Хазарейци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хазарейци
هزاره
Общ бройок. 5 – 8 милиона
По места Афганистан: 4 000 000
 Пакистан: 1 550 000
 Иран: 500 000
Европа: 130 000
 Турция: 26 000
 Австралия: 41 766
 Канада: 10 300
 Индонезия: 3800
Езикдари (хазара)
Религияшиитски ислям
Сродни групиаймаки
Етнолингвистични групи в Афганистан
Хазарейци в Общомедия

Хазарейците (на персийски: هزاره‎; на хазара: آزره) са етническа група и коренното население на региона Хазараджат в централната част на Афганистан. Говорят хазара, диалект на дари,[1][2][3] който от своя страна е вариант на персийския и един от двата официални езика в Афганистан.

Те са преимуществено шиитски мюсюлмани и представляват третата най-голяма етническа група в Афганистан.[4][5][6][7] Те, също така, представляват и значително малцинство в съседен Пакистан, където наброяват между 650 000 и 900 000 души,[8] живеещи основно в и около град Куета.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на хазарейците все още не е напълно ясен. Значително потекло от вътрешността на Азия (тюрки, монголци) не е възможно, тъй като физическите характеристики на хазарейците,[9] структурата на лицевите кости и части от културата и езика наподобяват тези на монголците и тюрките. Следователно, популярна теза е, че хазарейците имат монголски корени.[10] Генетичен анализ на хазарейците сочат към частично монголско потекло.[11] Нахлуващите монголци и тюрки са се смесили с местните ирански народи, образувайки отделна група.

Счита се, че хазарейската идентичност в Афганистан се образува след обсадата на Бамян през 1221 г. Първото споменаване за тях е от Захиредин Бабур в началото на 16 век. Смята се, че те приемат шиитския ислям между края на 16 век и началото на 17 век.[12][13]

Поради политическите вълнения в Афганистан от края на 20 век, много хазарейци мигрират в Иран. През 1990-те години много хазарейци биват подлагани на гонения от пущуни и таджики. Макар Афганистан да е една от най-бедните страни в света, регионът Хазараджат е поддържан още по-беден от предишните правителства на страната.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Хазарейците извън Хазараджат са приели културата на населените места, които обитават, и в много случаи са пущунизирани или персианизирани. По традиция хазарейците са планински селски стопани и, макар и уседнали в Хазараджат, са запазили много от традициите си, някои от които са по-тясно свързани с тези в Централна Азия, отколкото с тези на афганистанските таджики. Например, много хазарейски музиканти са известни с уменията си за свирене на домбра, музикален инструмент, който се среща в Таджикистан и Узбекистан. Също така, хазарейците живеят повече в къщи, отколкото в палатки.[14]

Хазарейците са организирани в различни племена, но след като влизат в състава на Афганистан, племенните принадлежности постепенно избледняват.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Attitudes towards Hazaragi // с. 1 – 2. Посетен на 5 юни 2014.
  2. Franz Schurmann. The Mongols of Afghanistan: An Ethnography of the Moghôls and Related Peoples of Afghanistan. The Hague, Netherlands, Mouton, 1962. с. 17.
  3. Kieffer, Charles M. HAZĀRA // {{{encyclopedia}}}. Encyclopædia Iranica, 22 август 2017.
  4. Dupree, L. AFGHANISTAN // {{{encyclopedia}}}. Online. Encyclopædia Iranica, 2006.
  5. Afghanistan: 31,822,848 (July 2014 est.) @ 9% (2014) // The World Factbook. Central Intelligence Agency, 17 юли 2015. Архивиран от оригинала на 2017-09-20. Посетен на 2018-06-07.
  6. Hyder, Kamal. Hazara community finds safe haven in Peshawar // Al Jazeera English, 12 ноември 2011. Посетен на 12 ноември 2011.
  7. COUNTRY PROFILE: AFGHANISTAN // Library of Congress Country Studies. Посетен на 22 август 2017.
  8. Malik Ayub Sumbal. The Plight of the Hazaras in Pakistan // The Diplomat. Посетен на 22 август 2017.
  9. Blunden, Jane. Mongolia. Bradt Travel Guides, 2014. с. 68.
  10. Weiers, Michael. Moghol. Т. 5. London, Routledge, 2003. с. 248 – 264.
  11. Hartl, Daniel L., Jones, Elizabeth W. Genetics: Analysis of Genes and Genomes. 2009. ISBN 978-0-7637-5868-4. с. 262.
  12. HAZĀRA: ii. HISTORY // Alessandro Monsutti. Encyclopædia Iranica, 15 декември 2003. Посетен на 9 август 2012.
  13. Sarabi, Humayun. Politics and Modern History of Hazara // Fletcher School of Law and Diplomacy, 2005. Архивиран от оригинала на 2011-09-18. Посетен на 2018-06-07.
  14. Eastern and northern Asia Europe.