Хаджи Никола-Тороманова къща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хаджи Никола-Тороманова къща
Тороманова къща.jpg
Вид паметник на културата с „Национално значение“[1]
Местоположение Копривщица, Flag of Bulgaria.svg България
Стил пред възрожденски
Конструкция плет, дърво, камък
Изграждане 1832 г.
Етажи два
Състояние нуждаеща се от спешна реставрация
Адрес бул. „Хаджи Ненчо Палавеев“ № 103

Хаджи Никола-Торомановата къща в град Копривщица е подобна на строените в първата третина на XIX век къщи на дядо Либен, Дебеляновата, Шушуловската, Хаджи-Вълковата къща и Петко-Догановата къща.[2]

Торомановият род са копривщенски бегликчии и джелепи. Дошли са по този край заедно с други българи от Велико Търново. През XV век Торомана (Пробийгоров) на мястото на изсечената вече букова гора основава „Тороман махала“. По-късно неговите наследници се преселват в Одрин. В началото на XIX век, след като приключват опожаряванията от башибозука на града Тодор Костадинов Тороманов идва и заживява в Копривщица.[2]

Къщата е построена на два ката и в нея има традиционните „отвод“, „пруст“, помещение „в' къщи“ с огнище и две „соби“. „Пруста“ служи за разнообразни цели. В единия му ъгъл има преградено помещение използувано като килер. За да може да подсигури нуждите и място за дейността на домакина и обитателите и, към задната стена на къщата са достроени и други допълнителни няколко килера. В съответствие с по-големите „пруст“ и „соба“ е увеличена и дължината на „отвода“ на къщата.[2]

Приземието е също с по-сложно разпределение, отколкото в други къщи в Копривщица. Освен жилищните помещения там са разположени още дюкян и скривалище, което не е рядко явление по това време. В скривалището се влиза през един от вградените долапи в помещението с огнището. По-големите масрафи и културно-битови изисквания на стопанина, правят къщата с по-големи размери и изглеждаща силно удължена на вид.[2]

В нея се забелязва наличието на стремеж към по-голяма показност, макар и в рамките на традиционния архитектурен стил от това време. Кьошкът и е по-дълъг, а формата му е по-сложна, като той е значително издаден навън към големия двор.[2]

Хаджи Никола-Торомановата къща се намира на бул. Ненчо Палавеев № 103, но не е музей и не е отворена за посещение.

Речник на използваните думи[редактиране | редактиране на кода]

  • в' къщи – стая в която се живее в повечето време
  • долап – голям шкаф, вграден в стена с прегради за дрехи, завивки, съдове и други[3]
  • масраф – разноски, разходи[4]
  • отвод – отворено помещение в къща пред другите стаи[5]
  • пруст – широко помещение в къща между другите стаи[6]
  • соба – стая за спане, стая[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Общински план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020
  2. а б в г д Bgjourney.com. Торомановата къща. Посетен на 21 февруари 2022
  3. Rechnik.chitanka.info. Долап. Посетен на 21 февруари 2022
  4. Rechnik.chitanka.info. Масраф. Посетен на 21 февруари 2022
  5. Ibl.bas.bg. О̀твод. Посетен на 21 февруари 2022
  6. Rechnik.chitanka.info. Пруст. Посетен на 21 февруари 2022
  7. Rechnik.chitanka.info. Соба. Посетен на 21 февруари 2022