Хайнрих Казимир II (Насау-Диц)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих Казимир II
Heinrich-Kasimir-II.jpg
Хайнрих Казимир II
Лични данни
Роден
Починал
25 март 1696 г. (39 г.)
Семейство
Баща Вилхелм Фридрих фон Насау-Диц
Майка Албертина Агнес
Брак Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау
Потомци Вилхелм Георг Фризо, Хенриета Албертина, Йохан Вилхелм Фризо, Мария Амалия, София Хедвиг, Изабела Шарлота, Йохана Агнес, Луиза Леополдина, Хенриета Казимира
Хайнрих Казимир II в Общомедия
Хайнрих Казимир II

Хайнрих Казимир II фон Насау-Диц (на немски: Heinrich Kasimir II von Nassau-Dietz; на нидерландски: Hendrik Casimir II van Nassau-Dietz; * 18 януари 1657 в Хага; † 25 март 1696 в Леуварден) е немски имперски княз Насау-Диц (1664 – 1696) и щатхалтер на Фризия, Гронинген и Дренте в Нидерландия.

Той е единственият син на княз Вилхелм Фридрих фон Насау-Диц (1613 – 1664) и нидерландската принцеса Албертина Агнес (1634 – 1696), дъщеря на княз Фредерик Хендрик Орански, щатхалтерът на Нидерландската република.

Хайнрих Казимир наследява през 1664 г. баща си под опекунството на майка му. Той става през 1689 г. фелдмаршал, оттегля се и умира след два месеца на 25 март 1696 г. на 39 години.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Принцеса Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау
Хайнрих Казимир II

Хайнрих Казимир II се жени на 26 ноември 1683 г. в Десау за принцеса Хенриета Амалия фон Анхалт-Десау (1666 – 1726), дъщеря на княз Йохан Георг II фон Анхалт-Десау и Хенриета Катарина фон Насау-Орания. Те имат девет деца:[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernst Joachim: Heinrich Casimir, Fürst von Nassau-Diez. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 553.
  • Uwe Schögl (Red.): Oranien. 500 Jahre Bildnisse einer Dynastie aus der Porträtsammlung der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien und der Niederländischen Königlichen Sammlung Den Haag. (Ausstellung vom 1. Februar bis 19. März 2002, Camineum der Österreichischen Nationalbibliothek, Wien). Österreichische Nationalbibliothek u. a., Wien 2002, ISBN 3-01-000028-6, S. 89 – 91.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]