Хайнрих (Брауншвайг-Даненберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Даненберг с двореца 1645 г.

Хайнрих (на немски: Heinrich, * 1533, † 1598) от род Велфи, херцог на Брауншвайг и Люнебург е от 1559 до 1569 г. княз на Люнебург, също от 1569 до 1598 г. собственик на господството Даненберг в Долна Саксония.

Той е третият син на княз Ернст I (1497–1546) и София фон Мекленбург-Шверин (1508–1541), дъщеря на херцог Хайнрих V от Мекленбург (1479–1552) и първата му съпруга Урсула фон Бранденбург (1488–1510).

Хайнрих управлява 10 години заедно с по-малкия си брат Вилхелм Млади и се жени за Урсула фон Саксония-Лауенбург, дъщеря на Франц I. Желанието му да се раздели княжеството не се изпълнява. Той се отказва от управлението на княжество Люнебург и получава господството Даненберг на Елба, запазва титлата княз и получава 4 000 талери и годишна сума от 500 талери. Господството Даненберг става през 1569 г. самостоятелно княжество.

Деца[редактиране | edit source]

Хайнрих е женен от 1569 г. за Урсула от Саксония-Лауенбург (* 1545, † 22 октомври 1620) и има с нея 7 деца:

∞ 1614 графиня Мари от Източна Фризия (1582-1616), дъщеря на Едцард II
∞ 1617 принцеса Сибила фон Брауншвайг-Люнебург (1584–1652)
  • Франц (1572-1601), домпропст на Страсбург
  • Анне Софи (1573-1574)
  • Хайнрих (1574-1575)
  • Сибиле Елизабет (1576-1630)
∞ граф Антон II от Делменхорст (1550-1619), син на граф Антон I фон Делменхорст (1505-1573)
  • Сидония (1577-1645)
  • Август II Млади (1579-1666), херцог на Брауншвайг-Волфенбютел
∞ 1607 принцеса Клара Мари от Померания (1574–1623)
∞ 1623 принцеса Доротея от Анхалт-Цербст (1607–1634)
∞ 1635 принцеса Елизабет Софи от Мекленбург-Гюстров (1613–1676)

Източници[редактиране | edit source]

  • Christa Geckler: Die Celler Herzöge. Leben und Wirken 1371-1705. Georg Ströher, Celle 1986, ISBN 3-921744-05-8.
  • Michael Reinbold: Fürstlicher Hof und Landesverwaltung in Dannenberg 1570–1636. Hof- und Kanzleiordnungen als Spiegel herrscherlichen Selbstverständnisses am Beispiel einer welfischen Sekundogenitur. In: Niedersächsisches Jahrbuch für Landesgeschichte. Bd. 64/1992, S. 53–70.

Външни препратки[редактиране | edit source]