Хайнрих III (Мекленбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих III.

Хайнрих III (на немски: Heinrich III, Herzog zu Mecklenburg), (ок. 1337, † 24 април 1383 в замъка Шверин) е херцог на Мекленбург от 1379 до 1383 г.

Той е най-възрастният син на мекленбургския херцог Албрехт II (1318–1379) и съпругата му Еуфемия Ериксдотер (1317–1370), сестра на шведския крал Магнус IV Ериксон. По-малките му братя са Албрехт III (1338–1412) и Магнус I (сл. 1338–1384).

Хайнрих III е ранен на турнир във Висмар[1] и умира на 24 април 1383 г. в своя дворец в Шверин. Погребан е в катедралата в Доберан. След това управлението на херцогството поема неговият брат Магнус I до 1384 г. за кратко с Албрехт IV, сина на Хайнрих.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих се жени за пръв път през 1362 г. за Ингеборг (1347–1370), дъщеря на датския крал Валдемар IV. Те имат четири деца:

  • Албрехт IV (1363–1388), съ-регент от 1383 до 1388 г.
  • Еуфемия, от 1377 г. омъжена за Йохан V от Верле-Гюстров (1338–1378)
  • Мария, от 1380 г. омъжена за херцог Вартислав VII от Померания († 1395), майка на крал Ерик VII от Дания
  • Ингеборг, от 1398 г. абатиса в манастира Рибниц

На 26 февруари 1377 г. херцог Хайнрих се жени втори път за Матилда от Верле-Варен, дъщеря на Бернхард II от Верле. Този брак е бездетен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]