Фюлгия (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Фюлгия)
Направо към: навигация, търсене
Фюлгия
HMS Fylgia 1921 LOC matpc 14305.jpg
Броненосен крайцер „Фюлгия“, 1921 г.
Флаг Naval Ensign of Sweden.svg Швеция
Тип Броненосен крайцер
Производител Bergsunds Mekaniska Verkstad, Стокхолм, Швеция
Живот
Започнат октомври 1902 г.
Завършен 20 декември 1905 г.
Пуснат на вода 21 юни 1907 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран 1957 г. в Копенхаген
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 115,1 m
Ширина 14,78 m
Газене 6,3 m
Задвижване 2 парни машини с тройно разширение, 12 котли, 2 винта, 12 000 к.с.
Скорост 22 възела
(41 km/h)
Водоизместимост 4,310 t (стандартна)
4,980 t (пълна)
Броня на борда: 100 mm
на палубата: 22-35 mm (по скосовете 50 mm)
кули: 50-125 mm
на бойната рубка: 100 mm
Екипаж 322 души,
Пределна дистанция
на плаване
8 000 морски мили при скорост 10 възела
Въоръжение
Оръдия 4х2 152 mm „Бофорс“
14х57 mm
2х37 mm
Торпеда 2х457 mm торпедни апарата
релси за поставяне на мини (макс. 100 мини)
Фюлгия в Общомедия

„Фюлгия“ (на шведски: HMS Fylgia) е боен кораб на шведския флот от началото на 20 век, построен в единствен екземпляр. Един от най-малките броненосни крайцери в света. През по-голямата част от службата си е учебен кораб. Радикално преустроен през 1940 г.

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Задвижване[редактиране | редактиране на кода]

Броня[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Служба[редактиране | редактиране на кода]

„Фюлгия“ след модернизацията си.

„Фюлгия“ е модернизиран през 1939-1940 г. с по-модерните AA оръжейни системи и системи за управление на огъня.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Спуснат на вода в самото начало на дреднаутната надпревара, „Фюлгия“ (както и повечето нови крайцери с парни машини) на практика е остарял още с въвеждането си в строя. Продължителната кариера на крайцера е свързана с икономиите на Швеция за флота.

Въпреки това, дори и по критериите от 1902 г., за слабости могат да се считат противоминното въоръжение на кораба и недостатъчния нормален запас от въглища (350 тона) - цената, платена от шведите за съмнителната чест да притежават най-малкия броненосен крайцер с кули.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860—1910. Минск. Харвест. 2006 г. ISBN 5-17-030194-4
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860—1905. London. Conway Maritime Press. 1980 г. ISBN 0-85177-133-5
  • Borgenstam, Curt; Insulander, Per; Åhlund, Bertil (1993), „Kryssare: med svenska flottans kryssare under 75 år“ (1:a ed.), CB Marinlitteratur, ISBN 91-970700-68 
  • Lagvall, Bertil (1991), „Flottans Neutralitetsvakt 1939-1945“, Karlskrona: Marinlitteraturföreningen nr 71, ISBN 91-85944-04-1 
  • von Hofsten, Gustav; Waernberg, Jan (2003), „Örlogsfartyg: Svenska maskindrivna fartyg under tretungad flagg“ (1:a ed.), Karlskrona: Svenskt Militärhistoriskt Bibliotek, ISBN 91-974015-4-4