Хабаровски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хабаровски край
Хабаровский край
Знаме на Хабаровски край
(знаме)
Герб на Хабаровски край
(герб)
Хабаровският край на картата на Русия
Административен център Хабаровск
Губернатор Вячеслав Шпорт
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ
787 633 km²
Население
1 333 294 души (2017)[1]
Гъстота
1,69/km²
Часова зона UTC +10
Автомобилен код 27

Хабаровски край e субект на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг. Площ 787 633 km² (3-то място в Руската Федерация след Якутия и Красноярски край, 4,6% от площта). Население на 1 януари 2017 г. 1 333 294 души (36-то място в Руската Федерация, 0,91% от общото население). Административен център град Хабаровск. Разстояние от Москва до Хабаровск 8533 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски крепости-селища в региона възникват в средата на ХІХ в. През 1850 г. е основан военния пост Николаевск на река Амур, преобразуван в град Николаевск през 1856 г., от 1926 г. град Николаевск на Амур. През 1858 г. на река Амур, в устието на река Усури е основан военно-стражевия пунк Хабаровка, преобразуван през 1880 г. в град Хабаровск. Хабаровския край е образуван на 20 октомври 1938 г., когато е отделен от Далекоизточния край. До 29 октомври 1991 в състава на Хабаровски край влиза Еврейската автономна област, която от тази дата е самостоятелен субект на Руската Федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Хабаровски край се намира в източната част на Азиатска Русия, в централната част на Далечния Изток. Простира се на близо 1800 km от север на юг и около 400 km от запад на изток. На юг граничи с Приморски край, на югозапад – с Китай и Еврейската автономна област, на запад – с Амурска област, на северозапад и север – с Република Якутия и на североизток – с Магаданска област. На изток и югоизток има 2500 km брегова линия с Охотско и Японско море. Бреговата линия е слабо разчленена с изключение на югозападния участък на Охотско море, където в сушата се вдават заливите Удска губа, Тугурски, Академия (със заливите Улбански и Николай), Александра и Сахалински. Тук се намират и Шантарските острови – група от 15 големи (Голям Шантар, Феклистов, Беличи и др.) и няколко малки острова. В тези си граници Хабаровския край има площ от 787 633 km² (3-то място в Руската Федерация след Якутия и Красноярски край, 4,6% от площта на Федерацията).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Над 70% от територията на Хабаровския край е заета от планини. На югазапад планинските системи са разположени в направление югозапад-североизток и са представени от хребетите: Турана, Малък Хинган, Бурейнски, Ям-Алин, Баджалски, Кукански и др. с височини от 750 – 1000 m до 2000 – 2500 m. На югоизток се простират крайните северни хребети на планинската система Сихоте Алин със средни височини 700 – 1400 m (максимална височина връх Тардоки-Янги 2090 m). Централните части на Хабаровския край са заети от планини, простиращи се по паралела: хребетите Джагди, Селемджински, Майски, Станов. В най-северната част на края се извисява хребета Сунтар Хаята с най-високата точка на Хабаровски край 2933 m, разположена на границата с Република Якутия. Успоредно на Охотското крайбрежие, от север на юг се простират хребетите Крайбрежен, Улински и Джугджур с височини до 2000 m, западно от които е разположена Юдомо-Майската планинска земя със средни височини 800 – 1200 m. На юг се простират обширните низини Долноамурска, Средноамурска и Еворон-Тугурска, а на север – Охотската низина.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Хабаровския край е мусонен, със сурова и малоснежна зима и топло и влажно лято. Средните януарски температури варират от -22°С на юг, до -30, -40°С на север, а на морското крайбрежие от -15°С до -25°С. Средната юлска температура се колебае от 12 – 16°С в приморските части до 20 – 21°С във вътрешните южни райони. Годишната сума на валежите е от 400 – 600 mm на север, 600 – 800 mm на юг и до 1000 mm по източните склонове на Сихоте Алин. Максимумът на валежите (70 – 75%) е през лятото. На юг вегетационния период продължава 170 – 180 денонощия. По крайбрежието на Охотско море от север на юг преминава студено морско течение, с което са свързани продължителните летни мъгли.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Хабаровския край е съставена от 205 823 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 553 693 km. В северната част на края преминава главния вододел между Тихия и Северния Ледовит океан. Към водосборния басейн на Тихия океан притадлежат реките вливащи се в Японско и Охотско море. Към водосбора на Японско море се отнасят малки и къси реки, водещи началото си от планината Сихоте Алин – Ботчи, Копи, Тумнини и др. Към водосбора на Охотско море се отнасят реките: Амур (1500 km в пределите на Хабаровски край, с притоците си Бурея, Усури, Тунгуска, Анюй, Гур, Горин и Амгун), Тугур, Уда, Уля, Урак, Охота, Иня. Към водосборния басейн на море Лаптеви се отнасят реките в северозападната част на края – Мая с притока си Юдома, Учур и др., десни притоци на река Алдан о басейна на Лена. В крайния североизток протича река Кулу, дясна съставяща на река Колима от басейна на Източносибирско море.[3]

Поради това, че голяма част от релефа на Хабаровски край е планински повечето от реките са с планински характер – текат в тесни и дълбоки долини, бързо течение, прагове, бързеи. Подхранването е предимно дъждовно (60 – 85%) за сметка на мусонните летни валежи. Водният режим на реките се характеризира с ниско, разтегната във времето пролетно-лятно пълноводие, големи, епизодични летни прииждания в резултат от поройни дъждове, които понякога причиняват катастрофални наводнения и ясно изразено зимно маловодие. Реките замръзват на север в края на октомври, а на юг през ноември, а се размразяват в средата на април.[3]

На територията на Хабаровски край има над 58 хил. езера с обща площ около 4,6 хил.km². По долината на река Амур и неговите големи притоци са сасредоточени големи крайречни езера (Чукчагирско, Болон, Удил, Орел, Кизи, Еворон, Чля, Хуми и др.), в понижените части на хълмисто-моренния релеф са разпространени ледникови езера, а в близост до морското крайбрежие – лагунни и лиманни езера. Най-големият изкуствен водоем на територията на Хабаровски край е Бурейнското водохранилище (горната му част) на река Бурея. Блатата и заблатените територии заемат 7,12% от територията на края – 56 058 km², като тук са разположени големите блатни системи: Селгоно-Харпинско, Гурско, Евурско и Тахтинско блато.[3]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространените почви са ливадно-подзолистите, на равнинните участъци – ливадно-блатните и блатните почви, в южните райони – кафявите горски, а на север – планинските и планинско-тундровите почви. Голяма част от територията на края попада в горската зона. Горите са изключително разнообразни по състав и включват представители на далекоизточната (амурска), охотско-камчатската и източно-сибирската флористични области. Преобладават иглолистните гори: на север, северозапад и изток – светлоиглолистни гори от даурска лиственица (главна порода) и тъмноиглолистни гори с преобладаване на аянски смърч и белокора ела (южната част на Охотското крайбрлежие, долното течение на Амур, Сихоте Алин, басейните на реките Амгун, Бурея, Мая). В южните райони и в Средноамурската низина са разпространени смесени кедрово-широколистни гори (корейски кедър, манджурски ясен, клен, бряст, монголски дъб, манджурски орех, няколко вида брези, липа и др.). Горите заемат 43 млн.ха и общите им запаси достигат 5,2 млрд.m3.[2]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Животинския свят се характеризира с представители на северните и южните животни. В тайгата обитават копитни (мускусен елен, лос, северен елен), хищници (кафява мечка, рис, вълк, собол, лисица, бялка, росомаха, хермелин, невестулка, видра), гризачи (белка, катерица и др.). В смесените гори обитават зубър, сърна, източноазиатска дива свиня, манчжурски заек и др., тетерев, усурийски фазан, индийска кокошка, синя мухоловка, каменен и сив дрозд и др. и много водоплаващи птици. В езерата и реките има над 100 вида риби, а по крайбрежието – тюлени, морски лъвове, бели китове и др.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В Хабаровски край живеят 1 334 552 души към 2016 г.[1]

Населени места с повече от 5 000 души
Хабаровск 611 160 Вяземски 13 323 Завети Илича 8 618
Комсомолск на Амур 251 283 Солнечни 12 181 Переяславка 7 814
Амурск 40 561 Чегдомин 12 234 Нови Ургал 6 384
Советская Гаван 25 147 Елбан 11 525 Хурба 6 286
Николаевск на Амур 19 634 Хор 9 817 Октябърски 5 953
Бикин 16 097 Некрасовка 9 070 Корфовски 5 855
Ванино 15 559 Князе Волконское 9 169 Берьозови 5 357

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от преброяването от 2010 г. краят е населяван от:[4]

  руснаци (88.05%)  украинци (1.99%)  нанайци (0.82%)  корейци (0.60%)  татари (0.58%)  белоруси (0.36%)  евенки (0.35%)  китайци (0.29%)  други (6.96%)
Circle frame.svg

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Хабаровски край

В административно-териториално отношение Хабаровски край се дели на 2 краеви градски окръга, 17 муниципални района, 7 града, в т.ч. 6 града с краево подчинение (Амурск, Бикин, Комсомолск на Амур, Николаевск на Амур, Советская Гаван и Хабаровск), 1 град с районно подчинение и 18 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Хабаровски край край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Хабаровск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
1.Комсомолск на Амур 325 249 810 гр. Комсомолск на Амур 249 810 356
2.Хабаровск 386 616 242 гр. Хабаровск 616 242
Муниципални райони
1.Амурски 16 269 60 429 гр. Амурск 40 106 328 Елбан
2.Аяно-Майски 167 229 1 974 с. Аян 920 1447
3.Бикински 2 483 22 331 гр. Бикин 15 928 231
4.Ванински 25 747 33 917 сгт Ванино 15 485 906 Високогорни, Октябърски
5.Верхнебурейнски 63 561 25 082 сгт Чегдомин 12 170 652 Нови Ургал
6.Вяземски 4 318 21 090 гр. Вяземски 13 187 130
7.Комсомолски 25 167 27 745 гр. Комсомолск на Амур 356
11.им.Лазо 31 786 41 432 сгт Переяславка 7 621 68 Мухен, Хор
8.Нанайски 27 644 16 135 с. Троицкое 4 714 205
9.Николаевски 17 188 27 506 гр. Николаевск на Амур 19 135 977 Лазарев, Многовершинни
10.Охотски 158 990 6 634 сгт Охотск 3 488 1677
12.им.Полина Осипенко 34 560 4 561 с. им.Полина Осипенко 2 034 1096
13.Советско-Гавански 15 534 39 363 гр. Советская Гаван 24 671 866 Завети Илича, Лососина, Майски
14.Солнечни 31 085 30 447 сгт Солнечни 11 975 394 Горни
15.Тугуро-Чумикански 96 069 1 960 с. Чумикан 1 091 1547
16.Улчски 39 128 15 761 с. Богородское 3 374 757
17.Хабаровски 30 014 90 875 гр. Хабаровск Корфовски
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Хабаровского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]