Хайделбергска школа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Хайделбергската романтична школа (на немски: Heidelberger Romantik) или както е по-известна само като Хайделбергската школа е тази на втория романтизъм, процъфтявал в Хайделберг през първата четвърт на 19 век.

Второто поколение немски романтици започва с имената на Ахим фон Арним, Клеменс Брентано, Йозеф Хьорес и др.

Същност, идея, концепция[редактиране | редактиране на кода]

Писателите на второто поколение след края на т.нар. Велика френска революция и Наполеонови войни (разтърсили из дъно Стария континент) се обръщат към идеята за „народния дух“, проявявайки голям интерес към старите народностни, вече назовавани по него време национални културно-исторически традиции. Ръководната идея, която доминира сред представителите на школата е за народностното, т.е. вече национално обединение и разтварянето на индивидуалността в „народното тяло“ – виж и особен път на Германия. Проблемът за преодоляване на дуализма между материя и дух, характер и съзнание, чувства и интелект се разрешава според възпитаниците на Хайделбергската школа посредством обръщането, т.е. възвръщането на изследователя, твореца, художника към миналото, към историята, към народната памет и митологичните форми на съзнание, към дълбоко религиозните чувства на/в страдалеца. Представителите на хайделбергската школа разглеждат фолклора като „истинския език“ на хората, който кара човеците да се обединяват в социум, правещ невъзможна индивидуалната есхатология. Ръстът на новото национално съзнание според хайделбергските възпитаници се свързва преди всичко с неприемането на държавните реформи, насърчавани от Наполеон Бонапарт в окупираните територии от неговата „революционна армия“ в Стара Европа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1805 – 1808 г. Арним и Брентано се занимават с публикуване на сборници с народни песни, озаглавен „Младежки магически рог“ („Des Knaben Wunderhorn“). Той включва колекция авторски стихотворения на слабо известни поети от 16 – 17 век.

Най-важната публикация за Хайделбергската школа в посока на втория ренесанс на романтизма са „Детските и семейни приказки“ на Братя Грим. През 1812 г. за първи път са публикувани 86 германски приказки в първия том приказки за децата и семейството. През 1814 г. излиза втори том, състоящ се от още 70 приказки. Заедно те представляват първото издание на сборника, състоящ се от всичките 156 приказки. Братя Грим издават още два тома, които включват „Германските саги“ с 585 немски легенди. Този томове излизат съответно през 1816 г. и 1818 г.

Народните легенди са подредени в хронологичен ред, в съответствие с историческите събития, с които са свързани или отразяват. Някои от преданията са подредени в раздели по привръзки с приказните герои с които са свързани (това правило е приложено най-вече спрямо местните легенди). Изданията на немски саги не са толкова популярни както сборната колекция от приказки.

Второто издание на „Детски и семейни приказки“ излиза през 1819 – 1822 г. То е допълнено и броят на приказките, съдържащи се в него се е увеличил до 170. Други пет издания приказките на братя Грим търпят още приживе на събирачите им. Седмото издание, публикувано през 1857 г., вече съдържа 211 приказки.

Хайделбергската школа изиграва огромна роля в частната сфера на изследване на историята, религиите (в частност световните религии) и митологията, а изобщо оказва огромно въздействие върху мисълта и хуманитарните науки през 19 век. Хайделбергската школа въз основа на проучванията си в областта на фолклора формира първата съвременна научна школа за изследване и обяснение на религията и митологията като феномени – митологичната школа. Като част от Хайделбергската школа се изявяват и първите съвременни изследователи на древните митове – Шелинг и братя Шлегел. Хайделбергската школа оказва огромно въздействие и върху развитието на правото и юриспруденцията посредством изучаването на историята на правото в неговата систематичност, формирайки по този начин и в опозиция на предходните френски философи-юристи (подръжници на естествените права), своя алтернативна Германска историческа школа.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Във философски план хайделбергската школа фундира основата на съвременния идеализъм със своята „Света Троица“ – Хегел, Фихте и Шелинг на базата на идеите и философията на Имануел Кант, а ливгвистичните дирения на последователите ѝ водят до удивителните разкрития на редица представители на сравнителното езикознание, най-изявения от които е Макс Мюлер.

В политически план, научноразвойната дейност на школата е насочена към реставрация на предходните френски хуманитарни постижения от времето на Стария ред. Демонстрирайки приемственост и продължавайки по изследователски линията на класицизма, хайделбергските възпитаници извеждат хуманитарните и социални науки на съвременното им ниво.

Източници и литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Статия за Романтизма в Енциклопедия „Кругосвет“
  • Armin Schlechter: Die Romantik in Heidelberg. Heidelberg 2007, ISBN 978-3-8253-5385-8
  • Herbert Levin: Die Heidelberger Romantik. Preisschrift der Corps-Suevia-Stiftung der Universität Heidelberg. München 1922. (Zuverlässige Darstellung aller Fakten, wer sich wann in Heidelberg aufhielt)
  • Oscar Fambach: Der romantische Rückfall in der Kritik der Zeit. Die wesentlichen und die umstrittenen Rezensionen aus der periodischen Literatur von 1806 bis 1815, begleitet von den Stimmen der Umwelt, in Einzeldarstellungen. Berlin 1963 (Ein Jahrhundert deutscher Literaturkritik, Bd. 5).
  • Gerhard Schulz: Die deutsche Literatur zwischen Französischer Revolution und Restauration 1789 – 1830. 2 Bde. München 1983/1989 (Geschichte der deutschen Literatur von den Anfängen bis zur Gegenwart. Begründet von Helmut de Boor und Richard Newald. Bd. VII,1 – 2).
  • Friedrich Strack (Hg.): Heidelberg im säkularen Umbruch. Traditionsbewußtsein und Kulturpolitik um 1800. Stuttgart 1987. (Aufsatzsammlung)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]