Хаджи Димитър (балада)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.
| Хаджи Димитър | |
| Автор | Христо Ботев |
|---|---|
| Първо издание | 1873 г.,  Румъния |
| Оригинален език | български |
| Вид | балада |
| Публикувано в | вестник „Независимост“ |
|
„Настане вечер, месец изгрее,
|
| – Седма строфа от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в Париж[източник? (Поискан преди 45 дни)]. |
„Хаджи Димитър“ е балада, написана от българския поет и революционер Христо Ботев и издадена за пръв път през 1873 година във вестник „Независимост“. Творбата се състои от 12 строфи.
История
[редактиране | редактиране на кода]Датата на написване е неизвестна, но според Захарий Стоянов Ботев я декламира дълго преди публикацията.[1] Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбирката „Песни и стихотворения“, която Христо Ботев издава съвместно със Стефан Стамболов.
При сражение на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година Хаджи Димитър е смъртоносно ранен и почива от раните си двадесетина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където според някои предположения е и погребан. Народната памет поддържа мита за това, че войводата остава жив след кървавото сражение, но историческите източници свидетелстват, че е изгубил живота си при последната битка на четата.[2] Стихотворението на Ботев е публикувано по повод петата годишнина от смъртта на Хаджи Димитър, с когото Ботев се е познавал лично.
Заглавието съдържа име на конкретна историческа личност, но в самия текст името не присъства, а е заменено от обобщителното „юнак“ и от третоличното местоимение „той“. В „Хаджи Димитър“ се споменава и друга историческа личност – Стефан Караджа.
Жанр
[редактиране | редактиране на кода]Жанровата същност на текста е обект на дълги дискусии в българското литературознание. Характеризиран е като ода, като текст, съчетаващ одически, баладически и елегически елементи, както и чрез общото понятие песен.[3] Най-разпространеното жанрово определение за творбата е балада.[4][5]
Творбата не може да бъде характеризирана като поема, доколкото в нея силен превес има лирическото начало за сметка на епическото (напр. липсва времева необратимост). В произведението се преплитат митологичните и фолклорните мотиви, с познанието от автора на хайдушкия начин на живот.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]
Най-популярният стих от баладата е „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...“.
Превод на този стих на френски е изписан на паметна плоча на Ботев на входа на Българския културен институт в Париж.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Хаджи Димитър // slovo.bg. Посетен на 14 януари 2010.
- ↑ Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 101 – 102.
- ↑ Георгиев, Никола. Жанр, херменевтика и един прочит на „Хаджи Димитър“ // Сто и двадесет литературни години. Електронно издание Варна: LiterNet, 2001–2002.
- ↑ Богданов, Иван. „Балада“ // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, с. 51.
- ↑ Георгиев, Никола. Ботевата балада „Хаджи Димитър“ // Сто и двадесет литературни години. Електронно издание. Варна: LiterNet, 2001–2002.
Критика за произведението
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Текст на „Хаджи Димитър“
- Песен на група Епизод по текста на „Хаджи Димитър“
- Българският вариант на „Златната книга на песните“ ще бъде изложен в Сорбоната // bgonair.bg, 14.02.2022. Посетен на 15.02.2022.
