Хайнрих Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих Юлий
Heinrich Julius von Braunschweig-Wolfenbüttel
княз на Брауншвайг-Волфенбютел и Каленберг
Heinrich Julius Braunschweig MATEO.jpg
Княз Хайнрих Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел
Роден
Починал
20 юли 1613 г. (48 г.)
Погребан Волфенбютел, Федерална република Германия

Религия лутеранство
Католическа църква
Управление
Период 1589 – 1613
Наследник Фридрих Улрих
Други титли херцог на Брауншвайг-Люнебург;
епископ на Халберщат (1566 – 1613)
Coat of Arms of Brunswick-Lüneburg.svg
Семейство
Род Велфи
Баща Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)
Майка Хедвиг фон Бранденбург
Братя/сестри Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел
Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел
София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Филип Сигизмунд фон Брауншвайг-Волфенбютел
Съпруга Доротея Саксонска (26 септември 1585 – 13 февруари 1587)
Елизабет Датска (1573–1626) (1590 – 20 юли 1613)
Деца Фридрих Улрих (Брауншвайг-Волфенбютел)
Елизабет фон Брауншвайг-Волфенбютел
Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Христиан фон Брауншвайг-Волфенбютел
София Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Доротея Хедвиг фон Брауншвайг-Волфенбютел
Анна Августа фон Брауншвайг-Волфенбютел
Доротея фон Брауншвайг-Волфенбютел
Рудолф фон Брауншвайг-Волфенбютел
Хайнрих Карл фон Брауншвайг-Волфенбютел
Хайнрих Юлий в Общомедия

Хайнрих Юлий (на немски: Heinrich Julius; * 15 октомври 1564, дворец Хесен; † 20 юли 1613, Прага) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, от 1589 до 1613 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел и княз на Каленберг. Той е епископ на Халберщат (1566 – 1613), от 1582 до 1585 г. също администратор на епископия Минден, ректор на университет Хелмщет и писател.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих Юлий е първият син на херцог Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел (1528 – 1589) и съпругата му Хедвига фон Бранденбург (1540 – 1602), дъщеря на курфюрст Йоахим II фон Бранденбург от род Хоенцолерн (1505 – 1571).

На 12 години баща му го поставя като ректор на университет Хелмщет. През 1566 г. той е под опекунство и на 7 декември 1578 г. става администратор в Епископство Халберщат, кято става след това протестантска. През 1582 г. той е избран за княжески епископ на Минден.

Хайнрих Юлий напуска църковните си служби в Халберщат и Минден на 25 септември 1585 и на 26 септември 1585 г. във Волфенбютел се жени за принцеса Доротея Саксонска (1563 – 1587), дъщеря на курфюрст Август от Саксония. По-късно през 1589 г. поема управлението във Волфенбютел.[1][2][3] След смъртта на Доротея Саксонска той се жени през 1590 г. за принцеса Елизабет Датска (1573 – 1625), дъщеря на крал Фридрих II от Дания.

Между 1590 и 1620 г. в неговото княжество са осъдени 114 души за „магьостничество“, повече от 50 души са изгорени.[4] Освен това Хайнрих Юлий изгонва през 1591 г. всички евреи от страната.

Той знае много езици и обича театъра. Пише пиеси за английската трупа, която довел във Волфенбютел. През 1594 г. пише комедията „Von Vincentio Ladislao Sacrapa von Mantua“. Преработва повече от хиляда евангелийски църковни песни и е прочут като музикален теоретик с произведението си Syntagma musicum.

Протестантът Хайнрих Юлий става през 1607 г. директор на съветниците на католическия император Рудолф II в Прага. Умира на 20 юли 1613 г. в Прага и е погребан във Волфенбютел. Последван е от сина му Фридрих Улрих.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От Доротея Саксонска има една дъщеря:

∞ 1605 княз Рудолф фон Анхалт-Цербст (1576 – 1621)

От Елизабет Датска има децата:

∞ 1614 принцеса Анна София фон Бранденбург (1598 – 1659)
∞ 1607 княз Ернст Казимир от Насау-Диц (1573 – 1632)
∞ 1. 1612 херцог Август от Саксония (1589 – 1615)
∞ 2. 1618 херцог Йохан Филип от Саксония-Алтенбург (1597 – 1639)
∞ 1619 херцог Улрих от Померания (1589 – 1622)
∞ 1615 маркграф Христиан Вилхелм фон Бранденбург (1587 – 1665)
∞ 1638 граф Георг Лудвиг фон Насау-Диленбург (1618 – 1656)

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Von der Susanna“, драма, 1593
  • „Von einem Fleischhauer“, комедия, 1593
  • „Von einem Wirte“, комедия, 1593
  • „Von einem Weibe“, комедия, 1593
  • „Von einem Buhler und Buhlerin“, трагедия, 1593
  • „Von einem ungeratenen Sohn“, трагедия, 1594
  • „Von einer Ehebrecherin“, трагедия, 1594
  • „Von einem Wirte oder Gastgeber“, драма, 1594
  • „Von einem Edelmann“, комедия, 1594

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wilhelm Bornstedt: Das herzogliche „Hohe Gericht“ im Stöckheimer Streitholz, am Lecheln Holze, vom 16. bis zum 19. Jahrhundert. Braunschweig, 1982, S. 42ff.
  • Stefan Brüdermann: Heinrich Julius, Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Wolfenbüttel). In: ISBN 3-937664-46-7, S. 324f
  • Hilda Lietzmann: Herzog Heinrich Julius zu Braunschweig und Lüneburg (1564 – 1613). Persönlichkeit und Wirken für Kaiser und Reich. Quellen und Forschungen zur braunschweigischen Geschichte 30. Braunschweig: Braunschweigischer Geschichtsverein 1993.
  • Allgemeine Deutsche Biographie, vol. 11, p. 500 – 505[неработеща препратка]
  • Gerhard Schormann: Hexenprozesse in Nordwestdeutschland. Hildesheim 1977, S. 50f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Father Heinrich Julius von Braunschweig-Lüneburg
  2. H. Kampschulte. Geschichte der Einführung des Protestantismus im Bereiche der jetzigen Provinz Westfalen. Paderborn, Schöningh, 1866. с. 432.
  3. Ludwig. Freiherr von Pastor, Ralph Francis Kerr. The History of the Popes from the Close of the Middle Ages. Т. 10. London, Kegan Paul, Trench, Trubner, 1930. p. 351. (на английски)
  4. Wilhelm Gottlieb Soldan, Heinrich Heppe: Geschichte der Hexenprozesse. 3. Auflage von Max Bauer, 1999 ISBN 3-88059-960-2, S. 44.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]