Хайдут кая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайдут кая
Haidut kaya 01.jpg
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
41.835° с. ш. 24.9661° и. д.
Хайдут кая
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област област Пловдив
Археология
Вид Светилище
Период I хил. пр. Хр.
Епоха Желязна епоха
Хайдут кая в Общомедия

„Скалното светилище Хайдут кая“ е разположено западно от махала „Ряката“, в землище на с.Мостово (Област Пловдив) сред скалите на платото в едноименната местност.[1]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Светилището е регистрирано през 2004 г. при теренните обходи в района на светилищата Беланташ и Караджов камък от българския археолог доц.Иван Христов.[2]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към светилището

Върхът „Хайдут кая“ представлява скално плато с отвесни скали от всички страни. Платото е наклонено на север и достъпно през стар път идващ от североизток. В най-високата южна част на върха са документирани изсечи скални ями и фрагменти от тракийска керамика, които подсказват наличието на култово място сред скалите.[2]

Хайдут кая попада в обособен микрорайон, чийто култов център вероятно е било светилището Беланташ. Към цялостната поселищна картина в тази част на планината попада и регистрираното тракийско селище в м.Чотрова махала, няколко единично разположени надгробни могили и пещерата „Топчика“, разположена в долината на р.Сушица, за която Мечислав Домарадски допуска да е използвана и за култови нужди.[3][4]

Светилищата в тази част на планината попадат в район, който попада границата между две етнически територии. Едната територия обхваща Източните Родопи, а другата – „по-високите“ части на планината, която в писмените извори се свързва с етнонима на племената Сатри и Беси.[5]

Според доц. Христов на практика при светилищата от рида Дърбаш се забелязват няколко нива на почитане на скалата. Първото ниво е т.нар. „долна“ култова площадка в подножието на скалите. Следва преход към „високата“ част на скалите – „възкачване“ по изсечени стъпала, какъвто е случаят при Караджов камък, Ин кая и Хайдут кая. Следват малки скални изсичания, дело на човешка ръка, и по-големи естествени скални ями, запълнени с дарове.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. wikimapia.org Хайдут кая
  2. а б в Хр. Иван Христов „Светилища на древните траки в Родопите (Добростан – Градище)“, изд. Фабер, ISBN 978-954-400-035-6 С 2009, стр.60, стр.77 – 80
  3. Domaradzki, M. les lieux de kulte thrakes (deuxieme moitie du II e – ler mil. av. J. – C.) – Хелис ІІІ, част І, София, 1994, 69 – 97
  4. Пейков, Ат. Фрагменти от безписмена Тракия. Пловдив, 1999, 7 – 41.
  5. Христов, Ив. Планинска Тракия. Население, култура и религия в древността. В. Търново, 1999, 112 – 130.