Хаджиите
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Хаджиите | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 229 души[1] (31 декември 2024 г.) 8,14 души/km² |
| Землище | 28,146 km² |
| Надм. височина | 218 m |
| Пощ. код | 8492 |
| Тел. код | 05599 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 77089 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Карнобат Георги Димитров (безпартиен; 2007) |
| Кметство – кмет | Хаджиите Понка Костадинова (ГЕРБ) |
Хаджѝите е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Хаджиите се намира на 54 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, на 12 km изток-югоизточно от общинския център град Карнобат и на 26 km югозападно от град Айтос. Разположено е по южните склонове на възвишението Хисар. Общият наклон на терена е предимно на изток. Надморската височина в центъра на селото е около 218 m. Климатът е преходно-континентален.
Общински път води от Хаджиите на север до връзка източно от Карнобат с първокласния Подбалкански път, а чрез пътни отклонения – до близките села Козаре, Драгово и Соколово.
На около 2 km южно от Хаджиите минава магистрала Тракия, с която селото няма непосредствена пътна връзка.
Землището на село Хаджиите граничи със землищата на: село Драгово на север и изток; село Вратица на югоизток; село Трояново на югоизток; село Крушово на юг; село Детелина на югозапад; село Козаре на запад; град Карнобат на северозапад.
В землището на село Хаджиите има 5 микроязовира.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
През 1934 г. селото с дотогавашно име Хаджилàре[3] е преименувано на Хаджиите.[4]
Училище в село Хаджиларе (Хаджиите) има от 1887 г., отначало в стара турска къща, като през 1892/1893 учебна година не води редовни занятия. През 1931 г. е построена училищна сграда с 6 учебни стаи. От 1919 до 1936 г. училището се нарича „Рибен буквар“, от 1937 до 1944 г. – „Княгиня Мария Луиза“, а от 1944 г. до закриването му през 2002 г. – „Асен Златаров“.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Хаджиите наброява 1035 души при преброяването към 1934 г. и 1113 към 1946 г., намалява до 418 към 1985 г. и 262 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[6]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 263 |
| Българи | 63 |
| Турци | 184 |
| Цигани | 13 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В село Хаджиите се изповядват ислям и православие.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Хаджиите към 2022 г. е център на кметство Хаджиите.[8][9]
В село Хаджиите към 2022 г. има:
- действащо читалище „Христо Ботев – 1928 г.“;[10][11]
- джамия;[12]
- православна църква „Света Богородица“[13]; построена през 1936 г. с дарения на местното християнско население; основно ремонтирана и с реставрация на дърворезбата и иконите през 2012 г.; храмов празник „Малка Богородица“ – 8 септември;
- пощенска станция.[14]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Хаджиите се намира в непосредствена близост до дъбовата и габърова гора „Бабалията“. В „Бабалията“ се намират старата и новата хижи „Орловец“. Старата хижа е първата ловна хижа в Югоизточна България. Строежът ѝ е започнат през 1938 г. и е завършил през 1939 г. Хижата се е именувала „Царица Йоана“. В близост до хижата е изградена фазанария за развъждане на диви пернати – фазани, кеклици, яребици.
В двора на кметството на село Хаджиите има паметна плоча с имената на загиналите в Отечествената война 1944 – 1945 г.[15]: Добри Христозов, Илчо Янков, Кръстьо Димитров, Господин Димитров, Стоян Недялков и Мирчо Георгиев.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Карнобат, село Хаджиите Към 09.10.2022 г.
- ↑ Справка за с. Хаджиите, общ. Карнобат, обл. Бургас към 03.03.1878 г.
- ↑ Справка за с. Хаджиите, общ. Карнобат, обл. Бургас към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование Справката е генерирана на 09.10.2022
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 388 „Народно основно училище (НОУ) „Асен Златаров“ – с. Хаджиите, Бургаско (1944 – 2002)“; История на фондообразувателя // Архивиран от оригинала на 2022-10-09. Посетен на 2022-10-09.
- ↑ Справка за населението на с. Хаджиите, общ. Карнобат, обл. Бургас
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за събитията за кметство Хаджиите, общ. Карнобат към 13.09.2003 г.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Хаджиите
- ↑ Детайлна информация за читалище „Христо Ботев – 1928 г.“, село Хаджиите, община Карнобат, област Бургас
- ↑ Информационна карта за 2021 г., читалище „Христо Ботев – 1928 г.“, село Хаджиите, община Карнобат, област Бургас
- ↑ Национален регистър на храмовете в Република България, село Хаджиите
- ↑ [https://bg-patriarshia.bg/sliven-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, с. Хаджиите – храм „Св. Богородица“ – 1936 г.
- ↑ Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8492 Хаджиите // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2022-10-09.
- ↑ Регистър на военните паметници в Област Бургас. Община Карнобат, с. Хаджиите // Архивиран от оригинала на 2022-10-09. Посетен на 2022-10-09.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055
- Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта
| ||||||||