Хазарейци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хазарейци
Hazaras of Afghanistan.jpg
Общ брой ок. 7 – 8 милиона
Значителен
брой в
Флаг на Афганистан Афганистан от ~2,3 млн. до ~3 млн.
Флаг на Пакистан Пакистан 900 000
Флаг на Иран Иран 500 000
Европа 130 000
Флаг на Австралия Австралия 18 000
Език дари (хазара)
Религия шиитски ислям
Сродни етно групи аймаки
US Army ethnolinguistic map of Afghanistan -- circa 2001-09.jpg
Етнолингвистични групи в Афганистан.
Хазарейци в Общомедия

Хазарейците (на персийски: هزاره; на хазара: آزره) са етническа група и коренното население на региона Хазараджат в централната част на Афганистан. Говорят хазара, диалект на дари,[1][2][3] който от своя страна е вариант на персийския и един от двата официални езика в Афганистан.

Те са преимуществено шиитски мюсюлмани и представляват третата най-голяма етническа група в Афганистан.[4][5][6][7] Те, също така, представляват и значително малцинство в съседен Пакистан, където наброяват между 650 000 и 900 000 души,[8] живеещи основно в и около град Куета.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на хазарейците все още не е напълно ясен. Значително потекло от вътрешността на Азия (тюрки, монголци) не е възможно, тъй като физическите характеристики на хазарейците,[9] структурата на лицевите кости и части от културата и езика наподобяват тези на монголците и тюрките. Следователно, популярна теза е, че хазарейците имат монголски корени.[10] Генетичен анализ на хазарейците сочат към частично монголско потекло.[11] Нахлуващите монголци и тюрки са се смесили с местните ирански народи, образувайки отделна група.

Хазарейската идентичност в Афганистан се вярва, че се образува след обсадата на Бамян през 1221 г. Първото споменаване за тях е от Захиредин Бабур в началото на 16 век. Смята се, че те приемат шиитския ислям между края на 16 век и началото на 17 век.[12][13]

Поради политическите вълнения в Афганистан от края на 20 век, много хазарейци мигрират в Иран. През 1990-те години много хазарейци биват подлагани на гонения от пущуни и таджики. Макар Афганистан да е една от най-бедните страни в света, регионът Хазараджат е поддържан още по-беден от предишните правителства на страната.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Хазарейците извън Хазараджат са приели културата на населените места, които обитават, и в много случаи са пущунизирани или персианизирани. По традиция хазарейците са планински селскостопанци и, макар и заседнали в Хазараджат, са запазили много от традициите си, някои от които са по-тясно свързани с тези в Централна Азия, отколкото с тези на афганистанските таджики. Например, много хазарейски музиканти са известни с уменията си за свирене на домбра, музикален инструмент, който се среща в Таджикистан и Узбекистан. Също така, хазарейците живеят повече в къщи, отколкото в палатки.[14]

Хазарейците са организирани в различни племена, но след като влизат в състава на Афганистан, племенните принадлежности постепенно избледняват.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Attitudes towards Hazaragi. // с. 1 – 2.
  2. Franz Schurmann. The Mongols of Afghanistan: An Ethnography of the Moghôls and Related Peoples of Afghanistan. The Hague, Netherlands, Mouton, 1962. с. 17.
  3. Kieffer, Charles M.. HAZĀRA. // {{{encyclopedia}}}. Encyclopædia Iranica.
  4. Dupree, L.. AFGHANISTAN. // {{{encyclopedia}}}. Online. Encyclopædia Iranica, 2006.
  5. Afghanistan: 31,822,848 (July 2014 est.) @ 9% (2014). // The World Factbook. Central Intelligence Agency. Посетен на 17 юли 2015.
  6. Hyder, Kamal. Hazara community finds safe haven in Peshawar. // Al Jazeera English, 12 ноември 2011. Посетен на 12 ноември 2011.
  7. COUNTRY PROFILE: AFGHANISTAN. // Library of Congress Country Studies. Посетен на 22 август 2017.
  8. Malik Ayub Sumbal. The Plight of the Hazaras in Pakistan. // The Diplomat. Посетен на 22 август 2017.
  9. Blunden, Jane. Mongolia. Bradt Travel Guides, 2014. с. 68.
  10. Weiers, Michael. Moghol. Т. 5. London, Routledge, 2003. с. 248 – 264.
  11. Genetics: Analysis of Genes and Genomes. 2009. ISBN 978-0-7637-5868-4. с. 262.
  12. HAZĀRA: ii. HISTORY. // Alessandro Monsutti. Encyclopædia Iranica, 15 декември 2003.
  13. Sarabi, Humayun. Politics and Modern History of Hazara. // Fletcher School of Law and Diplomacy, 2005.
  14. Eastern and northern Asia Europe.