Хаваи (линеен крайцер, 1945)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хаваи.

„Хаваи“
USS Hawaii (CB-3)
USS Hawaii (CB-3) being towed away for scrapping on 20 June 1959 (NH 89293).jpg
„Хаваи“ буксиран за разкомплектоване, 20 юни 1959 г.
Флаг САЩ САЩ
Клас и тип Линеен крайцер от типа „Аляска“
Производител New York Shipbuilding Corporation в Камдън (Ню Джърси), САЩ.
Живот
Поръчан 9 септември 1940 г.
Заложен 20 декември 1943 г.
Спуснат на вода 3 ноември 1945 г.
Влиза в строй недостроен
Изведен от
експлоатация
утилизиран на 15 април 1959 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 246,4 m
Ширина 27,7 m
Газене 9,7 m
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
150 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61,2 km/h)
Водоизместимост 30 257 t (стандартна)
34 803 t (пълна)
Броня пояс: 127 – 229 mm;
траверси: 260 mm;
палуба: 36+96 – 102+16 mm;
барбети: 280 – 330 mm;
кули ГК: 325 mm;
каземати: 150 mm;
бойна рубка: 269 mm
Екипаж 1517 души
Далечина на
плаване
12000 морски мили при 15 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x3 305 mm;
6x2 127 mm;
Зенитна артилерия:
14x4 40 mm;
34x1 20 mm
Самолети катапулта;
4 хидросамолета[1]
„Хаваи“ в Общомедия

Хаваи (на английски: USS Hawaii (CB-3)[Коментари 1]) е линеен крайцер[Коментари 2] на ВМФ на САЩ от Втората световна война от типа „Аляска“. Първият кораб във ВМС на САЩ, наречен в чест на териториите Хаваи. По план трябва да бъде третия кораб в серията. Заложен е на 20 декември 1943 г., спуснат е на вода на 3 ноември 1945 г., след което на кораба започват довършителните работи. Въпреки това, линейният крайцер така и не е достроен независимо от това, че съществува план за дострояването му като първия американски ракетен крайцер, и по-късно – план за дострояването му като кораб за управление. На 20 юни 1959 г. недостроения кораб е отбуксиран за разкомплектоване за метал.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Линейният крайцер „Хаваи“ има следните главни размери: обща дължина – 246,43 м, газене – 9,7 м. Проектната водоизместимост на крайцера съставлява 30 257 т, пълната – 34 803 т. Главната енергетична установка се състои от четири турбозъбчати агрегата „Дженерал Електрик“, всеки от които работи на един гребен вал, и осем парни котела „Бабкок-Уилкокс“. Мощността на енергетичната установка съставлява 150 000 к.с. (110 МВт), позволяваща да се развие максимална скорост, равна на 33 възела (61 км/ч). Далечината на плаване на „Хаваи“ съставлява 12 000 морски мили (22 200 км) на скорост 15 възела (28 км/ч)[2].

Проекта предвижда разполагането на кораба на четири хидросамолета и двух хангара за тях. Пуска на хидросамолетите се осъществява от два катапулта.

Артилерийското въоръжение на крайцера се състои от девет 305-мм оръдия на главния калибър, разположени в три триръдейни кули (две в носа и една на кърмата).

Универсалната артилерия на крайцера се състои от дванадесет 127-мм оръдия в шест двуоръдейни кули. Леката зенитна артилерия е: 56 40-мм „бофорса“ в четирицевни установки и 34 едностволни 20-мм „ерликона“[2].

Бронирането на кораба се състои от главен брониран пояс с дебелина 229 мм (9 дюйма), брониране на кулите на главния калибър, равно на 325 мм (12,8 дюйма). Главната бронева палуба има дебелина от 102 мм (4 дюйма)[2].

Строителство, планове за дострояването и окончателна съдба[редактиране | редактиране на кода]

През 1942 г. поръчката за построяването на „Хаваи“, направена още през 1940 г., е спряна още преди започването на работите в корабостроителницата. Спирането на строежа засяга и трите други еднотипни му крайцера, също както и петте линкора от типа „Монтана“. Освободените корабостроителни мощности и материали са насочени за строежа на кораби, който веднага са нужни на флота и могат да бъдат построени по-бързо: например, противолодъчни кораби и т.н.[3]. През юли 1942 г. над 4100 тона стоманен прокат, предназначен за построяването на „Хаваи“, са пренасочени за строителството на други кораби[4]. На 25 май 1943 г. „Хаваи“ е върнат в програмата за строителство. На 24 юни строителството на трите други крайцера от серията е отменено[5].

„Хаваи“ малко преди прекратяването на неговото строителство. 3 юли 1946 г.

Залагането на кила на „Хаваи“ е на 20 декември 1943 г., а на 3 ноември 1945 г. крайцерът е спуснат на вода – две години след еднотипния „Гуам“. След спуска на кораба, вероятно, успяват за започнат довършителните работи, обаче строителството е спряно през февруари[3] или април[4] 1946 г. поради съкращаването на военния бюджет след края на Втората световна война[6]; готовността на кораба е 82,4%[3]. Към този момент на кораба са поставени кулите на главния калибър, а работите по формирането на надстройките е почти завършена. Впрочем, последната е демонтирана преди да се се въведе кораба в резерва, на територията на военноморската корабостроителница във Филаделфия[3].

Планове за превръщане в ракетен крайцер[редактиране | редактиране на кода]

През септември 1946 г. „Хаваи“ заедно с недостроения линкор „Кентъки“ е разглеждан за платформа за изпитания на управляеми ракети. Съгласно тези планове крайцера получава обозначението CB(SW), а неговото артилерийско въоръжение трябва да се състои от шестнадесет 76-мм/70 оръдия в сдвоени установки. Повечето ракети се предполага да бъдат пред форщевена, като в същото време на кърмата трябва да се намират двете пускови установки[4]. Подобная преправянето не изисква наличието върху крайцера на броня и за това вече поставеното брониране може да се свали поради липсата на необходимост от него[4]. Проекта така и не е осъществен и „Хаваи“ остава в състава на Резервния флот.

Две години по-късно, през 1948 г., се появява още един план за превръщането на „Хаваи“ в ракетен крайцер. Съгласно този план, имащ обозначението Project SCB 26A, „Хаваи“ се предлага да се дострои като кораб, носещ управляемите балистични ракети (Ballistic Guided Missile Ship). Плана предвижда достройяването на крайцера с разполагането на него на дванадесет пускови установки за произведени в САЩ балистични ракети Фау-2 по немската конструкция. Освен тях на крайцера трябва да се поставят шест пускови установки за крилати ракети SSM-N-2 Triton клас „земя-земя“[7]. Проекта Triton е опит да се дадат на ВМС надеждни крилати ракети, които могат да бъдат изстрелвани от кораб. Проектирането започва през септември 1946 г. след като проекта получава поддръжката на ВМС. През 1950 г., след като са формулирани изискванията на военните, проектантите пристъпват към създаването на крилата ракета с маса 16 тона и правопоточен въздушно-реактивен двигател и твърдогоривни ракетни ускорители, способни да доставят бойната част на разстояние 2000 морски мили (3700 км) при число на Мах, равно на 1,6 – 2,5. През 1955 г. изискванията са снижени до по-реалистични, работоспособния образец се очаква през 1965 г. През 1957 г. проекта е закрит в ползата на по-перспективните проекти SSM-N-9/RGM-15 Regulus II и UGM-27 Polaris[8].

Още един план предвижда пуск от предния хидравличен катапулт на „Хаваи“ на крилатите ракети JB-2 Loon – американската модификация на немската крилата ракета Фау-1. Освен това, в кърмовата част на крайцера трябва да бъдат поставени кран за подем на летателни апарати и два катапулта. Плана е одобрен през 1948 г., а работите по него трябва да бъдат завършени през 1950 г. С оглед планираните изменения крайцера е прекласифициран от CB-3 в CBG-3. Въпреки това, през 1949 г. преправянето е отменено заедно с другите проекти по поставяне на балистични ракети на надводни кораби, което е предизвикано както от нестабилността на течното ракетно гориво, така и от несъвършенството на наличните по онова време системи за управление на ракетното оръжие[7].

Голям кораб за управление[редактиране | редактиране на кода]

Още един опит да се дострои кораба в нова светлина е плана по превръщането му в „голям кораб за управление“ (large command ship), озвучен през август 1951 г[4]. В тази роля „Хаваи“ трябва да стане увеличен аналог на кораба за управление „USS Northampton (CLC-1)“ („Нортхамптън“), построен на базата на тежък крайцер от типа „Орегон“. Плана предвижда създаването на обширни щабни помещения, поставянето на мощно радиолокационен комплекс и системи за свръзка и управление, способни да решават задачите по управление на авионосните съединения, при това кораба няма да се оборудва за решаването на задачите за управление на амфибийни операции[4][9]. Артилерийското въоръжение на кораба трябва да се състои от шестнадесет 127-мм/54 оръдия в еднооръдейни установки[9]. Увеличаването на калибъра на оръдията от 76 до 127 мм е предизвикано от това, че 76-мм оръдия изглеждат недостатъчно мощни за такъв кораб[4]. Изменения има и в състава на радиолокационното оборудване и системите за управление на артилерийския огън.

Плановете за преустройството на кораба са одобрени[4], а на 26 февруари 1952 г. обозначението на кораба е изменено на CBC-1[6]. Сумите за провеждането на работите са включени в бюджета за 1952 г.[10], обаче единственото осъществено изменение става демонтажа на 305-мм кули на главния калибър[9]. Скоро става ясно, че кораб с необходимите характеристики може да се получи за по-малка стойност, преоборудвайки по-малки по размери и по-евтини кораби, подобни на лекия самолетоносач „Райт[11], на основа на което през 1953 г. проекта за преоборудване на „Хаваи“ е отменен[9]. На 9 септември 1954 г. на кораба е върнато неговото оригинално обозначение CB-3[4][12].

През феврури 1957 г. е публикуван проекта, наречен „Polaris Study-CB-3“, авторите на който предлагат да се свалят от „Хаваи“ цялата артилерия и тя да се замени с ракетно оръжие: на мястото на третата кула вертикално да се поставят 12 пускови установки за ракетния комплекс Polaris, две пускови установки за зенитните ракети Talos (по една на носа и кърмата), две пускови установки за зенитния комплекс Tartar (побордно в района на надстройката) и единична пускова установка за противолодъчния ракетен комплекс ASROC на мястото на първата и втората кули на главния калибър. Проекта не е реализиран.

На 9 юни 1958 г. „Хаваи“ е зачертан от списъчния състав на ВМС на САЩ[4][13]. На 15 април 1959 г. кораба е продаден за скрап на компанията „Бостън Металс“ от Балтимор. Недостроеният кораб е отбуксиран в Балтимор, където пристига на 6 януари 1960 г., след което започва неговото разкомплектоване[13][14].

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Строго погледнато, този кораб няма префикса USS, тъй като така и не влиза в състава на ВМС на САЩ. Тук той се използва за унифициране с другите статии за американски кораби
  2. Поради тяхното слабо брониране и специфично предназначение корабите от този тип е невъзможно да се класифицират като (на английски: battlecruisers), те получават неупотребяваното по-рано обозначение „голям крайцер“ (на английски: large cruiser, CB). Необичайността на новите кораби се подчертава и от техните имена – ако линкорите на САЩ се именуват в чест на щатите, а крайцерите в чест на градове, то големите крайцери получават названия в чест на чуждите владения на САЩ В статье использована классификация, типичная для русскоязычных источников.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са проектни.
  2. а б в Conway, 1980, p. 122
  3. а б в г USS Hawaii (CB-3) 1940 program – never completed. // Посетен на 2014-09-21. (на английски)
  4. а б в г д е ж з и к Garzke & Dulin, 1976, p. 184
  5. Whitley, 1995, p. 278
  6. а б Hawaii. // Dictionary of American Naval Fighting Ships. Посетен на 2014-09-21. (на английски)
  7. а б Scarpaci, 2008, p. 19
  8. APL SSM-N-2 Triton. // Посетен на 2014-09-21. (на английски)
  9. а б в г Scarpaci, 2008, p. 20
  10. Garzke & Dulin, 1976, p. 189
  11. Breyer, 1973, p. 253
  12. Breyer, 1973, pp. 251, 253
  13. а б Breyer, 1973, p. 251
  14. Whitley, 1995, p. 279

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2006. – 256 c.: ил. – (Арсенал Коллекция). – 3000 экз. – ISBN 5-699-18891-6, ББК 68.54 Л59.
  • Тарас А.Е.. Энциклопедия броненосцев и линкоров. ISBN 985-13-1009-3.
  • Кофман В.Л.. Суперкрейсера 1939 – 1945 /Большие крейсера типа „Аляска“. Морская коллекция. (на руски)
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-85177-146-7.
  • Osborne E.W.. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. ISBN 1-85109-369-9.
  • Breyer, Siegfried. Battleships and Battle Cruisers, 1905 – 1970. Garden City, New York. ISBN 0-385-07247-3.
  • Dulin, Robert O., Jr.; Garzke, William H., Jr.. Battleships: United States Battleships in World War II. Annapolis, Maryland. ISBN 1-55750-174-2.
  • Egan, Robert S.. The US Navy's Battlecruisers. // Warship International VIII (1). International Naval Research Organization, March 1971. с. 28 – 51.
  • Green, William. War Planes of the Second World War. London.
  • Scarpaci, Wayne. Iowa Class Battleships and Alaska Class Large Cruisers Conversion Projects 1942 – 1964: An Illustrated Technical Reference. ISBN 1-934840-38-6.
  • Whitley, M. J.. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Annapolis, Maryland. ISBN 1-55750-141-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „USS Hawaii (CB-3)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.