Хайнер Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнер Мюлер
Heiner Müller
Bundesarchiv Bild 183-1989-1104-047, Berlin, Demonstration, Rede Heiner Müller.jpg
Хайнер Мюлер говори при голямата демонстрация в Берлин на 4 ноември 1989 г.
Роден 9 януари 1929 г.
Починал 30 декември 1995 г. (66 г.)
Професия драматург, поет, белетрист, есеист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр драма, поезия, проза, есе
Дебютни работи „Покривката“, пиеса (1951)
Награди Хайнрих Ман (1959)
Клайст (1990)
Уебсайт Страница в IMDb
Хайнер Мюлер в Общомедия

Хайнер Мюлер (на немски: Heiner Müller) е един от най-важните немскоезични драматурзи от втората половина на XX век и спада към най-значимите писатели на ГДР. През 1959 г. печели литературната награда Хайнрих Ман, а през 1990 – наградата Клайст. Създава си име също на поет, белетрист, есеист и режисьор. Президент е на Академията на изкуствата на ГДР.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайнер Мюлер е роден на 9 януари 1929 г. в Епендорф, Саксония. През 1935 г. постъпва в училището на Бройнсдорф. От 1939 до 1947 г. Мюлер живее с родителите си във Варен (Мюриц). Тук учи в средно училище и поради добрите си оценки получава свободно място в гимназията, което е в зависимост от членството в Хитлерюгенд. Малко преди края на войната, Хайнер Мюлер е мобилизиран в Службата за трудова повинност и във Фолксщурма (народното опълчение). Бащата на Мюлер, който като социалдемократ е бил арестуван временно през 1933 г., след 1946 г. става член на Германската единна социалистическа партия ГЕСП и партиен функционер. Въпреки това в знак на протест през 1951 г. напуска ГДР заедно с жена си и втория си син[1].

След края на войната Хайнер Мюлер успява да положи матура във Франкенберг (Саксония), където баща му е кмет от 1947 г.[1]. След това работи в библиотека и в Общинския съвет. През 1946 г. встъпва в Германската социалдемократическа партия, която под съветски натиск малко след това насилствено е обединена с Комунистическата партия на Германия под името Германска единна социалистическа партия. Поради липса на ангажираност и неплащане на членски внос Хайнер Мюлер скоро е изключен от партията.

От 1950 г. Мюлер пише литературни критики за в-к Зонтаг и за културно-политическия алманах Ауфбау, а от 1953 г. и за списание Нойе дойче литератур. През 1954 г. Мюлер става член на Съюза на немските писатели, където от 1957 г. заема поста научен сътрудник в отдел „Драма“. Това е времето, когато се осъществява премиерата на пиесата му „Десет дни, които разтърсиха света“ (Zehn Tage, die die Welt erschütterten).

През 1957/58 г. Хайнер Мюлер работи като редактор на младежкото списание Юнге кунст, а през 1958 г. става сътрудник на Театър Максим Горски в Берлин и писател на свободна практика. През същата година са премиерите на пиесите му „Die Korrektur“ и „Der Lohndrücker“.

Пиесата на Хайнер Мюлер „Die Umsiedlerin“ е свалена след премиерата през 1961 г. Авторът е изключен от Съюза на писателите, което е равносилно на забрана за упражняване на професията. Мюлер получава подкрепа от видните културни дейци Петер Хакс, Ханс Айслер и литературоведа Ханс Майер. Намира работа в радиото, в ДЕФА и телевизията, предимно под псевдоним.

Мюлер пише пиесата „Филоктет“ (Philoktet) (премиерата е през 1968 г. в Мюнхен) и превежда за режисьора Бено Бесон драмата „Едип тиранин“ (Ödipus Tyrann) от Софокъл (премиерата е през 1967 г. в Дойчес театър, Берлин). Забранената в ГДР пиеса на Хайнер Мюлер „Mauser“ има премиера през 1975 г. в САЩ и през 1980 г. в Кьолн. Пиесата „Germania Tod in Berlin“ е поставена за първи път през 1978 г. по време на Мюнхенските театрални дни, а премиерата на „Хамлетмашина“ (Die Hamletmaschine) е през 1979 г. в Париж. Пиесата „Поръчението“ (Der Auftrag) е поставена през 1982 г. в Бохум. През 1984 г. Хайнер Мюлер става член на Академията на изкуствата на ГДР. През 1988 г. е възстановено членството му в Съюза на немските писатели.

През 1990 г. град Франкфурт на Майн организира фестивала „Експеримента“ (Experimenta) в чест на Хайнер Мюлер с многобройни гостуващи постановки на пиесите му от страната и чужбина.

През 1992 г. Хайнер Мюлер поема ръководството на Брехтовия театър Берлинер ансамбъл заедно с четирима други режисьори. През 1993 г. поставя музикалната драма на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“ в Байройт. Последната му постановка, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, е през юни 1995 г. в Берлинер ансамбъл, като до днес издържа повече от 400 представления[2].

Хайнер Мюлер умира на 30 декември 1995 г. в Берлин от рак на хранопровода в Берлин[3].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1951: Das Laken
  • 1956/57: Der Lohndrücker
  • 1957: Die Korrektur I
  • 1958: Die Korrektur II
  • 1957/58: Klettwitzer Bericht 1958 – Eine Hörfolge
  • 1958: Glücksgott
  • 1961: Die Umsiedlerin oder Das Leben auf dem Lande
  • 1958/1964: Philoktet
Филоктет и др., изд.: Народна култура, София (1989), прев. Иван Станев
  • 1963/64: Der Bau
  • 1966/67: Sophokles/Ödipus, Tyrann
  • 1968: Der Horatier
  • 1970: Mauser
  • 1970: Weiberkomödie
  • 1971: Macbeth
Макбет по У. Шекспир, изд.: Захарий Стоянов, София (2011), прев. Мирослава Кадурина
  • 1956/71: Germania Tod in Berlin
  • 1972: Zement
  • 1951/74: Die Schlacht
  • 1955/61/74: Traktor
  • 1976: Leben Gundlings Friedrich von Preußen Lessings Schlaf Traum Schrei. Ein Greuelmärchen
  • 1977: Die Hamletmaschine
Хамлетмашина, сп. Панорама, София (2001), прев. Боян Иванов
  • 1978: Bertolt Brecht/Der Untergang des Egoisten Johann Fatzer
Гибелта на егоиста Йохан Фатцер / Бертолт Брехт, изд.: Black Flamingo, София (2017), прев. Владко Мурдаров
  • 1979: Der Auftrag
Поръчението (Спомен за една революция), сп. Гестус, София (2005)
  • 1980/81: Quartett
  • 1982: Verkommenes Ufer Medeamaterial Landschaft mit Argonauten
  • 1984: Wolokolamsker Chaussee I: Russische Eröffnung
  • 1984: Anatomie Titus Fall of Rome Ein Shakespearekommentar
  • 1984: Bildbeschreibung
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee II: Wald bei Moskau
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee III: Das Duell
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee IV: Kentauren
  • 1985/86: Wolokolamsker Chaussee V: Der Findling
  • 1995: Germania 3 Gespenster am toten Mann

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • ок. 1950: Auf Wiesen grün...
По зелените поля..., стихотворения, Литературен вестник, София (1998), прев. Галена Едуардова
  • ок. 1950: Der Vater
  • ок. 1950: Der glücklose Engel
  • 1963: Neujahrsbrief 1963
  • ок. 1963: Kindheit
  • 1968: Lied vom CIA
  • 1970: Leninlied
  • 1977: Für Ekkehard Schall
  • 1986: Phönix
  • ок. 1989: Fernsehen
  • ок. 1990: Leere Zeit
  • 1992: Selbstkritik 2 Zerbrochener Schlüssel
  • 1992: Herakles 13
Херакъл, стихотворения, Литературен вестник, София (2002), прев. Явор Звънчаров
  • 1992: Gedichte 1949–1989
  • 1993: Mommsens Block
  • 1993: Senecas Tod
  • 1993: Seife in Bayreuth
  • 1994: Ajax zum Beispiel
  • 1995: Vampir

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • 1951: Bericht vom Großvater
  • 1951: Der Bankrott des großen Sargverkäufers
  • 1958: Der Vater
  • 1972: Herakles 2 oder die Hydra
  • 1975/76: Todesanzeige
  • 1987: MAeLSTROMSÜDPOL
  • 1995: Traumtext Oktober 1995

Публикации, речи, есета[редактиране | редактиране на кода]

  • 1951: Das Volk ist in Bewegung
  • 1954: Nicht für Eisenbahner. Kritische Bemerkungen zu einem Heimatbuch
  • 1961: Selbstkritik Heiner Müllers
  • 1961: Grußadresse an eine Akademie
  • 1979: Fatzer ± Keuner
  • 1985: Die Wunde Woyzeck
  • 1987: New York oder Das eiserne Gesicht der Freiheit
  • 1988: Shakespeare Eine Differenz
  • 1989: 4. November 1989 Alexanderplatz Berlin/DDR
  • 1990: Deutschland ortlos. Anmerkung zu Kleist

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Постановки на пиеси от Хайнер Мюлер в България[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]