Хайнрих фон Шьонекен
| Хайнрих фон Шьонекен | |
| германски аристократ | |
| Роден |
не по-рано от 1248 г.
|
|---|---|
| Починал | 1296 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Фридрих фон Вианден |
| Деца | Герхард I фон Шьонекен |
Хайнрих фон Вианден-Шьонекен (на немски: Heinrich von Vianden, Herr zu Schönecken; † сл. 1296) от род Вианден е господар на Шьонекен в Западен Айфел, Рейнланд-Пфалц, основател на „линията фон Шьонекен“.
Той е единствен син на граф Фридрих фон Вианден, господар на Шьонекен († 1247) и съпругата му Елизабет фон Салм († пр. 1263), дъщеря на граф Хайнрих III фон Салм († 1228) и Маргарета де Бар-Мусон († сл. 1259), дъщеря на граф Теобалд I де Бар. Внук е на граф Хайнрих I фон Вианден († 1252) и Маргьорит дьо Куртене-Намюр († 1270), маркграфиня на Намюр, дъщеря на латинския император на Константинопол Пиер дьо Куртене и Йоланда Фландърска. Племенник е на Хайнрих фон Вианден († 1267), княжески епископ на Утрехт (1249 – 1267).
През 1264 г. Хайнрих фон Вианден взема замък Шьонекен за резиденция и се нарича „господар фон Шьонекен“. През 1288 г. син му Герхард I фон Шьонекен убива в конфликт два монаха от Прюм.
През 1370 г. с Йохан господарите фон Шьонек измират по мъжка линия. През 1384 г. Шьонекен отива на Курфюрство Трир. Замъкът става жилище на курфюрстите.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Хайнрих фон Вианден се жени пр. 1 май 1282 г. за Юта фон Бланкенхайм († сл. 1284), дъщеря на Фридрих I фон Бланкенхайм († сл. 1275) и графиня Мехтилд фон Близкастел († сл. 1258). Те имат децата:[1][2][3]
- Герхард I фон Шьонекен († 1317), женен ок. 1289 г. за графиня Мехтилд фон Насау († пр. 29 октомври 1319), дъщеря на граф Ото I фон Насау († 1290) и Агнес фон Лайнинген († 1299/1303).
- Хайнрих фон Шьонекен († 1342), абат на Прюм
- Алайдис фон Шьонекен († сл. 1291)
Хайнрих фон Вианден се жени се жени втори път пр. 8 октомври 1291 г. за Беатрикс де Хуфалице († сл. 1293), вдовица на Хайнрих II фон Мирварт († пр. 1291), дъщеря на Хенри I де Хуфализе, Боланд, Рикхолт и Гронсвелд († 1277) и Изабела де Хотвил († сл. 1272). Бракът е бездетен.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Wolfgang Spang: Die Herren von Schönecken. Ihr Geschlecht, ihre Burg und ihre Zeit: etwa 1250 bis etwa 1550. Selbstverlag, 1996, ISBN 3-9802504-4-X.
- Dominique du Fays: La Maison de Vianden. Diplomarbeit Lüttich 1987
- René Klein: Die Verwandtschaft der Grafen von Vianden mit den Grafen von Sponheim. Annuaire de l'Association Luxembourgeoise de Généalogie et d'Héraldique 1996, S. 215.
- Jens Friedhoff: Schloss Schöneck. Reichsminterialensitz – Molkenkuranstalt – Forsthaus. In: Olaf Wagener: Die Burgen an der Mosel. Akten der 2. internationalen wissenschaftlichen Tagung in Oberfell an der Mosel. Koblenz 2007, S. 109 – 126
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 35.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 79.
- Genealogie van het Vorstenhuis Nassau, Zaltbommel, 1970, Dek, Dr. A. W. E. 65
- Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 11:9; 7:35
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sponheim 14, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich Herr v.Schönecken, ww-person.com
- ↑ Heinrich von Vianden, Herr zu Schönecken, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Heinrich Herr von Schönecken, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Heinrich von Schönecken, gw.geneanet.org
- Heinrich von Vianden/von Schönecken, fmg.ac
- www.schloss-schoeneck.de
- Burg Schöneck, www.ms-visucom.de