Хайнрих II фон Клингенберг
| Хайнрих II фон Клингенберг | |
| княжески епископ на Констанц | |
,_Bischof_Heinrich_II._von_Klingenberg_(1293%E2%80%931306),_Ewiger_Pfennig,_19_mm,_0,42_g_(Bonhoff_1815),_CNG.jpg) Епископ Хайнрих II фон Клингенберг, „Вечен пфениг“ („Ewiger Pfennig“) | |
| Роден |
около 1240 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 септември 1306 г.
|
| Погребан | Констанц, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Болонски университет |
| Управление | |
| Период | 1293 – 1306 |
Хайнрих II фон Клингенберг (на немски: Heinrich von Klingenberg, на латински: Henricus de Klingenberg; * ок. 1240; † 12 септември 1306) от род Клингенберг от Тургау, е княжески епископ на Констанц (1293 – 1306) и от 1296 до 1306 г. управител на манастир Райхенау. Той е смятан за най-значимия епископ на Констанц през Средновековието.
Живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на рицар Улрикус де Клингинбере († 1274), фогт в Тургау, и съпругата му Вилебургис фон Кастел († 1305).[2] Брат е на Конрад фон Клингенберг († 1340), епископ на Бриксен (1322 – 1324) и Фрайзинг (1324 –1340), Улрих фон Клингенберг († 1314), губернатор на Констанц.
Хайнрих следва в университетите в Болоня и Падуа и става духовник, също получава докторска титла по право. Той започва служба при немския крал Рудолф I и става негов пронотариус и вицеканцлер.
Хайнрих е привърженик на крал Албрехт I, на когото служи като чиновник и дипломат. Той не успява да стане епикоп на Фрайзинг (1283) и Пасау (1285), и става пропст на имперския манастир в Ксантен (1288) и в Аахен (1292). През 1293 г. е избран от катедралния капител за княжески епископ на Констанц. Помазан е на 8 март 1294 г. от архиепископа на Майнц Герхард фон Епщайн. Съседният манастир Райхенау го избира за десет години през 1296 г. за управител. Той обаче почти не се грижи за абатството и договорът му не е продължен.[3]
Хайнрих създава първия списък на собственостите (Klingenberg-Urbar) за княжеското епископство.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Christian Folini: Klingenberg, Heinrich von. Швейцарски исторически лексикон.
- Georg von Wyß: Heinrich II., Bischof von Constanz. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 511 – 515.
- Fritz Trautz: Heinrich II. von Klingenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 08, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 365
- Peter P. Albert: Die habsburgische Chronik des Konstanzer Bischofs Heinrich von Klingenberg, in: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, Band 59 (1905), S. 179 – 223
- Martin Leonhard: Klingenberg, von. Швейцарски исторически лексикон
- Harald Derschka: Die Ministerialen des Hochstiftes Konstanz (Konstanzer Arbeitskreis für Mittelalterliche Geschichte: Vorträge und Forschungen; Sonderband 45). Thorbecke, Stuttgart 1999, ISBN 3-7995-6755-0, S. 147 – 158.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ klingh // Посетен на 21 октомври 2020 г.
- ↑ J. Kindler von Knobloch: Oberbadisches Geschlechterbuch, Heidelberg 1905, Band 2, S. 299
- ↑ Thomas Kreutzer: Verblichener Glanz. Adel und Reform in der Abtei Reichenau im Spätmittelalter (Veröffentlichungen der Kommission für Geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg; Reihe B; 168). Kohlhammer Verlag, Stuttgart 2008, ISBN 978-3-17-019760-2, S. 23.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Henricus de Klingenberg, Repertorium „Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters“