Хайнрих II фон Фюрстенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хайнрих II фон Фюрстенберг
граф и господар на Фюрстенберг
Reitersiegel Gf Heinrich II v Fuerstenberg.jpg
Граф Хайнрих II фон Фюрстенберг
Лични данни
Управление 13031337
Роден
Починал
Погребан в манастир Нойдинген
Семейство
Баща Фридрих I фон Фюрстенберг
Майка Уделхилд фон Волфах
Брак Верена фон Фрайбург
Потомци Конрад III, Йохан I, Хайнрих III, Маргарета, Уделхилд, Верена, София
Хайнрих II фон Фюрстенберг в Общомедия

Хайнрих II фон Фюрстенберг (на немски: Heinrich II von Furstenberg; * ок. 1276 / пр. 1279 във Волфах, Баден; † 14 декември 1337) е граф и господар на Фюрстенберг (1303 – 1337).[1] Чрез женитба и наследство той получава господствата Вартенберг и Хаузах.

Той е син на граф Фридрих I фон Фюрстенберг (ок. 1250 – 1296) и съпругата му Уделхилд фон Волфах (ок. 1254 – сл. 1305), дъщеря на Фридрих (Фрайен) фон Волфах.

Брат е на граф Конрад († 1346), граф Фридрих († сл. 1309), Анна († сл. 1321), омъжена за Йохан I фон Геролдсек († 1321), Аделхайд († 22 март), омъжена за Егено фон Геролдсек († 1343).

След смъртта на баща му през 1296 г. опекунството поема неговият чичо Конрад, домхер в Констанц.

През 1303 г. Хайнрих продава замък Фюрстенек и град Оберкирх на манастир Страсбург. През 1305 г. Хайнрих води война против Хабсбургския крал Албрехт I и неговия син Фридрих. Крал Албрехт обсажда през май замък Фюрстенберг, Хайнрих II е победен след няколко дена и загубва град Бройнлинген. След края на конфликтите Хайнрих II отново е към доверените лица на Хабсбургите. Той тръгва с херцог Леополд фон Хабсбург през 1311 г. за Италия и участва при потушаването на Миланското въстание. При конфликтите между крал Лудвиг Баварски и Хабсбугския геген-крал Фридрих той е на страната на Хабсбургите.

След смъртта на Конрад фон Вартенберг († 1303), племенницата му Анна фон Вартенберг наследява господството Вартенберг и град Гайзинген и фогтая над манастир Амтенхаузен. Чрез Верена, дъщерята на Анна, господството Вартенберг получава Хайнрих II, който още през 1304 г. се нарича ландграф на Баар. Така по-късно се създава ландграфството Фюрстенберг.[2]

Хайнрих II започва битка против абата на Райхенау, Дитхелм фон Кастел, и го пленява. Затова е отлъчен от църквата.[3] Конфликтът е разрешен през 1320 г. в полза на Хайнрих. През 1317 и 1324 г. Хайнрих има въоръжени конфликти и със страничната линия Фюрстенберг-Хазлах.

Хайнрих II е първият погребан в манастир Нойдинген, който става така фамилна гробница на Фюрстенбергите.[4][5]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гробовете на графовете Хайнрих II фон Фюрстенберг (горе) и Хайнрих III в бившия манастир Нойдинген

Хайнрих II фон Фюрстенберг се жени пр. 22 август 1303 г. в Баденвайлер за братовчедката си Верена фон Фрайбург (ок. 1284 – 1320), наследничка на господството Хаузах, дъщеря на граф Хайнрих фон Фрайбург († 1303) и бургграфиня Анна фон Вартенберг († 1321). Те имат седем деца:[6][7]

  • Конрад III († 1370), граф на Фюрстенберг и Вартенберг, ландграф в Баар, женен за Аделхайд фон Грисенберг († 1371)
  • Йохан I († сл. 1365), граф на Фюрстенберг, женен 1348 г. за Йохана фон Зигнау († сл. 1358)
  • Хайнрих III († 1367), граф на Фюрстенберг, ландграф в Баар, женен за Анна фон Монфорт-Тетнанг (1310 – 1373)
  • Маргарета (ок. 1310 – пр. 1362), омъжена пр. 20 септември 1341 г. за граф Хуго VI фон Монфор-Фелдкирх (1310 – 1359)
  • Уделхилд (ок. 1314 – сл. 1373), омъжена за Хайнрих фон Блуменег
  • Верена (ок. 1316 – сл. 1341), монахиня в Нойдинген
  • София (ок. 1318), монахиня в Нойдинген

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben. Band 1, Quellen zur Geschichte der Grafen von Achalm, Urach und Fürstenberg bis zum Jahre 1299, Tübingen 1877, S. 286 – 324 online, UB Düsseldorf
  • Fürstenbergisches Urkundenbuch: Sammlung der Quellen zur Geschichte des Hauses Fürstenberg und seiner Lande in Schwaben. Band 2, Quellen zur Geschichte der Grafen von Fürstenberg vom Jahre 1300 – 1399, Tübingen 1877, S. 1 – 137 online, UB Düsseldorf
  • Karl Siegfried Bader: Die Landgrafschaft Baar vor und bei ihrem Übergang an das Haus Fürstenberg. In: Schriften des Vereins für Geschichte und Naturgeschichte der Baar und der angrenzenden Landesteile in Donaueschingen. XXV. Heft 1960, Donaueschingen 1960; S. 9 – 38 (online; S. 35 – 38) (PDF; 42,2 MB)
  • Julius Kindler von Knobloch: Oberbadisches Geschlechterbuch, Heidelberg 1894, Band 1, S. 403 (online)
  • Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 10, 12; University of Erlangen internet site.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. V, Tafel 12.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heinrich II, Graf von Fürstenberg, geneall.net
  2. Ronald G. Asch: Art. Fürstenberg. In: Meinrad Schwab, Hansmartin Schwarzmaier: Handbuch der baden-württembergischen Geschichte. Band 2: Die Territorien im alten Reich. Im Auftrag der Kommission für geschichtliche Landeskunde in Baden-Württemberg herausgegeben. Klett-Cotta Verlag, Stuttgart 1995, ISBN 3-608-91371-8, S. 335
  3. Rietzler S. 273; der Kirchenbann wurde nach nicht bestätigten Darstellungen bereits 1308 ausgesprochen
  4. Rietzler S. 279
  5. Franz Xaver Kraus: Die Kunstdenkmäler des Grossherzogthums Baden. Beschreibende Statistik / im Auftrage des Grossherzoglichen Ministeriums der Justiz, des Kultus und Unterrichts und in Verbindung mit Josef Durm, Ernst Wagner, Band 2: Kreis Villingen. Freiburg i. B. 1890, S. 42 online, UB Heidelberg
  6. Furstenberg 1, genealogy.euweb.cz
  7. Heinrich II, Count von Furstenberg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]