Хайнрих Шлиман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Шлиман
немски археолог

Роден
Починал
Научна дейност
Област Археология
Работил в Предприемач , Магазинер , Археолог
Публикации Троя и Троянската война
Известен с Откриването на най древната европейска цивилизация
Хайнрих Шлиман в Общомедия

Хайнрих Шлиман (немски: Heinrich Schliemann, 1822—1890) е немски археолог, известен със своите находки в Мала Азия на мястото на античната Троя.

Шлиман е роден на 6 януари 1822 г. в Нойбуков (Neu Bukow), Мекленбург в семейството на небогат протестантски свещеник. Като малък получава като подарък за Коледа „Илиада“ на Омир. Разглеждайки книгата, той вижда рисунка на древния град Троя. Тогава решава, че подобни циклопски стени не може да са изчезнали напълно. По негово време Омир се считал за автор на легенди. По тази причина, когато пита баща си дали някой е открил този град, той му отговаря, че Троя е само мит. Въпреки казаното, младият Шлиман не спира да вярва в истинността на „Илиада“.

Първоначално работи в магазин. Един ден някакъв пиян човек започва да рецитира стихове от „Илиада“ на гръцки. Шлиман се увлича и плаща за питиетата на този „оратор“ само и само да не спира с рецитирането. В този момент бъдещия велик археолог си припомня детската си мечта да открие Троя.

След пребиваване за кратко време в Холандия , Шлиман отива да живее в Русия в Санкт Петербург и в Москва и се жени за красива руския от която има две деца синът му Сергей и дъщеря Надежда. След няколко години работа като магазинер в Русия той си създава много влиятелни връзки с висши руски държани ръководители и дипломати – става личен приятел на руския виден дипломат и по късно министър Граф Николай Игнатиев и споделя становището на руския граф че на Балканския полуостров трябва да се освободят от робството на отоманите турци всички балкански народи и че историята на балканските народи е история на първите европейски цивилизации и те имат право на уважение, а не на потъпкване. Граф Игнатиев проявява голям интерес към интереса на Шлиман към най древната европейска история и "Илиада" на Омир. Шлиман е голям поклонник на Русия и винаги изтъква предпочитанието си към нея и най вече нейната политика, критикувайки Прусия и по късно Германия и кайзер Вилхелм и канцлера Ото Фон Бисмарк за несоциалната им политика.

След година 1862 г. Шлиман заминава за САЩ където се установява в Калифорния и натрупва състояние от търговия и по време на Калифорнийската треска за злато решава да се посвети на откриването на Троя, вярвайки, че „Илиада“ на Омир не е само мит. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата „Илиада“. Иманяри и златотърсачи от векове копаят на Акропола, но без резултат. Гърците мислят, че царските гробници в Микена са химера. Шлиман бил убеден, че знае точното място на Троя и то е там, където го е описал Омир в „Илиада“.

През 1868 г. той прави първото си посещение в Троя и Итака, а през 1869 г. се жени за 17-годишната гъркиня София Енгастроменос, която става негова вдъхновителка и най-вярна последователка. Вълнуващата любов със София както и подкрепата на английския министър-председател Уилям Гладстон му дават сили. Изпитанията се превръщат във вдъхновение за Шлиман.

През 1870 г. той започва разкопки на бреговете на Мала Азия в местността наречена Хисарлък и през 1873 г. съобщава на света за откриването на голям комплекс. Той намира и много златни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. Скоро обаче си навлича проблеми с османските турски власти заради искането на турците да получат половината от съкровището, и макар османо турските власти да звеждат съдебно дело срещу Шлиман на помощ му се притичва влиятелния му приятел и посланик на Русия в Цариград Граф Николай Игнатиев който научвайки че Шлиман е подсъдим лично отива при султана и настоява на Хайнрих Шлиман да бъде прекратено съдебното дело в противен случай щр си навлече проблеми с Руската империя искане незабавно изпълнено от султана страхуващ се от остра руска реакция в момент на положение в руско турските отношения предшествуващо война. През септември 1873 г. Граф Игнатиев представя Шлиман на руския консул в Одрин Ив. Иванов – българин по произход който разказва на немския археолог русофил за борбите на българския народ срещу турското робство, за българския революционер Васил Левски обесен през февруари с.г. в София, чието име е свещено за българския народ. При всичките си срещи с руски дипломати Хайнрих Шлиман декларира подкрепата си за политиката на Русия за освобождение на балканските народи от османо турска власт и изказва лична подкрепа за борбата на българите срещу поробителя, казвайки че този народ е потомък на древна цивилизация и заслужава свободата си наравно с другите народи на балканите и в Европа.

Шлиман започва разкопките, за да открие Омировата Троя, но на практика за сравнително кратък период от време той и помощниците му откриват 7 изчезнали града. През 1876 г. той открива и гробниците в Микена – първото свидетелство за съществуването на микенската култура. Шлиман счита откритите от него паметници и предмети за останки от времето на Троянската война, но всъщност много от тях са с доста по-древен произход. Последвалите анализи и разкопки доказват, че Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия слой и че намерените от него предмети принадлежат на цар, живял хиляда години преди Приам. И така се се подразбира, че Троя не е открита, а е открита „Троя на Шлиман“.

Археологът умира на 26 декември 1890 г. в Неапол. Той е планирал да се прибере при семейството си за Коледа. По това време вече е посетил няколко лекари заради болки в ушите и всички те му казват, че няма причина да се тревожи. В Неапол припада и всички решават, че е скитник. Пътува сам и няма кой да му помогне. Съчувстващи хора го закарват в болницата, където отказват да го приемат, с мисълта, че е беден скитник. Тогава потърсват информация за него в дрехите му. Повикват лекаря му и той пита защо пациентът не е в болницата, на което отговарят, че няма кой да плати. Тогава лекарят им казва: „Кой да плати?! Та този човек е много богат!“ и вади кесия със злато от палтото на Шлиман. Откарват го в болница, но на сутринта умира. Тялото му е пренесено и погребано в Атина. На погребението му присъстват неговата съпруга, двете му деца – Андромаха и Агамемнон, и представители на различни страни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гръцкото съкровище, The Greek Treasure (1975) от Ървинг Стоун, за откриването на Троя