Направо към съдържанието

Хаджи бейлик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Хаджи Бейлик)
Хаджи бейлик
Άνω Βυρώνεια
Гърция
41.2762° с. ш. 23.2385° и. д.
Хаджи бейлик
Централна Македония
41.2762° с. ш. 23.2385° и. д.
Хаджи бейлик
Сярско
41.2762° с. ш. 23.2385° и. д.
Хаджи бейлик
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина190 m
Население0 души (2021 г.)
Хаджи бейлик в Общомедия

Хаджи бейлик или Хаджи беглик (на гръцки: Άνω Βυρώνεια, Ано Вирония, до 1961 година Βυρώνεια, Вирония, до 1924 година Χατζή-Μπεϊλίκ, Хадзи Бейлик[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Синтика на област Централна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на 190 m надморска височина[2] в южните склонове на Беласица (Белес или Керкини), северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Валовища (Сидирокастро). На 2 km югоизточно е разположено новото селище Гара Хаджи бейлик (Вирония).[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на училището

През XIX век и началото на XX век Хаджи бейлик е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза. То е чифлик на Акил бей от град Сяр. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хаджи Бейли (Hadji-Beyli), Мелнишка епархия, живеят 150 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хаджи бейлик (Hadji-beylik) е посочено като село с 80 домакинства, като жителите му са 270 българи.[5]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

„ Хаджи бейлик, чифлик на един серски бей, на СЗ от Демир Хисар 7 часа, при полите на Беласица. Повечето са дърводелци и овчаре, за които има пространна гора и всякакви дървета. Църква, в която четат смесено; българско училище с 15 ученика. 60 къщи българе.[6] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 650 жители, всички българи християни.[7]

След Илинденско-Преображенското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) през 1905 година в селото има 800 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с един учител и 25 ученици.[9]

В 1904/1905 година в българското училище в селото преподава Вельо Димитров.[10]

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Хаджи бейлик (Χαντζῆ-Βεκλίκι) има 300 „схизматици българомислещи“.[11]

В изчисления, публикувани в 1919 година от Щабната служба на Гръцката армия, селото е отбелязано с 500 жители екзархисти преди 1912 година.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 18 души от Хаджи бейлик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Гръцкият щаб на гара Хаджи бейлик в края на Междусъюзническата война обсъжда гръцките искания на Букурещкия мир. От ляво надясно: началник-щаба Виктор Дусманис, крал Константинос I, министър-председателят Елевтериос Венизелос (седнал с гръб), подполковник от инженерните войски Йоанис Метаксас, генерал-майор Ксенофон Стратигос, капитан от кавалерията Ст. Стайкос, майор от инженерните войски Константинос Палис, майор от пехотата Г. Церулис
Църквата „Свети Атанасий“

По време на Междусъюзническата война, през юли и август 1913 година железопътната гара Хаджи бейлик служи за щаб на Гръцката армия. След войната в 1913 година селото попада в Гърция. Голяма част от населението на селото се изселва в България.[2] Наследници на бежанци от Хаджи бейлик днес живеят в град Петрич и региона. Офицално са изселени около 70 семейства или 300 души.[2] В гръцкото преброяване от 1913 година селото има 306 жители.[14]

В 1920 година селото е присъединено към новосъздадената община Рамна заедно със селата Дервент, Мешели, Бахтияр и Турчели.[15][16]

На мястото на изселелите се българи са заселени 185 семейства или общо 679 гърци бежанци.[2] В 1924 година името на селото е сменено на Вирония, по името на лорд Байрон.[17][2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 185 бежански семейства с 656 души.[18] Според данни на Комисията за преселване на бежанците в селото са заселени най-малко 260 бежански семейства от Понт и Източна Тракия.[19]

През 30-те години на XX век, по време на мелиоративни проекти в Серското поле и създаването на изкуственото Бутковско езеро, до Хаджи бейлик е построено строително селище от американския консорциум на компаниите „Джон Монкс & Санс“ и „Юлен & Ко“. То е едно от общо четирите строителни селища, построени в района на Сяр заедно с Каяли, Петелинос и Баница, и в него дори е построена болница за персонала.[20][21][22]

В 1941 година районът е анексиран от Царство България. Българска статистика от 1941 година показва селището с 1200 души.[2]

По време на Гражданската война (1946 – 1949) жителите на Хаджи бейлик се местят в района на гарата, където вече съществува малко селище.[23] Тук се местят по същото време и жителите на Кешишлък (Аетовуни) и някои семейства от Рамна (Омало).[24] Новото селище е прекръстено на Вирония,[25] а старото селище е преиденифицирано в гръцкото преброяване от 1961 година под името Ано Вирония (тоест Горна Вирония), за да се разграничи от новото селище.[26] В 1961 година Хаджи бейлик има 1395 души заедно с жителите на Кешишлък (Аетовуни).[2] Цялото землище на селището обаче се променя радикално, тъй като на негово място е построен лагерът „Капитан Йоанис Калергис“, който функционира до началото на XXI век. Със създаването на лагера от старото селище Вирония са останали само две сгради – училището и църквата „Свети Атанасий“.[27]

През пролетта на 2020 година съоръженията на бившия военен лагер при Хаджи бейлик са предложени от гръцкото правителство за създаване на структура за временно приемане на бежанци и мигранти. Предложението предизвиква силни протести от страна на жителите на района и не е изпълнено.[28][29][30]

В преброяванията от 2011 и 2021 година селото е без жители.[31][25] Запазени са църквите „Свети Атанасий“ и „Света Варвара“.

Прекръстени с официален указ местности в община Хаджи бейлик на 6 юли 1968 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Топ чинар[3]ΤοπτσινάρСтронгилопигиΣτρογγυλοπηγή[32]
РамнаΡάμναОмалосΌμαλός[32]село и връх в Беласица (539 m) на ЗСЗ от Хаджи бейлик[3]
Хаджи АврамΧατζαβράμСтрофесΣτροφές[32]
Кална скалаΚάλνα ΣκάλαСкалаΣκάλα[32]местност в Беласица на ССЗ от Хаджи бейлик[3]
СултаницаΣουλτανίτσαСултанаΣουλτάνα[32]река[3] и склон СИ от Дервент, по ЛИ Султана, от султан[33]
РамнаΡάμναОмалоремаΌμαλόρεμα[32]река на ЗСЗ от Хаджи бейлик
Арнаути[32] или Арничи[34]ΆρναούτηАрнаути РемаΆρναούτη Ρέμα[32]река СИ от Хаджи бейлик, друго име на Султаница[34]
ПопотливицаΠοποτλίβιτσαПападолупаΠαπαδοπούλα[32]гранична местност в Беласица С от Хаджи бейлик[3][35]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 306[2] 384[2] 882[2] 1227[2] 833[2] 1395[2] 707[2] 279[2] 65 86 0 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Хаджи бейлик
  • Ангел Стоянов (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 14-а воденска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[36]
  • Андон Димов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина[37]
  • Атанас Томов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва отделна партизанскарота, Сярска чета, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина[38]
  • Вангел Стоев (Стойков, 1879 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, 1-ва рота на 13-а кукушка дружина[39]
  • Васил Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[40]
  • Георги Узунов (Дядо Петър, 1852 – 1932), български революционер, деец на ВМОРО и ВМОК
  • Димитър Илиев (1878 – 1957), български общественик, революционер и деец на ВМОРО,[41] народен представител от БЗНС
  • Димитър Стоянов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[42]
  • Дино Георгиев (Георгев, 1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10-а прилепска дружина[43]
  • Иван Андонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, Сярска чета, 3-та рота на 13-а кукушка дружина, загинал на 2 юли 1913 година при Царево село[44]
  • Иван Атанасов Чорбаджиев (? – 1912), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, загинал на 21 ноември 1912 година[41][45]
  • Иван Митев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета[46]
  • Илия Иванов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 11-а сярска дружина[47]
  • Илия Лазаров, македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, 4-та рота на 11-а сярска дружина[48]
  • Киро Вълчев, македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10-а прилепска дружина[49]
  • Петър Лазаров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински[50]
  • Стойко (Стоян) Андонов, македоно-одрински опълченец, земеделец, ІІІ отделение, 29-годишен, Сярска чета, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина[51]
  • Стоян Иванов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[52]
  • Тане Стойков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Сярска чета, 2-ра рота на 13-а кукушка дружина[53]
  • Христо Георгиев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Панайот Карамфилович, 1-ва рота на 13-а кукушка дружина[54]
  • Христо Попандреев (1869 – ?), войвода на ВМОК

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 211. (на македонска литературна норма)
  3. 1 2 3 4 5 6 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
  6. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  10. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 157.
  11. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 54. (на гръцки)
  12. ↑ Στατιστικοί πίνακες του πληθυσμού κατ' εθνικότητας των νομών Σερρών και Δράμας. Αθήνα, Επιτελική Υπηρεσία του Ελληνικού Στρατού, 1919. с. 9. 38. Χατζή Μπεϊλίκ
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  14. ↑ Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Απαρίθμησις των Κατοίκων των Νέων Επαρχιών της Ελλάδος του Έτους 1913. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1915. с. 49.
  15. ↑ Φύλλο της Εφημερίδας της Κυβερνήσεως (ΦΕΚ) 2Α΄/4-1-1920. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο. с. 7.
  16. ↑ Φύλλο της Εφημερίδας της Κυβερνήσεως (ΦΕΚ) 76Β΄/30-8-1924. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο. с. 337.
  17. ↑ Διοικητικές Μεταβολές Οικισμών - Χατζημπεηλίκ (Σερρών) // Посетен на 24 април 2023.
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
  19. ↑ Ονομαστικόν Ευρετήριον Αγροτών Προσφύγων - Τόμος 1ος. Αθήνα, Επιτροπή Αποκαταστάσεως Προσφύγων, 1928. с. ΧΧIX. Αύξων αριθ. υπεύθ. δηλώσεων 107081 - 107340: Βυρώνεια (πρ. Χατζη Μπεϊλίκ)
  20. ↑ Η εκτροπή του Στρυμόνα - Τα μεγάλα εξυγιαντικά έργα του Μεσοπολέμου. Σέρρες, Τμήμα Εκδόσεων και Βιβλιοθήκη του ΤΕΙ Κεντρικής Μακεδονίας, 2017. ISBN 978-960-98734-4-4.
  21. ↑ Μονκς-Γιούλεν: Υδραυλικά έργα πεδιάδων Σερρών & Δράμας - Κύρια έργα (Κλίμακα: 1:100.000). Μονκς-Γιούλεν, 10 август 1932. Посетен на 24 април 2023.
  22. ↑ Συλλογή Φωτογραφιών Υδραυλικών Έργων Πεδιάδων Σερρών Δράμας (MONKS-ULEN) // Γενικά Αρχεία του Κράτους. Посетен на 24 април 2023.
  23. ↑ Υπουργείο Εθνικής Οικονομίας - Διεύθυνση Στατιστικής. Πληθυσμός της Ελλάδος κατά την Απογραφήν της 15-16 Μαΐου 1928 - Πραγματικός πληθυσμός. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο, 1935. с. 321.
  24. ↑ Τσιλικίδης, Ευθύμης. Φωτογραφική έκθεση: «Βυρώνεια, γοητεία και εγκατάλειψη» // Посетен на 24 април 2023.
  25. 1 2 Αποτελέσματα της Απογραφής Πληθυσμού-Κατοικιών έτους 2021 που αφορούν στον Μόνιμο Πληθυσμό της Χώρας έως και το επίπεδο του οικισμού - Φύλλο της Εφημερίδας της Κυβερνήσεως (ΦΕΚ) 2090Β΄/7-4-2024 // Εθνικό Τυπογραφείο. с. 21648.
  26. ↑ Φύλλο της Εφημερίδας της Κυβερνήσεως (ΦΕΚ) 16Β΄/19-1-1962. Αθήνα, Εθνικό Τυπογραφείο.
  27. ↑ Gov.gr - Θέαση (υπόβαθρο 1945-1960) // gov.gr. Архивиран от оригинала на 27 май 2024. Посетен на 24 април 2023.
  28. ↑ Γιαννακίδου, Δέσποινα. Βυρώνεια Σερρών: Αποκλεισμός του στρατοπέδου, έντονες διαμαρτυρίες // ΕΡΤ NEWS. ΕΡΤ Α.Ε., 20 март 2020.
  29. ↑ Οι Σέρρες αρνούνται εκ νέου τη δημιουργία κέντρου φύλαξης προσφύγων // NEWS 24/7. 24MEDIA, 20 март 2020.
  30. ↑ Νέο δυναμικό όχι του Δήμου Σιντικής για το Στρατόπεδο Καλλέργη στη Βυρώνεια // Σερραικόν Θάρρος. 20 март 2020.
  31. ↑ Απογραφή Πληθυσμού-Kατοικιών 2011 // Ελληνική Στατιστική Αρχή. с. 10974. Посетен на 24 април 2023.
  32. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1044. (на гръцки)
  33. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 201.
  34. 1 2 Topografska Karta JNA 1:100 000.
  35. ↑ Porróïa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944. Архив на оригинала от 2024-05-30 в Wayback Machine.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 233.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 717.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 649.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 149.
  41. 1 2 Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 153.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 446.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 285.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
  49. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 132.
  50. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
  51. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
  52. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
  53. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 659.
  54. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хаджи_бейлик&oldid=12757038“.