бъдещият адмирал от руския флот и ръководител на белоемигрантската армия в Сибир – Александър Колчак..

Откритията на Матисен в архипелаг Норденшелд

През зимата на 1900 – 1901 г. Матисен самостоятелно открива в архипелага Норденшелд о-вите Пахтусов (76°40′ с. ш. 95°40′ и. д. / 76.666667° с. ш. 95.666667° и. д., 30 км2) и протока Матисен, отделящ ги от полуостров Таймир. Общо в архипелага Матисен открива около 40 острова и ги групира в четири групи – Вилкицки, Пахтусов, Циволко и Литке.

След освобождаването на кораба от ледовете Матисен превежда кораба до море Лаптеви в района на Новосибирските о-ви. По време на второто зимуване през 1901 – 1902 г., Едуард Тол повежда сухопътна експедиция за търсене на митичната „Земя Санников“ и изчезва безследно. През 1902 г., след гибелта на Тол, Матисен поема ръководството на експедицията и през септември довежда „Заря“ до делтата на Лена, в залива Тикси, където се провежда трето зимуване. На 6 август 1903 г. корабът е пробит от ледовете и потъва, а екипажът, заедно с всички събрани материали и документи се придвижва до Якутск, а след това до Петербург.

Въпреки неудачите и сполетяната я трагедия експедицията допринася за по-точното кратиране на арктическото крайбрежие на Русия (измерени астрономически и са нанесени на карта над 200 нови географски обекта), извършени са важни океанографски изследвания.

Следващи години (1904 – 1921)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Руско-японската война (1904 – 1905), Матисен е старши навигатор на крайцера „Перлите“, който пътува за остров Цушима, за да помогне на руския флот и участва в битката при Цушима.

През 1910 – 1915 г. се провежда голяма хидрографска експедиция в Северния ледовит океан организирана от него.

След Руската революция през 1917 г. руският флот на практика престава да съществува и Матисен, като много от неговите другари, напуска Русия. За известно време работи в британския флот. През 1919 г., по покана на Александър Колчак, напуска Англия и през Владивосток пристига в Сибир, където през 1920 г. организира и ръководи първата съветска хидрографска експедиция към устията на реките Лена и Оленьок. Изследва залива Тикси (71°40′ с. ш. 129°00′ и. д. / 71.666667° с. ш. 129° и. д.) и доказва пригодността му за строителство на пристанище.

Умира в Иркутск във военна болница на 19 декември (според други източници 23 декември ) 1921 година след завръщането си от пътуване до далекоизточна страна, в която има зараза от тиф .

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • "Краткий обзор плавания яхты Русской поляр-ной экспедиции „Заря“ в навигацию 1901", Изв. АН, 1902, т. 16, № 5;
  • „Экспедиция к устью р. Лены в связи с использованием Северного морского пути“, Иркутск, 1921.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956 г.
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 80. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fyodor Matisen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.