Фьодор Фьодоров
| Фьодор Фьодоров | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Русия |
Фьодор Дмитриевич Фьодоров (на руски: Фëдор Дмитриевич Фëдоров) е руски офицер, капитан в Българското опълчение, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Фьодор Фьодоров е син на произлязъл от нисшите чинове руски офицер. Цялата си младост прекарва в Оренбургския край. Отличава се с природен ум, такт и склонност към самообразование. В армията достига до унтерофицер в 6-ти Туркестански линеен батальон. Участвува през 1865 г. в последния поход на генерал Михаил Черняев при Джизак (в дн. Узбекистан). През 1866 г. е сред първите щурмували със стълби стените на упорито отбраняващите се Ходжент и Ура-тюбе (дн. Истаравшан в Таджикистан). В завързалия се ръкопашен бой е ранен в главата от боздуган. Впоследствие страда дълго от болки в главата. През 1867 г. е преведен в 1-ви Туркестански стрелкови батальон. С батальона участвува в походите през 1868, 1873, 1875 и 1876 г. При щурма на крепостта Махрам, Фьодоров е вече щабскапитан и командир на рота. С ротата си приближава крепостната врата и я разбива. Пленява 30 вражески оръдия, като избива защитниците им. За проявената смелост е награден с орден „Св. Георги“. Награждаван е още с ордените „Св. Владимир“ IV степен, „Св. Станислав“ II и III степен и „Св. Анна“ III степен – всичките за храброст. Притежава също отличията на Военния орден III и IV степен (войнишки Георгиевски кръстове). При щурма на Андижан на 8 януари 1876 г. Фьодоров отново се отличава и е повишен в чин капитан. В края на годината, когато е изпратен като куриер в Петербург, е удостоен с вниманието на височайши особи. Поставен е въпрос за преминаването му в гвардията.[1] При избухването на Руско-турската война (1877 – 1878) Фьодоров заедно с други офицери от 1-ви Туркестански стрелкови батальон постъпва в редовете на Българското опълчение.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
С опълчението участвува в Предния отряд на генерал Йосиф Гурко като командир на 1-ва рота от 3-та дружина. На 19/31 юли 1877 г. в битката при Стара Загора около 12 часа Фьодоров е тежко ранен в гърдите.[2] Опитите да бъде изнесен все още жив от бойното поле, пропадат. Поручик Живарьов се притичва и го носи на гръб известно време, но е ранен в крака. Полага го на земята, като в тялото му са се забили още куршуми. Всеки, опитал се да помогне, пада убит. Някой довежда кон, но и конят пада, ранен в крака. Капитан Фьодоров остава на бойното поле сред труповете на своите другари и тези на врага.[3]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
- баща Дмитрий Андреевич Федоров
- майка Мария Осиповна Федорова
- сестра Anna Jantzin
- сестра Ольга Дмитриевна Ионова [4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Старчевский А. А, Назимова М. Г. Памятник Восточной войны 1877-1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых, СПб, 1878, с.430-431 // Посетен на 11.01.2022.
- ↑ Генова, Людмила. Репортажи за освободителната война 187 – 1878. София, Издателство на Отечествения фронт, 1978. с. 149.
- ↑ Де Прерадович, Фьодор. Спомени за Руско-турската война 1877 – 1878 г. София, Военно издателство, 1977. с. 74-75.
- ↑ Geni.com // Посетен на 10.01.2022.