Вацлав Хавел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хавел)
Вацлав Хавел
Václav Havel
чешки писател, драматург, правозащитник и политик
Роден
Починал
Прага, Чехия
ПогребанПрага, Чехия
Учил вЧешко висше техническо училище в Прага[1]
Политика
ПартияГраждански форум
Литература
Жанроведрама, пиеса
Семейство
СъпругаОлга Шплихалова
Дагмар Вешкърнова[2]
Деца0
Подпис
Уебсайтwww.vaclavhavel.cz
Вацлав Хавел в Общомедия

Вацлав Хавел (на чешки: Václav Havel) е чешки драматург, дисидент и политик. Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност при политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989 – 1992) и първи президент на Чехия (1993 – 2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, някои от които преведени в чужбина.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1960-те години неговата дейност в областта на политиката се засилва. Той става особено активен след началото на Пражката пролет. През 1977 г. неговата ангажираност с “Манифеста за човешки права” (Харта 77) му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда и до арестуването му.

През 1989 г. „Нежната революция“ издига Хавел чак до президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а след разделяне на страната и на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени. Въпреки неговото негативно отношение Словакия се отделя ката самостоятелна държава. При неговото управление страната е приета в НАТО. Започват преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.

„ Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско“, а друго – „десничарско“. И да си призная – все ми е едно. “

Вацлав Хавел

Вацлав Хавел (2010)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1960 г. – Семейна вечер
  • 1963 г. – Градинско увеселение
  • 1965 г. – Съобщение
  • 1968 г. – Затруднена способност за съсредоточаване
  • 1968 г. – Ангел хранител
  • 1968 г. – Пеперуда на антената
  • 1971 г. – Съзаклятници
  • 1972 г. – Просешка опера
  • 1975 г. – Аудиенция
  • 1975 г. – Вернисаж
  • 1976 г. – Хотел в планината
  • 1978 г. – Протест
  • 1983 г. – Грешката
  • 1984 г. – Largo desolato (Безкрайно отчаяние)
  • 1985 г. – Изкушението
  • 1987 г. – Санитарно благоустройство
  • 1988 г. – Утре ще го пуснем

Основни политически есета[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 г. – Писмо до Густав Хусак
  • 1978 г. – Силата на безсилните
  • 1984 г. – Политика и съвест
  • 1985 г. – Анатомия на умереността
  • 1986 г. – За смисъла на Харта 77
  • 1989 г. – Слово за словото

Книжни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1964 г. – Антикодове
  • 1966 г. – Протоколи
  • 1983 г. – Писма до Олга
  • 1984 г. – За човешката идентичност
  • 1990 г. – Прояви
  • 1991 г. – Летни размишления

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • На 5 октомври 2012 г. Летище Прага е преименувано на Пражко летище „Вацлав Хавел“.
  • През 2016 г. в Киев променят името на един булевард в чест на Вацлав Хавел, също и спирка на скоростен трамвай.
  • В началото на октомври 2016 г. във вътрешния двор на Националния театър в Прага се появява площад „Вацлав Хавел“.
  • На 8 октомври 2020 г. е именуван площад „Вацлав Хавел“ в София.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ www.vaclavhavel-library.org
  2. ↑ „Любовта спасила Хавел от смъртта“, standartnews.com, 4 юли 2003 г.
  3. ↑ Les Docteurs Honoris Causa de l'université libre de Bruxelles // Université libre de Bruxelles. Архивиран от оригинала на 2012-10-01. Посетен на 1 октомври 2012..
  4. ↑ ((en)) The Club of Budapest: Awards – Václav Havel
  5. ↑ Jaroslava Gissübelová, L'ordre du Canada pour Václav Havel, Radio Prague, 4 март 2004.
  6. ↑ Docteurs Honoris Causa 2007 – Vaclav Havel, сайт на Лиежкия университет, 2007.
  7. ↑ Hommage à Vaclav Havel: Docteur Honoris Causa de Sciences Po en 2009, Paris, 2009.
  8. ↑ ((cs)) Cena Franze Kafky – první mezinárodní literární cena v České republice, The Franz Kafka Society, Prague, 2011.
  9. ↑ Решение № 478 от 08.10.2020 година // Столичен общински съвет, 8 октомври 2020 г. Посетен на 26 нормври 2020 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Вацлав Хавел.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вацлав_Хавел&oldid=12100136“.