Фюлне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фюлне
Потомци Свайгде
Баща Ингве-Фрейр

Фюлне (на нордически: Fjölnir) е полулегендарен конунг от династията Инглинги. Името му се среща на някои места и като Фьолнир или Фьолнер. Според „Песен за Гроти“ („Grottasöngr“) той е управлявал на границата между I в. пр.н.е. и I век.

Според Сага за Инглингите Фюлне бил син на Ингве-Фрейр и съпругата му Герд. Сагата го описва като умен и миролюбив владетел, но не съобщава повече подробности за управлението му. Тъй като Сага за Инглингите е написана повече като хронологичен списък на ранните шведски конунги с данни главно как са починали и къде са погребани, тя дава следната доста подробна информация за смъртта на Фюлне: Фюлне имал приятел на име Фред-Фруде, с когото често си гостували. При едно от тези гостувания се случило голямо пиршество с многобройни гости. В едно от помещенията на къщата имало вградена огромна бъчва стегната с широки обръчи, в която се съхранявала медовината. Точно над това помещение бил разположен чардакът, където имало направена специална дупка в пода, през която изливали в бъчвата необходимата смес за разреждане на медовината. Спалнята, в която бил настанен Фюлне, се намирала точно до чардака и когато той излязъл през нощта на него да се облекчи, тъй като бил много пиян на връщане подминал вратата на стаята си, загубил равновесие, паднал в бъчвата и се удавил. А скалдът Тюдолв Сладкодумния разказва в стихове:

Истината е, че чу

в дома на Фруде

Фюлне таз прокоба,

че е обречен да умре.

Това безветрено море

от питие във рога

определено бе да отведе

тоз морски крал до гроба.

Фюлне бил наследен в Гамла Упсала от сина си Свайгде.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Снори Стурлусон, „Саги за кралете на Севера“, Военно издателство, София, 2003