Хазрат Инаят Хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хазрат Инаят Хан
Роден5 юли 1882 г.
Починал5 февруари 1927 г. (44 г.)
Делхи, Индия
Професияписател
Националност Индия
Активен период1914 – 1927
Жанррелигиозна литература
Темасуфизъм
Направлениеуниверсализъм, мистицизъм

Повлиян от
  • Мохамед Абу Хашим Мадани
СъпругаАмена Бегъм (Ора Рей Бейкър)
ДецаНуруниса (1914),
Вилаят (1916),
Хидаят (1917),
Хаируниса (1919)
Хазрат Инаят Хан в Общомедия

Хазрат Инаят Хан (на английски: Hazrat Inayat Khan; на урду: عنایت خان‎) е индийски музикант от жанра индийска класическа музика, суфитски философ и пропагандатор, автор на книги за учението на суфизма, основател на суфитското движение в Западна Европа и неговото представителство „Суфи Интернешънъл“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хан е роден на 5 юли 1882 г. във Вадодара (тогава Барода), Гуджарат, Индия, в благородно мюсюлманско семейство (майка му е потомка на Типу Султан, някогашен владетел на Майсур).

Бил е известен в цяла Индия като певец, майстор на вина и отдаден на класическата музика на Индия. Той е един от първите, които се възползват от учебник по музика. Учи по учебник, съчинен от неговия дядо Маула Бакши, изобретил първата система за нотен запис на индийска музика, и основател на музикалния факултет на университета във Вадодара.

През 1904 г. се среща с известния проповедник на чистия суфизъм Мохамед Абу Хашим Мадани, който го посвещава в своето учение в продължение на 4 години.

Кралските Музиканти на Хиндустан: Али Хан, Инаят Хан, Мушераф Хан и Махебооб Хан

През 1909 г. Хазрат Инаят Хан прави серия от музикални записи в Индия, които са преиздадени през 1994 г. На 13 септември 1910 г. той, заедно със своите братя, заминава по покана да изнесе първите концерти на индийска класическа музика на Запад, първо в Америка, а след това в Париж. Като музикант сред неговите познати е и композитора Клод Дебюси, на когото Хан подарява мелодии оказали влияние в творчеството му.

По време на своите обиколки се жени за Ора Рей Бейкър от Ню Мексико, която е вярна последователка на неговата философия. Впоследствие тя приема името Пирани Амена Бегъм и според самия Инаят Хан, според неговата автобиография, тя му е оказала неоценима помощ, без която той не би могъл да отправи своето суфитско послание към Западния свят. Семейството се установява в гр.Сюрен, близо до Париж, където провежда своите ежегодни летни училища за последователите на учението му.

През 1913 г. Хазрат Инаят Хан и съпругата му заминават за Русия. Там се запознават с композитора Сергей Толстой, син на граф Лев Толстой, и с композитора Александър Скрябин. На Скрябин той също подарява някои мелодии, и една от тях – „Танц на Афганската сабя“ композиторът използва в едно от произведенията си. Двамата обсъждат и нова симфония наречена „Мистерия“, която впоследствие е написана от композитора, вдъхновен от идеите на мистицизма. В Москва се ражда и най-голямата му дъщеря в къща срещу Великопетровския манастир, няколко месеца преди началото на Първата световна война. Имат общо 2 сина и 2 дъщери.

След 1914 г. Хазрат Инаят Хан започва да организира голямо движение от последователи на суфизма с послание за божественото единство – таухид, и под духовния флаг за любов, хармония и красота. В лекциите си той застъпва позицията, че сляпото придържане към религиозните книги е лишено от духовност. Счита, че трябва да се търси истината във всяка религия, мъдростта и светлината на живота във всяка форма.

Храм на Универсалния суфизъм в Катвейк

През 1922 г., по време на лятно училище, той има духовно преживяване в Катвейк, Холандия. Хазрат Инаят Хан обявява мястото за свято и насочва своите ученици да се молят там. През 1969 г. на мястото е построен храм на Универсалния суфизъм.

През 1923 г. той основава организацията „Суфи Интернешънъл“ („International Sufi Movement“), чрез която разпространява своето учение.

Хазрат Инаят Хан се връща в Индия в края на 1926 г. Умира на 5 февруари 1927 г. в Делхи. Гробницата му се намира в квартал „Хазрат Низамудин“ в Делхи. Всяка сутрин там носят листенца от роза в негова почит.

Съпругата му Амена Бегъм е автор на колекция от 101 суфитски стихотворения. Дъщеря му Нуруниса участва в разузнаването срещу нацистите под псевдонима „Нора Бейкър“ и загива през 1943 г. Синът му Вилаят продължава учението на баща си за универсалния суфизъм като ръководител на организацията „Суфи Интернешънъл“. Другият му син Хидаят е композитор на класическа музика, диригент и представител на „Суфи Интернешънъл“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на учителя и писател Хазрат Инаят Хан остават четиринадесет тома, които представляват транскрипция на неговите лекции и разговори дадени между 1914 и 1926 г. записани от неговите ученици.

Поради спецификата на лекционната дейност, провеждана на различни места и време, темите често се преплитат една в друга, в различни връзки и варианти. Това има за цел да помага на последователите да усвояват тънкостите на суфизма в различията на всеки отделен въпрос и гледна точка. По тази причина в произведенията не се следва стриктна последователна система и строга класификация на темите не е осъществима.

Хазрат Инаят Хан
  • Том I The Way of Illumination
  • Том II The Mysticism of Music, Sound and Word
  • Том III The Art of Personality
  • Том IV Mental Purification and Healing
  • Том V Spiritual Liberty
  • Том VI The Alchemy of Happiness
  • Том VII In An Eastern Rose Garden
  • Том VIII The Art of Being
  • Том VIIIa Sufi Teachings
  • Том IX The Unity of Religious Ideals
  • Том X Sufi Mysticism
  • Том XI Philosophy, Psychology and Mysticism
  • Том XII The Divinity of the Human Soul
  • Том XIII The Gathas
  • Том XIV The Smiling Forehead
  • Sayings: Gayan, Vadan, Nirtan and Bowl of Saki
  • Biography and Autobiography of Hazrat Inayat Khan
Емблема на Универсалния суфизъм

Книгата „Sayings: Gayan, Vadan, Nirtan and Bowl of Saki“ е сбор записаните в личните му бележници мисли и становища, книгата „Biography and Autobiography of Hazrat Inayat Khan“ е сбор от личната му автобиография и различни проведени с него интервюта. Съществуват и още няколко документа от частен характер.

Тези основни книги са преиздавани в различни обеми и компилации, и под различни заглавия.

Издадени в България[редактиране | редактиране на кода]

  • Космическият език: Трактати върху суфизма (1999)
  • Мистични медитации: Учението на суфиите (2001)
  • Духовната свобода (2007)
  • Алхимия на щастието (2008)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]