Хадж

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хадж (на арабски: حج‎) се нарича поклонението в град Мека. То е най-голямото годишно поклонение в света.[1]

Това поклонение е сред 5-те стълба на исляма и всеки мюсюлманин е длъжен да го извърши поне веднъж в живота си, ако му се удаде възможност. Изразява солидарността на мюсюлманите и отдаването им на Аллах.[2]

Поклонението се извършва между 10 и 15 ден на месец Зу ал-Хиджа (Зул-Хиджа) от ислямския календар. Тъй като ислямският календар е лунен, той е 11 дни по-къс от григорианския календар, и съответно всяка година хаджът започва 11 дни по-рано от григорианския календар, който се използва в западните държави.

Обикаляне на Кааба по време на хадж.

Хаджът има връзка с живота на Мохамед, но мюсюлманите смятат, че поклонничеството датира от времето на Ибрахим и Исмаил, видни личности както в исляма, така и в юдаизма. Поклонниците се включват в процесии, състоящи се от стотици хиляди души, които се събират в Мека през седмицата на хаджа и изпълняват поредица от ритуали. В поклонението влиза седемкратна обиколка на храма Кааба в обратна на часовниковата стрелка посока, тичане от и до хълмовете Ал-Сафа и Ал-Маруа, пиене от извора Замзам, отиване на платото на планината Арафат и изпълняване на ритуала за хвърляне на камъни по дявола. След това поклонниците бръснат главите си, колят курбан и празнуват Курбан Байрам.

През 2007 година в поклонението хадж са взели участие около два милиона души.[3] Техниките за контролиране на тълпата са станали критични, а самият ритуал е стилизиран. Не е нужно всеки поклонник да целува поотделно Черния камък, вграден в Кааба, а е достатъчно при всяка обиколка на храма да се посочва към него. В миналото камъните са хвърляни по високи стълбове, но след 2004 година, поради съображения за сигурност, те са заменени с ниски и дълги стени, които в основите си имат способи за улавяне на камъните. Клането на курбан може да бъде извършено както собственоръчно, така и от специално назначен човек.[4] Но въпреки тези техники и мерки, все още се случват много инциденти като стъпкване на хора или срутване на рампи, поради голямата навалица, което е причина за смъртта на много хора.

Поклонниците могат да отидат в Мека и да изпълнят ритуалите и в други времена на годината. Това поклонение е известно като „малкия хадж“ или умра. Но дори един мюсюлманин да изпълни умра, той остава задължен поне веднъж да изпълни и хадж при възможност.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  • Хаджия – титла, носена от изпълнилите хадж

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ислямоглу, Мустафа. Мъдростта на поклонението хадж. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, 2008. ISBN 978-954-9880-14-4.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]