Фьодор Шаляпин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фьодор Шаляпин
Фёдор Ива́нович Шаля́пин
руски певец
Feodor Chaliapin signed.jpg
Роден
Починал
12 април 1938 г. (65 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

НаградиОрден „Свети Станислав“ III степен
Орден на почетния легион
Музикална кариера
Стилопера
Инструментивокал
Гласбас

ПодписChaliapin Feodor Ivanovich signature 1908.jpg
Уебсайт
Фьодор Шаляпин в Общомедия

Фьодор Иванович Шаляпин е руски оперен певец, бас със световна известност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на Фьодор Шаляпин по време на гастрола му в България, 1934 г.

Роден е в семейството на дребен чиновник в Казан на 13 февруари 1873 г.

Като много млад упражнява различни занаяти, пее едновременно в архиерейския хор. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнявайки и малки солови партии.

Фьодор Шаляпин в ролята на Дон Кихот

По-късно учи при оперния певец Дмитрий Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност, продължила от 1892 до 1893 г. От 1895 г. е в трупата на Мариинския театър, постъпва в Московската частна опера през 1896 г.

Голямо значение за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър.

През 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина – Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Заминава на гастроли от РСФСР последно през юли 1922 г.[1]

Не се завръща в родината. Установява се в Париж. Посещава България през 1934 г.

Основни партии на Шаляпин:

Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Роберт Шуман, Франц Шуберт. Изпълнява и руски народни песни.

Фьодор Шаляпин се изявява и като оперен режисьор – поставя „Дон Кихот“ от Жул Масне, „Хованщина“ от Мусоргски. Снима се и в киното – „Дъщеря на Псков“, „Дон Кихот“.

Фьодор Шаляпин е талантлив творец и в други области на изкуството. Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.

Умира на 12 април 1938 г. в Париж.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Удостоверение за командор на Почетния легион
  • 1902 – Орден на Златната звезда III степен (Бухарски емират)
  • 1907 – златен кръст на Пруския орел
  • 1908 – кавалер на офицерско звание
  • 1910 – Солист на Негово Величество Руския император
  • 1912 – Солист на Негово Величество италианския крал
  • 1913 – Солист на Негово Величество английския крал
  • 1914 – английски орден за особени заслуги в областта на изкуството
  • 1914 – Орден Свети Станислав III степен (Русия)
  • 1916 – офицерско звание
  • 1918 – Народен артист на Републиката (РСФСР)
  • 1925 – командор на Ордена на Почетния легион (Франция)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Шаляпин, Фьодор. Страници от моя живот (Преведе от руски Д. Тодоров). София, Народна култура, 1962. с. 643.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lib.ru/Классика: Шаляпин Федор Иванович. Маска и душа. // az.lib.ru. Посетен на 2019-09-20. (на руски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]