Хаджилари (община Белимбегово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Скопско. За други значения на Хаджилари вижте Хаджилари. За други значения на Миладиновци вижте Миладиновци.

Хаджилари
Миладиновци
— село —
Панорама на селото и магистралата М-1
Панорама на селото и магистралата М-1
North Macedonia relief location map.jpg
41.931° с. ш. 21.6301° и. д.
Хаджилари
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Белимбегово
Географска област Скопско поле
Надм. височина 336 m
Население 1276 души (2002)
МПС код SK
Хаджилари в Общомедия

Хаджилари или Хаджилар (на македонска литературна норма: Миладиновци) е село в община Белимбегово (Илинден), Северна Македония.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в източната част на Скопската котловина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Гьорче Петров пише в 1896 година, че Аджалари е основано 250 години по-рано.[2] В края на XIX век Хаджилари е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Хаджилари живеят 195 българи християни и 65 турци.[3]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Аджарлари има 208 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Хаджарлар (Hadžarlar) като село с неясен етнически състав.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Хаджиево като смесено българо-албанско село.[6]

По време на сръбското управление селото е прекръстено на Александрово. При установяване на българската власт в годините на Втората световна война е прекрътено на Василево[1], в чест на Васил Аджаларски. След войната името му е сменено отново – този път на Миладиновци.

Според преброяването от 2002 година селото има 1276 жители.[7]

Паметник на Васил Аджаларски
Националност Всичко
македонци 1159
албанци 0
турци 2
роми 62
власи 0
сърби 34
бошняци 0
други 19

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хаджилари
Четата на Трифун Аджаларски

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Чалоски, Томо. Миладиновци. // Роднокрајски записи. Посетен на 9 ноември 2015.
  2. Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 511.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика, София“, 1900, с.207
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.114-115.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония