Хаймито фон Додерер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хаймито фон Додерер
Heimito von Doderer
Роден 5 септември 1896 г.
Починал 23 декември 1966 г. (70 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман
Дебютни работи „Улици и пейзажи“, стихосбирка (1923)
Уебсайт Портал за Хаймито фон Додерер
Хаймито фон Додерер в Общомедия

Хаймито фон Додерер (на немски: Heimito von Doderer) е австрийски писател, роден в Хадерсдорф (днес част от Виена).

Живот и творчиство[редактиране | редактиране на кода]

Хаймито фон Додерер прекарва по-голямата част от живота си във Виена, където учи в гимназия с умерен успех. Като момче започва хомоеротична връзка с домашния си учител, има и бисексуални и садомазохистични преживявания, а също така често посещава публични домове.

През 1914 г. Додерер трудно взима изпитите си за матура и постъпва в юридическия факултат на Виенския университет. През април 1915 г. е мобилизиран като доброволец в австро-унгарската армия и служи като пехотинец на Източния фронт в Галиция и Буковина. На 12 юли 1916 г. е пленен от императорската руска армия в района на Тлумач.

След дългото пътуване до руския лагер за офицери военнопленници в Далечния Изток близо до Хабаровск, Додерер решава да се посвети на литературата и започна да пише. След сключването на Брест-Литовския мирен договор той е освободен от болшевишкото правителство, но се налага да се върне в Австрия в разгара на Гражданската война в Русия. Стигнал до Самара, Додерер и другарите му отново тръгват на изток и намират убежище в лагера на Червения кръст край Красноярск. Много мъже загиват от коремен тиф по време на престоя си. Додерер остава в Сибир до пристигането си в Австрия през есента на 1920 г.

Първата публикация на Додерер е стихосбирката „Улици и пейзажи“, издадена през 1923 г., последвана от романа „Нарушението“ през 1924 г. И двете творби имат малък успех. През 1930 г. е публикуван вторият му роман „Тайната на империята“.

През 1933 г. Додерер се присъединява към австрийското подразделение на нацистката партия и публикува няколко разказа в Deutschösterreichische Tages-Zeitung, вестник, тясно свързан с партията и насърчаващ расизма и обединението на Германия и Австрия. През 1936 г. Додерер се преселва в Дахау, Германия. Там подновява членството си в Националсоциалистическата партия (австрийската нацистка партия е забранена от 1933 г.). През 1938 г. писателят се завръща във Виена и там публикува романа си „Убийство, което всеки извършва“.

В резултат на вдълбочаването си в делото на Тома Аквински и растящото отчуждаване от нацистите Додерер приема през 1940 г. католицизма. Същата година е призован във Вермахта и по-късно е пратен във Франция, където започва работа над най-известния си роман „Щрудлхофското стълбище или Мелцер и мъдростта на годините“. Поради лошо здравословно състояние му е разрешено през 1943 г. да се завърне от фронта и да служи в района на Виена, а в края на войната е пратен в Осло, където попада в плен.

След завръщането си в Австрия в началото на 1946 г. на Хаймито фон Додерер е наложена възбрана да публикува заради принадлежността му към нацистката партия. Продължава да работи над „Щрудлхофското стълбище“, но макар и да го завършва през 1948 г., все още неизвестният автор не успява веднага да го издаде. Но когато най-после романът излиза през 1951 г., той има огромен успех и мястото на Додерер в следвоенната австрийска литература е осигурено.

Тогава писателят се връща към свой по-ранен недовършен проект, романа „Демоните“, който излиза през 1956 година и също има голям успех. През 1958 г. Додерер започва работа над роман, замислен в четири тома под общото заглавие римската цифра 7 – „Роман № 7“, който да бъде изграден като аналог на любимата му Седма симфония на Бетховен. Първият том „Слунските водопади“ излиза през 1963 г. Вторият том, „Граничната гора“, остава последната му творба, публикувана незавършена посмъртно през 1967 г.

На 23 декември 1966 г. Хаймито фон Додерер умира от рак на дебелото черво.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. за 100-годишнината от рождението на писателя е учредена литературната награда Хаймито фон Додерер.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Издания приживе

  • 1923: Gassen und Landschaft
  • 1924: Die Bresche
  • 1930: Das Geheimnis des Reichs
  • 1930: Der Fall Gütersloh
  • 1938: Ein Mord, den jeder begeht
Убийство, което всеки извършва, изд. Народна култура, София (1985), прев. от нем. Красимира Ангелова
  • 1940: Ein Umweg
  • 1951: Die erleuchteten Fenster oder Die Menschwerdung des Amtsrates Julius Zihal
  • 1951: Die Strudlhofstiege oder Melzer und die Tiefe der Jahre
Мелцер и мъдростта на годините, изд. Христо Г. Данов, Пловдив (1984), прев. от нем. Велизар Бонев
  • 1953: Das letzte Abenteuer
  • 1956: Die Dämonen. Nach der Chronik des Sektionsrates Geyrenhoff
  • 1957: Ein Weg im Dunklen
  • 1958: Die Posaunen von Jericho
  • 1959: Grundlagen und Funktion des Romans
  • 1959: Die Peinigung der Lederbeutelchen
  • 1963: Roman No. 7/I. Die Wasserfälle von Slunj
  • 1964: Tangenten. Tagebuch eines Schriftstellers 1940–1950
  • 1966: Unter schwarzen Sternen
  • 1966: Meine neunzehn Lebensläufe und neun andere Geschichten

Посмъртни издания

  • 1967: Roman No. 7/II. Der Grenzwald
  • 1968: Frühe Prosa. Die Bresche – Jutta Bamberger – Das Geheimnis des Reichs
  • 1969: Repertorium
  • 1970: Die Wiederkehr der Drachen
  • 1972: Die Erzählungen
  • 1976: Commentarii 1951 bis 1956. Tagebücher aus dem Nachlaß
  • 1986: Commentarii 1957 bis 1966. Tagebücher aus dem Nachlaß
  • 1986: Heimito von Doderer / Albert Paris Gütersloh: Briefwechsel 1928–1962
  • 1991: Die sibirische Klarheit
  • 1996: Gedanken über eine zu schreibende Geschichte der Stadt Wien
  • 1996: Tagebücher 1920–1939
  • 1996: Von Figur zu Figur. Briefe an Ivar Ivask über Literatur und Kritik
  • 2006: Studien und Extremas. Aus den Skizzenbüchern der Jahre 1923–1939
  • 2007: Chronique Scandaleuse oder René und die dicken Damen
  • 2009: Seraphica – Montefal

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]