Хайнрих Шлиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Шлиман
немски археолог

Роден
Починал
Научна дейност
Област Археология
Работил в предприемач, бизнесмен
Публикации Троя и Троянската война
Известен с Откриването на микенската цивилизация
Подпис Heinrich Schliemann - ypografi ellinika.JPG
Хайнрих Шлиман в Общомедия

Хайнрих Шлиман (на немски: Heinrich Schliemann, 1822 – 1890) е богат немски търговец и самоук пионер-археолог, станал известен с разкопките на Троя в Троада (Мала Азия), както и с разкопки в Пелопонес, разкрили останки от неизвестната дотогава микенска цивилизация.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Шлиман е роден на 6 януари 1822 г. в Нойбуков (Neu Bukow), Мекленбург в семейството на небогат протестантски свещеник[1]. Като малък получава като подарък за Коледа „Илиада“ на Омир. Разглеждайки книгата, той вижда рисунка на древния град Троя и решава, че подобни циклопски стени не може да са изчезнали напълно и може да бъдат намерени останки от тях. По негово време Омир се считал за автор на легенди, а не на реални исторически събития. По тази причина Троя се счита от учените за мит.

Първоначално работи в магазин. Един ден някакъв пиян човек започва да рецитира стихове от „Илиада“ на гръцки. Шлиман се увлича и плаща за питиетата на този „оратор“ само и само да не спира с рецитирането. Самият Шлиман твърди, че тогава си припомня детската мечта да открие Троя, и решава като начало да се заеме с изучаване на чужди езици.

Търговска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа в кантората на търговската фирма на Шрьодер в Холандия. През януари 1846 г. Шлиман заминава за Русия като представител на същата търговска фирма. Установява се в Санкт Петербург и си създава много влиятелни връзки с висши руски държани ръководители и дипломати – става личен приятел на руския дипломат и по-късно министър граф Николай Игнатиев, който подкрепя интереса на Шлиман към най-древната европейска история и "Илиада" на Омир[източник? (Поискан преди 10 дни)]. Шлиман е голям поклонник на Русия и винаги изтъква предпочитанието си към нея и най вече нейната политика, критикувайки Прусия и по късно Германия и кайзер Вилхелм и канцлера Ото Фон Бисмарк за несоциалната им политика.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

През декември 1850 г. Шлиман се качва на кораб за САЩ, след като получава известие за смъртта на брат си Лудвиг, заминал за Америка през 1848 г. Корабът претърпява авария и пътуването е прекъснато. Хайнрих пристига през февруари 1851 г. на източния бряг, посещава Ню Йорк Филаделфия и Вашингтон, преди да продължи пътуването си по море за Калифорния. Дневникът на Шлиман от този период съдържа редица описания, включително негово посещение в Белия дом при президента Милърд Филмор, които по-късни биографи доказват, че са измислени вероятно въз основа на публикации във вестниците. Много години по-късно Шлиман заявява, че записите му в дневника са по-скоро упражнения по чуждия език [notes 1][2]. Пристига в Сан Франциско на 2 април 1851 г., привежда гроба на Лудвиг в ред и решава да остане, съзирайки възможност да забогатее. Установява се в Сакраменто и бързо натрупва състояние от търговия по време на Калифорнийската треска за злато.

Завръща се с удвоено богатство в Русия и през 1852 г. сключва брак с Екатерина Лижина, дъщеря на адвокат, от която има три деца синът му Сергей и дъщери Надежда и Наталия (тя умира като дете).

След като забогатява, решава да се посвети на откриването на Троя, вярвайки, че „Илиада“ на Омир не е само мит. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата „Илиада“. Иманяри и златотърсачи от векове копаят на Акропола, но без резултат. Гърците мислят, че царските гробници в Микена са химера. Шлиман бил убеден, че знае точното място на Троя и че то е там, където го е описал Омир в „Илиада“. Междувременно бракът му се проваля и той получава развод в САЩ.

През 1868 г. той прави първото си посещение в Троя и Итака, а през 1869 г. се жени за 17-годишната гъркиня София Енгастроменос, която става негова вдъхновителка и най-вярна последователка.

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Троя[редактиране | редактиране на кода]

През 1870 г. той започва разкопки в Троада, близо до бреговете на Мала Азия, в местността наречена Хисарлък. Шлиман започва разкопките, за да открие Омировата Троя, но на практика за сравнително кратък период от време той и помощниците му откриват 7 различни исторически пласта. През 1873 г. съобщава на света за откриването на крепостни стени от голям комплекс, който той идентифицира с Троя. Последвалите анализи и разкопки доказват, че Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия слой и че намерените от него предмети принадлежат на цар, живял хиляда години преди Приам. И така се се подразбира, че Троя не е открита, а е открита „Троя на Шлиман“.

Преди края на сезона на разкопките през юни 1873 г. той самият попада на заровено съкровище с много златни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. Тъй като разрешението му за разкопки от турските власти е дадено с условие за подялба на намерените артефакти, а той не иска да дели намереното, организира тайното му пренасяне в Гърция. Вследствие на разгласяването на новината в печата турските власти разбират и завеждат съдебно дело срещу Шлиман. На помощ му се притичва влиятелният му приятел и посланик на Русия в Цариград Граф Николай Игнатиев, който лично отива при султана и настоява да бъде прекратено съдебното дело срещу Шлиман. Делото е приключено с минимална глоба, поради страха от остра руска реакция в момент на изостряне на руско-турските отношения. През септември 1873 г. Граф Игнатиев представя Шлиман на руския консул в Одрин Ив. Иванов – българин по произход, който разказва за борбите на българския народ срещу турското робство и за Васил Левски.

При всичките си срещи с руски дипломати Хайнрих Шлиман декларира подкрепата си за политиката на Русия за освобождение на балканските народи от османо-турска власт и изказва лична подкрепа за борбата на българите срещу поробителя, казвайки че този народ е потомък на древна цивилизация и заслужава свободата си наравно с другите народи на балканите и в Европа.[източник? (Поискан преди 13 дни)]

Микена[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 г. той открива и гробниците в Микена – първото свидетелство за съществуването на микенската култура. Шлиман счита откритите от него паметници и предмети за останки от времето на Троянската война, но всъщност много от тях са с доста по-древен произход.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Археологът умира на 26 декември 1890 г. в Неапол. Той е планирал да се прибере при семейството си за Коледа. По това време вече е посетил няколко лекари заради болки в ушите и всички те му казват, че няма причина да се тревожи. В Неапол припада и всички решават, че е скитник. Пътува сам и няма кой да му помогне. Съчувстващи хора го закарват в болницата, където отказват да го приемат, защото е беден скитник. Тогава потърсват информация за него в дрехите му. Повикват лекаря му и той пита защо пациентът не е в болницата, на което отговарят, че няма кой да плати. Тогава лекарят им казва: „Кой да плати?! Та този човек е много богат!“ и вади кесия със злато от палтото на Шлиман. Откарват го в болница, но на сутринта умира. Тялото му е пренесено и погребано в Атина. На погребението му присъстват неговата съпруга, двете му деца – Андромаха и Агамемнон, и представители на различни страни.

Книги от Шлиман[редактиране | редактиране на кода]

Бюст на Шлиман в Neues Museum, Берлин
  • La Chine et le Japon au temps présent (1867)
  • Ithaka, der Peloponnesus und Troja (1868)
  • ((de)) Schliemann, Heinrich. Trojanische Alterthümer. Bericht über die Ausgrabungen in Troja. Leipzig,. // 1874.
  • Troja und seine Ruinen (1875).
  • Mykena (1878).
  • Ilios, City and Country of the Trojans (1880)
  • Orchomenos: Bericht über meine Ausgrabungen in Böotischen Orchomenos (1881)
  • Tiryns: Der prähistorische Palast der Könige von Tiryns (1885)
  • Bericht über de Ausgrabungen in Troja im Jahre 1890 (1891)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гръцкото съкровище, The Greek Treasure (1975) от Ървинг Стоун, за откриването на Троя
  • Ванденберг, Филип. Съкровището на Приам. София, Литера Прима, 1998. ISBN 954-8163-86-1.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шлиман пише дневника си на езика на страната, в която се намира