Хайнрих II (Брауншвайг-Волфенбютел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих II фон Брауншвайг-Волфенбютел

Хайнрих II Млади (на немски: Heinrich II, der Jüngere, * 10 ноември 1489 във Волфенбютел, † 11 юни 1568 във Волфенбютел) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург и от 1514 г. до смъртта си 1568 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел. Той е последният католически княз в територията на Долна Саксония.

Той е вторият син на херцог Хайнрих I фон Брауншвайг-Волфенбютел (1463–1514) и Катарина от Померания († 1526).

Хайнрих II увеличава територията си от 1519 до 1523 г. [1] Той е вярен привърженик на император Карл V и получава орден на златното руно.

През 1542 г. херцогството му е превзето от Шмалкалдийския съюз и католикът Хайнрих е държан затворен до 1547 г. в Цигенхайн в Хесен. [2] Той държи брат си Вилхелм (пр. 1514–1557), дванадесет години в арест, понеже иска разделяне на херцогството. Това завършва на 16 ноември 1535 г. с подписването на договора Pactum Henrico-Wilhelminum.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гробен камък на София, Хайнрих II, Карл Виктор и Филип Магнус в църквата Св. Мария

Хайнрих II се жени за пръв път през 1515 г. за Мария фон Вюртемберг (1496–1541), дъщеря на граф Хайнрих фон Вюртемберг. С нея той има децата:

∞ 1561 херцог Йохан фон Мюнстерберг-Оелс (1509–1565)
∞ 1537 маркграф Йохан фон Бранденбург-Кюстрин (1513–1571)
  • Мария (1521–1539), абатеса на Гандерсхайм
  • Карл Виктор (1525–1553), убит в битката при Зиверсхаузен
  • Филип Магнус (1527–1553), убит в битката при Зиверсхаузен
  • Юулиус (1528–1589), херцог на Брауншвайг-Волфенбютел
∞ 1560 принцеса Хедвиг фон Бранденбург (1540–1602)
  • Хайнрих († млад)
  • Йохан († млад)
  • Йоахим († млад)
  • Клара (1532–1595), абатеса на Гандерсхайм 1539–1547
∞ 1560 херцог Филип II фон Брауншвайг-Грубенхаген (1533–1596)

След смъртта на първата му съпруга Хайнрих II се жени за София Ягелонка (1522–1575), дъщеря на крал Зигмунт I от Полша. С нея той няма деца.

Хайнрих II има дългогодишна тайна връзка с дворцовата дама на съпругата му, Ева фон Трот (1506–1567). Тя му ражда седем деца.

Тази връзка е тема на съобщението „Wider Hans Worst“ от 1541 г. на Мартин Лутер. Затова той е наричан подигравателно също „wilder Heinz von Wolfenbüttel“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Schnabel-Schüle: Die Reformation 1495–1555. S. 226.
  2. Schnabel-Schüle: Die Reformation 1495–1555. S. 226.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Christian Lippelt: Heinrich der Jüngere, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Wolfenbüttel). In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 322–323.
  • Heinrich Schmidt: Heinrich der Jüngere. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 351 f. (Digitalisat).
  • Ferdinand Spehr: Heinrich der Jüngere, Herzog von Braunschweig-Wolfenbüttel. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 495–500.
  • Rainer Täubrich: Herzog Heinrich der Jüngere von Braunschweig-Wolfenbüttel. Leben und Politik bis zum Primogeniturvertrag von 1535. Braunschweig 1987/88, ISBN 3-928009-02-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]