Хайнрих фон Прайзинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на фон Прайзинг, 1605

Хайнрих фон Прайзинг (на немски: Heinrich von Preysing; * пр. 1412; † сл. 1440) е блгородник от старата баварска фамилия фон Прайзинг.

Той е син на Албрехт фон Прайзинг (*пр. 1387; † ок. 1425 ) и втората му съпруга Валбург Пфлугин († сл. 1406). Внук е на Ханс фон Прайзинг († 1395) и първата му съпруга фон Валдек. Правнук е на Греймолд фон Прайзинг († 1349) и Елзбет Юдман († сл. 1318). Баща му бил женен първо за Елзбет Валерин († сл. 1394) и се жени трети път за Катрай фон Цолерн.

Брат е на Йохан фон Прайзинг († 25 октомври 1442 в Пасау), Еразмуз фон Прайзинг († сл. 1449) и на Маргарет фон Прайзинг, омъжена за Вилхелм фон Фрауенхофен.

Фамилията фон Прайзинг има от втората половина на 12 век важни дворцови служби в херцогствата Горна Бавария и Долна Бавария. През първата половина на 14 век те получават службата „наследствен Шенк“ за двете територии.

Внуците му стават фрайхерен. Правнук му Йохан Вармунд фон Прайзинг (* 1573; † 9 август 1648 в Пасау) става 1645 г. граф на Прайзинг и фрайхер на Алтен-Прайзинг. През 18 век фамилията принадлежи към най-значимите баварски родове.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих фон Прайзинг се жени за Маргарет фон Фрауенховен. Те имат два сина:[1]

  • Фридрих фон Прайзинг, женен за Маргарет фон Танберг; баща на три сина: Ханс, Волф и Кристоф.
  • Томас фон Прайзинг († 1504), женен за Бригита Шмихен фон Волкерщайн († 1507); баща на пет деца: фрайхер Йохан Зигмунд († 1561), Сикст († 1533), Йохан († 1541), Вилхелм († 1530) и Анна.

Хайнрих фон Прайзинг се жени втори път за Кунигунд Ценгер цум Шварценберг († сл. 1435). Те нямат деца.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Otto Hupp: Münchener Kalender 1900. Verlagsanstalt Buch u. Kunstdruckerei AG, München / Regensburg 1900.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XI, Band 122 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2000, ISSN 0435-2408
  • Margit Ksoll-Marcon, Stephan Kellner: Preysing, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 713–715

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heinrich v.Preysing, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]